Koга българската армия ще излезе от съветска орбита

Над две десетилетия след влизането си в НАТО, България остава единствената държава от алианса, която разчита за отбраната си основно на съветско въоръжение. През последните години България сключи военни сделки за около 5 млрд. евро и подготвя проекти за поне още толкова, с което се доближава значително до целта си армията ѝ най-накрая да премине към стандартите на НАТО.

Руската военна агресия срещу Украйна доведе до формирането на невъзможния до скоро граждански и политически консенсус за ударно превъоръжаване на страните членки на алианса и Европейския съюз и осигуряването на спешно финансиране за големи военни проекти, в това число и в България.

Eвропейската комисия стартира специален инструмент за преференциални заеми „Мерки за сигурността за Европа“ (SAFE), по който са предвидени 150 милиарда евро за финансиране на съвместни държавни поръчки за въоръжения

По него страната ни разчита на 3.2 млрд. евро, с които ще бъдат финансирани двете приоритетни проекта. (виж в карето)

Процесът по придобиване на модерни оръжия и способности обаче не е никак лесен и крие много подводни камъни.

В момента всички планове са „на трупчета“ заради политическата криза и липсата на редовен бюджет. Но налице са и системните проблеми с лошото планиране, сбъркани приоритети и бавните темпове, с които България провежда модернизацията на армията си.

Председателят на парламентарната комисия по отбрана Христо Гаджев (ГЕРБ) коментира пред Mediapool, че България вече е направила много и почти изцяло не е зависима от Русия, въпреки че ползва стара съветска техника и въоръжение.

Основният риск според него е политическата криза, задаващите се предсрочни избори и липсата на редовен бюджет.

Това заплашва и проектите по SAFE, тъй като има реална опасност България да изпусне сроковете.

„Пъзелът е нареден, но политическата криза може сериозно да го разбърка“, коментира Гаджев.

От ключово значение за излизането на българските въоръжени сили от съветската орбита е придобиването на нови 3D радари, нова противовъздушна отбрана и противокорабни ракети. Проектите вече са подготвени, но могат да се забавят значително и да поскъпнат, ако не се приеме бързо редовен бюджет с планирано финансиране за военните проекти и заемите по SAFE.

За тази опасност предупреди и военният министър в оставка Атанас Запрянов, който каза, че модернизацията временно минава на трупчета. 

„Ключово за освобождаването на съветската техника е кога ще придобием способности, базирани на технологии по стандартите на НАТО.  Най-сериозният проблем е, че това става много бавно“, коментира и Йордан Божилов, председател на Софийския форум за сигурност и бивш зам.-министър на отбраната.

„Нямаме дългосрочна яснота за тези процеси. Това е много сериозен проблем. Трябва всичко да бъде разписано много точно с конкретни срокове“, посочи той и даде за пример проекта за замяната на съветските радари, който се точи с години и все още не се знае кога ще бъде подписан.

Съвсем друг въпрос е, че всички армейски планове остават основно на хартия и няма гаранция, че дори да бъдат ясно разписани, ще бъдат изпълнени.

Националният бюджет за отбрана е предвидено плавно да нараства, като целта, поставена от НАТО, е до десет години той да достигне 5% от Брутния вътрешен продукт – 3.5% преки разходи за отбраната и 1.5% за инфраструктура и други инвестиции, гарантиращи сигурността на страната.

Божилов коментира, че консенсусът засега е налице, но проблемите с бавните темпове са все така налице.

Към момента новата структура на армията вече добива очертания, но по-голямата част от военната техника ще се изплаща разсрочено и основните финансови предизвикателства предстоят.

Сухопътните войски са най-големият род въоръжени сили, но след присъединяването ни в НАТО останаха извън основния фокус на политическото ръководство и почти цялото им въоръжение е с лого „СССР“.

Едва в последните години има раздвижване, като основната роля за това е на военната експертиза. В Сухопътни войски бяха реализирани много от т.нар. малки проекти, които обаче осигуряват качествена промяна, и един наистина голям проект.

Става въпрос за придобиването на нови бронирани машини. България реши да реализира проекта със САЩ и закупи 183 машини „Страйкър“ и 15 спомагателни машини за около 2.5 млрд. лева. 

Парите ще се плащат на вноски. И тук има известно забавяне с доставките, като първите машини се очакват тази година. Те обаче трябва да се сглобяват в държавния завод  ТЕРЕМ – „Ивайло“ във Велико Търново, като предстои да се види до колко гладко ще се движи процесът.

Благодарение на т.нар. малки проекти Сухопътни войски успяха да се превъоръжат с нови пистолети, които да заменят „Макаров“ и модернизираха автоматите „Калашников“.

Министерството на отбраната е сключило рамково споразумение за доставка на над 4000 пистолета за Сухопътните войски за над 3.2 млн. лева. Става въпрос за 9х19 мм многозаряден пистолет, произведен в Хърватия, марка Springfield Armory Echelon 4.5.

Очаква се и пълна модернизация на почти всички автомати. Новите калашници на армията ще бъдат с модерни телескопични приклади вместо досегашните дървени, ще бъдат променени и предпазителите, така че войниците да могат да боравят с тях по-интуитивно. Освен това всеки автомат ще е модернизиран така, че на него да могат да се закачат гранатомет, оптика, нощни и лазерни прицели

Обсъжда се създаването на нов род въоръжени сили, които ще оперират с различни по вид и предназначение дронове. Сухопътните войски успяха да се оборудват бързо дронове от различен тип, след като войната в Украйна показа значението им в съвременните конфликти.

Бойната авиация години наред бе основен приоритет, като България закупи на два транша общо 16 изтребителя F-16 Block 70 за над 2.5 млрд. долара, като това е най-голямата сделка от модернизацията на армията.

Първите осем машини вече са доставени, но Военновъздушните сили (ВВС) ще се нуждаят от най-малко две години, за да ги усвоят. Дотогава България ще продължи да разчита на старите съветски изтребители MиГ-29, чиято поддръжка на практика е невъзможна след руската военна агресия срещу Украйна.

Друг символен проект е придобиването на нови 3D радари, който България не може да реализира вече десетилетие.

Сега плановете са да бъдат закупени със заем по SAFE.

Сделката ще е на стойност до 195 млн. евро. През 2024 година военното министерство избра да бъдат доставени от френската компания „Талес“ (Thales). Правителството в оставка обаче реши сделката да бъде платена със заем по SAFE.

Военни експерти, с които Mediapool разговаря, предупредиха, че има опасност сега да излезе по-скъпа oт договореното преди две години.

Едно от основните условия за финансирането по SAFE са общи поръчки между страните членки. В случая с радарите поръчката ще е с Франция.

България вече закупи от Германия зенитно ракетни комплекси „IRIS-T SLM“, като на първо време ще се инвестира в един брой на цена 182 114 311 евро (356 184 633 лева) без ДДС.

Проектът обаче трябва да се довърши, за да може България да замени изцяло старите съветски установки C300.

В перспектива страната ни ще има най-сериозни проблеми със старите съветски щурмовици Су-25, но тяхното използване у нас върви към края си.

Миналата година за пръв път от 100 години българските Военноморски сили приеха на въоръжение нов кораб, който е построен в България с участието на българска компания. Тази година предстои да бъде приет още един нов патрулен кораб.

Проектът за двата кораба бе изпълнен от германската компания „Люрсен“ и българската „Делфин“. Първоначалната му стойност бе за около 1 млрд. лева, но  в него не влизат боеприпасите за двата кораба и друго оборудване и не е ясна крайната цена.

Очаква се България да придобие още кораби минни ловци втора ръка от Белгия и Нидерландия.

Българските правителства имат дългогодишна практика да придобиват кораби втора ръка. Купуват ги на символична, по-скоро политическа цена, след което те се ремонтират и модернизират.

От години българските военни искат да се сдобият по същия тертип и с подводница, но засега това не се случва.

За последно се преговаряше с Италия за над 30-годишни подводници, но няма информация дали процесът се е придвижил напред. По информация на Mediapool към момента този проект е замразен.

ВМС обаче настояват спешно да бъдат придобити още кораби и хеликоптери.

Очаква се съвсем скоро ЕК да одобри девет военни проекта за България на обща стойност на 3.2 млрд. евро.

„Има много сериозен проблем със SAFE, който се крие в неразбирането на философията му от българска страна. Неговата цел е да гарантира много бързо придобиване на ключови способности. Тези средства трябва да дойдат в допълнение към националните бюджети на страните членки. В България това не се случва и се губи смисълът на този механизъм. Идеята е много бързо, буквално за няколко години да бъдат придобити способности, но българските политици не разбират философията му“, предупреди Йордан Божилов.