Абсурдът със Сарафов. Прокуратурата не признава съда. Какво следва?

Бел. ред. – Върховният касационен съд (ВКС) реши, че правомощията на Борислав Сарафов като изпълняващ функциите главен прокурор са прекратени с промените в Закона за съдебната власт. Според тях, временен главен прокурор може да е на позицията само шест месеца след назначаването му, тоест, в случая със Сарафов, до 21 юли 2025 г.

Същото се отнася и за председателите на двете върховни съдилища. Затова шефът на Върховния административен съд Георги Чолаков излезе в двумесечен отпуск.

Прокурорската колегия във Висшия съдебен съвет (ВСС) обаче реши, че 6-месечният срок не се отнася до Сарафов, защото той бил заварено положение. Но ВКС постанови, че той вече не е главен прокурор и отказва да разгледа две искания, подписани от него. На практика Сарафов е незаконен и всичко подписано от него е невалидно и може да се оспорва в съда, дори заплатите на прокурорите.

По думите на Асен Василев от ПП в момента Сарафов незаконно разпределя годишен бюджет от 1 млрд. лева на прокуратурата.

Лидерът на ГЕРБ Борисов обаче се изказа в парламента, че според него Сарафов е законен главен прокурор – обратното на Върховния касационен съд.

Прокуратурата излезе с остро изявление, че Върховният касационен съд се опитва да дестабилизира и манипулира обществото.
В защита на Сарафов с позиция излязоха и следователите.

Висшият съдебен съвет няма право да избира главен прокурор, защото е с отдавна изтекъл мандат. Конституционната криза може да се разреши с избор на нов ВСС, който да избере главен прокурор, или сегашният ВСС за избере нов временно изпълняващ длъжността главен прокурор. Изборът на членове на ВСС от квотата на парламента според закона трябва да стане с квалифицирано мнозинство от 160 депутати. Ще бъде много трудно няколко партии да се споразумеят за предложени от тях юристи за членове на ВСС.

Но отказът на прокуратурата да приеме решение на Върховния касационен съд буквално създава конституционна криза. Следващите редове са коментар по ситуацията от Крум Зарков, бивш служебен министър на правосъдието и бивш съветник на президента Радев. Зарков е доктор по право от университета Сорбоната в Париж.

Показа се властта на беззаконието. Борисов е негов пазител

Конституционната криза, която предизвикаха Висшият съдебен съвет (ВСС) и Сарафов с отказа си да се подчинят на закона не започна вчера, а в края на юли. Върховният касационен съд (ВКС) просто констатира следствие от тази криза – а именно, че незаконният главен прокурор не може да осъществява ключови правомощия.

Продължаващото упорство на самия Сарафов, който впряга прокуратурата и Асоциацията на прокурорите да твърдят, че постановеното от ВКС няма кой знае какво значение, е висша степен на безотговорност и гарантира неизмерими негативни последици, както за цялата съдебна система, така и вероятно по конкретни дела.

Крум Зарков. Илюстрация: e-vestnik

Защитата, която Бойко Борисов оказа днес на узурпиращия функциите главен прокурор с думите “аз мисля, че е законен” пренася политическата отговорност за колапса на основен механизъм на държавното управление върху него и партията му, която, апропо, е излъчила бездействащите по темата премиер и министър на правосъдието.

Обясненията, че само Върховният административен съд (ВАС) може да отмени незаконосъобразното решение на ВСС, са формално верни, но няма да им свършат работа.

Първо, защото самият ВАС е в същата ситуация като прокуратурата по отношение на своя председател.

Второ, защото това, че никой не го е сезирал за да ги отмени, не означава, че въпросните актове са законни – а когато съзнателно нарушаваш закона, носиш и друг тип отговорност.

И трето, защото е правно и житейски абсурдно шефът на прокуратурата – институция, чиято работа е да доказва твърденията си пред наказателния съд – да не е признат за законен от Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд. Какво ще работи този главен прокурор, който Борисов счита за законен, като ВКС не го приема за такъв?

Ситуацията на Сарафов е невъзможна и неудържима, но вкопчвайки се в поста си, той носи и ползи. Предварително дискредитираната прокурорска колегия на ВСС окончателно бе разобличена като некомпетентна и/или зависима: първо от съдийската колегия на същия орган (която не последва абсурдното й тълкувание), а след това от ВКС, който има правомощие да го отхвърли в конкретни случаи и го направи категорично.

Прокуратурата се показа в пълния си “блясък” и с това, че сред близо 1500-те ни прокурори не се намери нито един да възроптае пред очевидното закононарушение. Борисов пък се изяви като основен пазител на незаконното статукво в неразрушим съюз с мълчаливия по въпроса Пеевски.
Пред гражданството се показа на голо Властта на беззаконието и доказа характера на безправовата държава. Каква друга може да е страна, в която прокурори и водещи политици не се интересуват ни от закон, ни от съд?
Остава въпросът за реакцията.

Разчита се на липсата на мобилизация на гражданската енергия, понеже в съзнанието на властимащите, изразено най-ясно от ДПС – Ново начало, “мина времето, в което протести сваляха правителство”.

Казусът “Сарафов” има потенциал да опровергае тази сентенция. Стискам му палци!

(От фейсбук страницата на автора)

– –
Бел. ред. – Медии и на Запад, и на Изток призовават читателите си за дарения. Вестници като „Гардиън“ с около 100 хил. тираж на хартия и няколко милиона читатели дневно, в края на всяка статия канят читателите да даряват, за да продължи да изобличава властите. Същото призовава и българският в. „24 часа“ с 15-ина хиляди тираж на хартия и 50-ина хиляди читатели онлайн, който въобще не се и опитва да изобличава властите, а се пълни с пиар публикации.
В e-vestnik рядко призоваваме, убедили сме се, че у нас трудно можеш да разчиташ на дарения за медия. Все пак благодарим на няколкото читатели, които всеки месец даряват по 1-2 долара или на малцината други, които по-рядко даряват по 10-20 – тук.