България преминава към единната европейска валута на 1 януари, но населението не проявява ентусиазъм. Страната разполага само с временно правителство, а корупцията е повсеместна
Румяна Илиева отговаря без колебание, като че ли това е очевидно: „Никой тук не иска еврото. “ Пред малката си сергия за чехли, която държи от тридесет години, търговката споделя общото недоволство, което цари в този беден квартал в предградията на София. На 1 януари България се отказва от валутата си, лева, за да приеме еврото, но празненствата ще бъдат ограничени, пише в обширен репортаж от София специалният пратеник на в. „Монд“ Ерик Албер.
„Тук заплатите са ниски, сметките скачат, всички пари отиват за храна и ток. Затова хората се страхуват, че еврото ще доведе до още по-голямо покачване на цените“, продължава г-жа Илиева. Тази сутрин тя е продала само един чифт чехли.
На „кооперативния пазар“ в София, име, наследено от комунистическата епоха, е невъзможно да се намери глас, който да подкрепя преминаването към единната валута. В тези тесни улички, пълни с малки магазинчета, подобни на съборетини, се говори за скочилите цени на живота, за заплатите от около 500 евро на месец, за „нелоялната“ конкуренция на „китайския супермаркет“ (неочаквано голям магазин, отворен от китайско семейство, който предлага по-добре подредени и по-евтини стоки)…
При тези условия българите са дълбоко разделени: 51 % се обявяват против еврото, 40 % – за него.
Но тази тема е най-малката от техните грижи. България преживява сериозна политическа криза. Тя влиза в единната валута без бюджет, с временно техническо правителство, в очакване на осмите си парламентарни избори от 2021 г. насам.
На 1 и 10 декември над 100 000 души излязоха на улиците на София на два пъти, предимно млади хора, в знак на дълбоко отхвърляне на управляващата класа. На централния площад, в „триъгълника на властта“, между парламента, сградите на президентството и на правителството, огромна тълпа се събра, за да изрази отхвърлянето си на ендемичната корупция, която обхващаща върхушката на управляващата класа.
В центъра на вниманието са двама мъже. Първият е Делян Пеевски, олигарх, чийто произход на богатство остава загадка и който се счита за незаобиколим „кръстник“ на страната. Съединените щати официално го санкционираха за „редовна корупция, използване на влияние и подкупи (…) и контрол над ключови институции и сектори на българското общество“. Като депутат, от година насам той е начело на малка политическа партия, която има достатъчно избрани представители в парламента, за да го превърне в своеобразен „kingmaker“ в силно фрагментирания политически пейзаж.
Втората личност, отхвърлена от тълпата, е Бойко Борисов, три пъти министър-председател между 2009 и 2021 г., обвиняван, че е в заговор с първия. Европейският съюз (ЕС) редовно осъжда липсата на независимост на прокурорите, които забавят разследванията и пречат на осъждането на високопоставени лица.
Заплахи
Песни, танци, семейна и весела атмосфера, без никакви прояви на насилие… Демонстрацията беше безупречен успех, който доведе до оставката на правителството и отвори пътя за нови избори. осмите от 2021 г. насам. Това множество – образовани представители на средната класа, често говорещи отлично английски – беше в голямата си част за еврото. „Трябва да завършим прехода, който България започна преди тридесет и шест години“, обобщава Иван Демерджиев, бивш министър на вътрешните работи, присъстващ в събралото се множество. Имаше го падането на комунизма в края на 1989 г., присъединяването към НАТО през 2004 г., а след това и към ЕС през 2007 г. Остава еврото, но и преди всичко въвеждането на независима съдебна система. Когато е на власт, г-н Демерджиев изпраща на прокурорите доказателства за корупция, свързани с изграждането на магистрала. Разследването никога не стига до край…
Липсата на независима съдебна система разяжда страната отвътре
В края на годината, например, в близост до кооперативния пазар, контейнерите за боклук са препълнени. Търгът за подновяване на събирането на боклук се е превърнал във фиаско, като няколко фирми са отхвърлени при съмнителни обстоятелства. Кметът на София Васил Терзиев обаче отказва да се поддаде на това, което според него е нерегламентиран процес. Докато се чака разрешаването на ситуацията, контейнерите се събират чрез система, създадена набързо, като се използват камиони, закупени благодарение на дарения от граждани.
Георги Ганев, икономист в Центъра за либерални стратегии, мозъчен тръст, от своя страна е бил пряк свидетел на друг пример за корупция. В процеса на присъединяване към еврото правилата, регулиращи застрахователите, трябва да се променят, за да им се наложи да заделят повече капитали. „Бях депутат [между 2021 и 2024 г.] и председателствах комисията по бюджет и финанси. Попитах министъра на финансите защо този въпрос не напредва. Тя ми отговори, че е получила заплахи да не прокарва реформата…“, обяснява той. По това време един от лидерите в българския застрахователен сектор е Алексей Петров, бивш полицай, който през 1990-те години е натрупал състояние при неясни обстоятелства и е бил наричан „Трактора“. Той е убит посред бял ден през август 2023 г.
Загубихме едно десетилетие
Смяна на декора, в голям луксозен хотел в центъра на София. Представители на българските работодатели и икономисти се срещат с угрижен вид предвид политическата криза. Тук подкрепата за еврото е масивна, но отново това не е темата. В този приземен етаж, където се сервират кафе и мини сандвичи, тонът около масата варира между празнуване на икономическия напредък на България и горчивина от провала, причинен от липсата на съдебна система, достойна за това име.
Петър Ганев от Института за пазарна икономика обобщава в общи линии развитието през последните четири десетилетия. В месеците след падането на Берлинската стена през 1989 г. българите са единствените в региона, които гласуват за бившата комунистическа партия на свободни и открити избори. „През 1990-те години не преживяхме шокова терапия, загубихме едно десетилетие в сравнение с реформите на нашите съседи“, обяснява той. Този „социалистически“ експеримент се проваля драматично през 1997 г. по време на банкова криза, която водидо катастрофална девалвация на валутата, лева, и до вълна от хиперинфлация.
Население се оказва разорено. Шоковата терапия идва от Международния валутен фонд (МВФ): страната фиксира обменния курс на лева, първо спрямо германската марка, а след това спрямо еврото. „Оттогава насам имаме 28 години на икономическа конвергенция“, продължава г-н Ганев. През 2000 г. България има брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението, равен на 28 % от средния за ЕС; днес той е 66 %. Тя остава най-бедната страна от 27-те, но напредъкът е очевиден.
Заплатите, които остават сред най-ниските в Европа, и данък върху предприятията от едва 10 % допринасят за привличането на чуждестранен капитал. Европейските фондове – 17 милиарда евро, получени от 2007 г. насам, или 17 % от БВП – са друг ключов фактор за икономическото подобрение. Огромната вълна на емиграция – една шеста от населението е напуснало страната от 1989 г. насам – най-накрая е спряла през последните няколко години, което е доказателство за подобряването на стандарта на живот.
„Живеем толкова по-добре от нашите родители“, припомня 41-годишният Марин Трошанов. Той е мениджър в голяма американска компания за електроника, която има 3800 служители в България. „Когато хората протестираха през 1997 г. [срещу хиперинфлацията], те бяха ядосани, бореха се за оцеляването си“, продължава той. Той си спомня живота „с абсолютния минимум“ с родителите си, само с колкото да ядат и да имат подслон. Тазгодишните протести, в които той участва, не са продиктувани от същото отчаяние. Този път става въпрос за преминаване към следващата фаза на развитие, в която пресата и правосъдието са свободни. Освен защитата на човешките права, въпросът е и икономически: „Моята компания вече е изключително консервативна в инвестиционните си решения в България“, споделя той. С умислен вид г-н Трошанов добавя: „Дълго време ЕС беше нашата цел, това, което искахме да постигнем. Но вече не е толкова ясно. Европа изглежда толкова неконкурентоспособна. Сега нашите клиенти заминават за Индия, Китай, САЩ… ЕС регулира прекалено много. Започва да прилича на бившия СССР!“
Няма значение
В модерния си небостъргач в предградията на София Ивайло Пенчев е поставил своята „Ламборгини“ в средата на огромния си офис с прозорци, като е инсталирал специален асансьор, за да го качи на това ниво. С обръсната глава и директен тон, петдесетгодишният мъж не се страхува да демонстрира успеха си. Той е съосновател на Walltopia, един от първите производители на стени за катерене в света: 700 служители в България в три завода, хиляда в САЩ, които управляват залите, които притежава, 100 милиона евро оборот. Той е успял да избегне проблемите с корупцията, тъй като по-голямата част от работата му е свързана с износ. „Причината, поради която моята компания е в добро състояние, е, че не завися от българските обществени поръчки“, признава той. „Ние не сме част от системата.“
Той вярва в капитализма на онези, които са познали комунизма. „Социализмът винаги е провал“, твърди той с увереност. При тези условия той е отчаян от ЕС: „Разбира се, беше добре, че станахме член [през 2007 г.]. Но днес ЕС е в упадък, най-лошото място в света за бизнес.“ Той разказва, че му трябват около 20 счетоводители в Европа, докато в САЩ са достатъчни двама за същия проект, че изпращането на персонал в рамките на единния пазар понякога е по-сложно, отколкото в САЩ, въпреки че там е необходима виза, и че предпочита нагласата на китайците, с които работи, пред тази на французите или италианците, които „мислят, че имат всички права ”…
Тогава, подкрепя ли преминаването към еврото? „Честно казано, това няма никакво значение”, уверява той. Левът е фиксиран на 1,95 за евро от години и промяната няма да има икономически ефект. „Освен това само актуализирането на софтуера на SAP, който използваме, ще ни струва 100 000 евро. Ползите от единната валута са силно преувеличени“, смята той. Промяната на валутата на 1 януари определено няма да бъде отбелязана с празненства…
e-vestnik
About the Author
