Само за няколко часа в петък Народното събрание успя да гласува решение за временна забрана на износа (включително в Европейския съюз) на дизел и авиационно гориво. Мярката бе подкрепена със 135 гласа „за“, 4 „против“ и 42 „въздържал се“. Забраната ще влезе в сила от деня на обнародването ѝ в „Държавен вестник“, тоест практически съвсем скоро. От думите на управляващите стана ясно, че те са притеснени от рязко увеличение на износа към Сърбия, която вече има тежък проблем със снабдяването с горива и с покачващите се цени там.
Проектът беше внесен от Делян Добрев (ГЕРБ-СДС), Станислав Анастасов („ДПС-Ново начало“), Павела Митова („Има такъв народ“) и Атанас Атанасов („БСП-Обединена левица“) и беше разгледан първо на извънредно заседание на бюджетната комисия, а след това гласуван и в пленарна зала. В залата решението бе подкрепено също от „Продължаваме промяната-Демократична България“, „Алианс за права и свободи“ и двама депутати, нечленуващи в парламентарна група. Против бяха депутатите от „Величие“, а „Възраждане“ и МЕЧ се въздържаха.
Мярката бе мотивирана от необходимостта за гарантиране на енергийната сигурност на страната и стабилността на вътрешния пазар на горива и от наложените санкции от САЩ срещу руската компания „Лукойл“, се посочва в доклада на парламентарната комисия по бюджет и финанси.
От изказването на Добрев се разбра, че има данни от Агенция „Митници“ за драстично повишение на износа на дизел след обявяването на американските санкции върху активите на „Лукойл“. „Този износ всеки изминал ден расте, има заинтересовани лица, които се опитват да спекулират с това. Виждаме и какво се случва в Сърбия с цените на горивата, те вървят нагоре“, каза Добрев. По данни на сайта за сравнение на цените на горивата Fuelo цената на дизела в България в петък е средно 2.40 лв., докато в Сърбия е около 3.20 лв. Бензин А95 се продава у нас средно за 2.38 лв., а в Сърбия – за 2.95 лв.
Според Добрев страната има горива за месеци наред, но целта е да се предотвратят спекула и злоупотреби. „Има гориво за много месеци напред. И то без да броим държавния резерв. Но, виждате, създалата се ситуация – във всички държави около нас се повишават цените. Според нас – защото се спекулира със създалата се геополитическа обстановка„, добави Добрев.
Забраната няма да се прилага при зареждане и презареждане на местни и чуждестранни плавателни и въздухоплавателни средства и при вътреобщностни доставки за въоръжените сили на страни членки на ЕС и НАТО.
Контролът върху спазването на забраната бе възложен на шефовете на Агенция „Митници“ и Националната агенция за приходите (НАП) – съответно за износа към трети страни и за т. нар. вътреобщностни доставки в други държави от ЕС.
По изключение директорът на Агенция „Митници“ може да разреши конкретен износ или вътреобщностна доставка на изброените в забраната нефтопродукти в определени случаи, като уведомява Народното събрание за всяко разрешение. Разрешението влиза в сила в 7-дневен срок от уведомлението, като Народното събрание може по всяко време да измени или отмени издаденото разрешение с цел защита на държавната и обществена сигурност.
Освен това парламентът възложи на председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ в срок до 7 ноември, т.е. в едноседмичен срок, да извърши проверка на съхраняваните по Закона за запасите от нефт и нефтопродукти количества. Това стана по предложение на Станислав Анастасов („ДПС-Ново начало“), направено в пленарната зала.
Не беше прието искането на Мартин Димитров от ПП-ДБ резултатите от проверката на запасите на горива да бъдат обявени пред Народното събрание. Тази процедура трябва да е публична и да се носи отговорност, каза Димитров и поиска прегласуване, но предложението му отново беше отхвърлено със 77 гласа „за“, 48 „против“ и 58 „въздържал се“.
До напрежение на пазара на горива се стигна след като САЩ наложиха санкции върху двете големи руски петролни компании – „Роснефт“ и „Лукойл“, която пък е собственост на българската рафинерия край Бургас.
Ден по-рано швейцарската компания Gunvor Group, основана от руския олигарх Генадий Тимченко и неговия шведски партньор, е направила на „Лукойл“ предложение за покупка на компанията LUKOIL International GmbH, чрез която руският петролен гигант управлява своите задгранични активи, включително фирмата „Литаско“, която е собственикът на „Нефтохим -Бургас“.
Основните условия на сделката са били предварително договорени между „Лукойл“ и „Gunvor Group“. Продажбата на активите се осъществява в рамките на така наречения OFAC „wind down“ лиценз, който позволява ограничено време за приключване на текущите международни операции преди влизането в сила на санкциите.
В България евентуалната сделка за активите на „Лукойл“ у нас – рафинерията в Бургас, веригата от бензиностанции и складове, би трябвало да получи зелена светлина от Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) и Министерския съвет.
Източник: https://www.mediapool.bg/
