Висока смъртност от рак? Решението е скрининг

Онкологът д-р Петя Баликова в подкаста на OFFNews

Как една частна инициатива създаде успешен модел на скринингова кампания срещу колоректалния карцином

България е едната от двете държави в Европейския съюз (ЕС), отбелязали увеличение на смъртността от рак през последното десетилетие. Това показват данните от доклада на Европейския регистър за неравенствата в областта на рака. Отново според този доклад, ранното откриване на рака в България „предизвиква безпокойство“. За разлика от повечето други държави от ЕС, България все още няма програми за масов скрининг за рак на гърдата, рак на маточната шийка, рак на дебелото черво и ректума. През 2019 г. делът на жените на възраст за провеждане на скрининг, на които е направена мамография през последните две години, е бил 36 %. През същата година покритието на скрининга за рак на маточната шийка сред жените на възраст 20-69 години е било 57 %. В националния план за борба с рака за периода 2021—2027 г. се предлага въвеждането на програми за масов скрининг за рак на дебелото черво, гърдата, маточната шийка и простатата.

Очевидно отговорът на тревожната статистика са националните скринингови програми, но у нас такива все още не са започнали, въпреки заявеното намерение на Министерството на здравеопазването. Какви са разликите между профилактика и скрининг, докъде сме с превенцията и лечението на онкологичните заболявания и има ли модел на таргетно тестване у нас, който би могъл да бъде приложен, коментираме с медицинския онколог д-р Петя Баликова.

Липсва модерна скринингова програма

В България не знаем какво представлява скрининговата програма, защото никога в модерната история на нашата държава не сме имали такава. Скрининговата програма се организира от Министерството на здравеопазването. Това са специални профилактични прегледи. По зададени критерии се определят групите от населението, които биват насочвани към определени изследвания. Държавата би следвало да събира информация от здравните досиета на всичките си граждани. Всеки попада в определена рискова група според това дали има фамилна анамнеза за някакви онкологични заболявания. Изключително сложно е родословието на всеки човек, но ако правилно се събира информацията и тя се подрежда систематично, ние можем много добре да екстраполираме тази информация, да подредим по строги критерии рисковите групи и прецизно да организираме скрининга. Тези хора би следвало за бъдат насочвани на определени места, през определени интервали, за определени изследвания – били те кръвни, образни, инструментални методи. Всичко това трябва да бъде подредено прецизно и хората да знаят кога, къде и как да отидат.

Така би изглеждал идеално организираният скрининг по думите на д-р Баликова, която е категорична – със скрининговата програма се ограничава не само заболеваемостта, но и разходите за всеки пациент, които следват при всяко напреднало заболяване, както и качеството му на живот.

„Защото всяко онкологично заболяване, хванато в най-ранен стадий, протича по възможно най-благоприятния начин, прогнозата е много по-добра, лечението е по-ефективно и много по-бързо човек се завръща към адекватния си начин на живот, дори към работната си среда“, категорична е тя.

Превенцията – решение за бъдещето

Д-р Баликова оценява като позитивен факт, че има национална програма за превенция на HPV, която предвижда ваксинация срещу човешкия папилома вирус при децата.

Още от 1990 г. има данни за ваксина срещу HPV и е доказано, че тя на практика предпазва от вируса, а към настоящия момент, според научните данни, може да спре развитието на вируса при вече развито онкологично заболяване. За това има огромен смисъл всички целеви групи да бъдат ваксинирани. Ваксината може да спре развитието на няколко вида карциноми. Това са доста широко разпространени онкологични заболявания у нас. В България смъртността от рак на маточната шийка е една от най-високите в Европейския съюз, което не е изненадващо. За съжаление, все още битува страхът от ваксинация, въпреки че науката е доказала, че има безспорна ефективност. Тази ваксина изкоренява всички щамове, срещу които е насочена. През миналата година Австралия обяви, че е снишила под 6% заболеваемостта, което означава, че до 2030 г. тя може да радикира заболяванията свързани с вируса на HPV, казва тя.

Конкурентно ли е лечението на рака у нас

„Може би ще ви учудя, но всъщност ние сме изключително конкурентни. В рамките на ЕС България е една от държавите с най-добър достъп до онкологично лечение от гледна точка на лекарствата. Нашето законодателство е много благосклонно. От всички балкански държави нашият пациент е с най-висок процент реимбурсирани онкологични лекарства, стига да е здравноосигурен. Проблемът е, че ние имаме много късно открити заболявания. Абсолютно всичко, което може да бъде приложено в ЕС, у нас вече е на много добро ниво. Има много добри специалисти във всяка подспециалност на онкологията. Въпросът е, че когато човек дойде с изключително напреднало заболяване, каквото и да имаме в арсенала си, не можем да постигнем ефективно лечение“, казва онкологът.

Д-р Баликова цитира последния доклад на Европейската комисия за здраве, според който България е в топ 3 на държавите с иновации и въвеждане на нови терапии – третата държава с най-много въведени иновативни лечения.

„Губим пациентите, които могат да бъдат хванати рано, при които можем да излекуваме заболяването. За щастие, ги поддържаме много дълго време. Продължителността на живот с онкологично заболяване се увеличава, благодарение на големия лекарствен арсенал, който можем да предложим“, казва лекарката.

Какво трябва да се промени

По думите на д-р Баликова слабостите в нормативната уредба са много.

В настоящия си вид тя няма добра ефективност. В нея все още не е заложено тестването за колоректален карцином, за рак на маточната шийка, които са едни от най-често разпространените онкозаболявания у нас. Имаше такова предложение и това тестване трябваше да започне. Надяваме се през 2026 г. към настоящата наредба да се включи тестването за колоректален карцином и за рак на маточната шийка. Колкото и да не са перфектни методите, те са основа за някакво първично ниво на профилактика, казва д-р Баликова.

Успешният български модел

„През изминалата година беше осъществена една наистина успешна национална кампания за скрининг на колоректалния рак „Заедно срещу рака на дебелото черво“. Тя беше проведена от фондация „Лъчезар Цоцорков“, която с много стриктна организация, привлече голяма брой болнични заведения, лаборатории, аптечна мрежа, специалисти – онколози, гастроентеролози, хирурзи. Огромна информационна кампания, която успя да проведе колоректален скрининг. За период от три месеца, дори беше увеличена с още месец заради големия интерес, се тестваха над 93 000 души. Над 14% бяха положителните тестове, тези тестове бяха допълнително диагностицирани и ако беше необходимо беше започнато лечение по открито онкологично заболяване“, казва д-р Баликова и обяснява как е организирана кампанията.

Сложното беше да бъдат информирани гражданите, че съществува такава кампания. Изследваше се една елементарна фекална проба. Тестовете се даваха безплатно, чрез тях се установяваше дали има окултно кървене. Това е един от най-основните методи, които дават първи сигнал, че има проблем в червата на един човек. Може да се случи като фалшиво позитивна проба, но може да бъде и сигнал за раково образувание. Може да бъде сигнал и за елементарен полип. Но каквото и да е, един такъв пациент, получавайки по-рисков резултат, винаги бива рефериран към специалист по веригата – първият е гастроентеролог, който назначава допълнителни изследвания – инструментални, образни, с които може да се открие от злокачествено заболяване до доброкачествен полип, който обаче в еволюцията си след години би могъл да стане злокачествен.

Ефектът

„Хванахме немалък брой от хора, които бяха с колоректален карцином в начален стадий. Тези хора в момента имат качествен живот и ще бъдат проследявани в бъдеще. Те по никакъв начин не са инвалидизирани, не са подложени на химиотерапия или лъчелечение. Това довежда до огромно снижаване на разходите за лечение. Срещу инвестиция от 1,4 млн. лв. програмата „Заедно срещу рака на дебелото черво“ доказа, че могат да бъдат спестени над 31 млн. лв. на държавата. Фондацията нае специалисти, които направиха икономически анализ и доказаха огромната полза от въвеждането на скринингова програма за държавата. Доказа се, че има над 27 млн. лв. спестени разходи за здравни грижи при пациенти, които би следвало да се разболеят. Вместо това им бе гарантирано по-добро качество на живот. Ползата беше огромна“, констатира онкологът д-р Петя Баликова.

Фондация „Лъчезар Цоцорков“ предоставя всички данни, научната обосновка, логистиката на кампанията, в случай че държавата реши да се възползва от добрия пример.

Чуйте целия разговор с д-р Баликова във видеото.