5% доверие в парламента! При Жан Виденов беше 11% и си казвахме, че това е дъно, но дъното няма край!
Това, което наблюдавахме днес в кабинета на Пеевски е израз на онзи принцип, който политиците винаги трябва да помнят – че историята трябва да се учи, не може да се скатава под килима и трябва да се взима за поука“.
Това обясни пред БНР журналистът Валерия Велева, главен редактор на „Епицентър.бг“ по повод открития „Музей на сглобката“ в парламента.
„Този „музей на сглобката“, когато го наблюдавах сутринта, си спомних за онзи Музей на революционното движение, който беше преди много години на „Цар Освободител“ срещу Италианската и Австрийската легации. Като деца ни водеха там, за да ни запознават с партизанското и революционно движение в българската история, които трябваше да се помнят в онези години, а след промените трябваше да бъдат забравени.
Пеевски ползва точно този подход – историята трябва да се помни, независимо дали ни харесва или не. Няма как да се откажем от историята на сглобката, както не е възможно да се откажем от партизанското движение – и едното, и другото го е имало и няма значение кой как ще го коментира в зависимост от конюнктурата“.
„Така и днес „Продължаваме промяната“ не могат да се откажат от тези девет месеца, в които наистина бяха заедно с ГЕРБ и ДПС всеки ден. Тогава те не се отричаха от това съжителство, напротив – използваха го пъноценно“, допълни в интервю за предаването „Нещо повече“ по програма „Хоризонт“ главният редактор на „Епицентър.бг“ Валерия Велева. И припомни онези суперлативи, които изричаха лидерите на ППДБ по отношение на Пеевски и ДПС като „незаменим фактор“ в управлението.
Днес Пеевски показа нагледно на медиите всички законодателни актове от времето на сглобката, които са влезли в историята с подписите на Кирил Петков, Бойко Борисов и Делян Пеевски. Нещо повече – бяха показани и откъси от чат-кореспонденцията на лидерите на ППДБ с Пеевски, която е осъществявана във всички часове на денонощието. А това означава, че освен служебни, те са имали и чисто личностни, приятелски отношения. И това не може да бъде скрито.
„Социолозите днес отчитат 5% доверие в парламента. Аз си спомням, че през 1997 година, когато падна правителството на Жан Виденов, доверието в парламента, беше 11% и ние тогава си казвахме, че това е дъното на българския парламентаризъм. Оказа се, че дъното на българския парламентаризъм няма край“, подчерта Валерия Велева в коментар за агресията в Народното събрание.
Тя обърна внимание, че днес Пеевски се е извинил за агресивния тон, който той и негови колеги са употребявали в политическата си комуникация, което е знак, че той дава крачка назад, осмислил , че с тази омраза не може да се върви напред и че политиците са стигнали в противопоставянето си до граница, от която няма връщане назад.
Велева специално подчерта, че в ефира на БТВ съпредседателят на ДБ Ивайло Мирчев е призовал за раздаване на юмруци и шамари към политическия противник и продължението на тази линия видяхме днес в парламента, когато Радостин Василев нападна с ритници в корема депутат от ДПС.
Като медии и журналисти трябва категорично да се противопоставяме на това поведение, което срива не само парламентаризма, но и държавността, подчерта Велева.
С омраза и агресия нация не може да върви напред, изтъкна журналистката.
Източник: БНР
About the Author
