Европейският парламент каза „да“ на България за еврото

Европейският парламент (ЕП) подкрепи присъединяването на България към еврозоната на 1 януари 2026 г., при това с огромно мнозинство –  531 гласа „за“.  „Възраждане“ опита поредна провокация – евродепутатката от тази партия Рада Лайкова поиска гласуването в ЕП да бъде отложено – защото докладчикът по темата бил представител на управляващата партия.  Предложението бе отхвърлено.

Това бе първото от двете днешни финални гласувания, от които зависи България да стане 21-вият член на еврозоната.

В идните часове на редовното си заседание в Брюксел Съветът на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) ще приеме решение за датата – за включване на България в еврозоната от 1 януари 2026 г., както и още два важни регламента. Те за прекратяване на „дерогацията“ (става дума за край на отлагането на въвеждането на еврото, тъй като страната ни вече отговаря на всички условия) и за утвърждаване на курс, по който България ще въведе единната валута. Това ще е добре познатият фиксиран курс  1 евро за 1.95583 лв., потвърдиха в понеделник финансовите министри от Еврогрупата начело с нейния председател Паскал Донахю.

На практика с приемането на трите правни акта окончателно ще се официализира присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2026 г.  На днешното заседание на ЕКОФИН ще участва и финансовият министър Теменужка Петкова. На брифинг преди началото на днешните гласувания тя обяви, че очаква пълна подкрепа за страната ни.

Заседанието на финансовите министри трябва да завърши около 16:00 ч. българско време. Церемонията за приветстване на България като 21-вия член на еврозоната се очаква да започне в 17:00 ч. българско време в Брюксел.

Как се стигна до датата 8 юли 2025 г.?

Преди пет години – на 10 юли 2020 г., България влезе в така наречената „чакалня“ на еврозоната. Страната ни, заедно с Хърватия, се присъедини към Механизма на обменните курсове ERM 2 и към Банковия съюз, като искането за присъединяването бе направено година преди това по времето на последния кабинет на Бойко Борисов.

Първоначално тогавашната власт, а и всички привърженици на еврото, очакваха страната ни да престои две-три години в чакалнята до официалното влизане в еврозоната. Последвалите обаче политически турбуленции с чести предсрочни избори и смени на правителства, ковид-пандемия и енергийна криза, породена от войната в Украйна, отдалечи България от целта и критериите за членство в еврозоната.

Поредни предсрочни избори и непоследователни действия забавиха страната ни с техническата подготовка за приемане на еврото, като бе изпусната и датата 1 януари 2025 г. Хърватия, например, която заедно с нас влезе в „чакалнята“, прие еврото на 1 януари 2023 г.

Едва в началото на тази година България успя да покрие всички критерии за членство в еврозоната, като бе преодолян и последният проблемен параметър – достатъчно ниско ниво на инфлацията. На 25 февруари новосформираното правителство на Росен Желязков и управителят на БНБ Димитър Радев изпратиха официално искане до Еврокомисията и Европейската централна банка за изготвяне на извънредни конвергентни доклади за оценка на готовността на страната ни за приемане на еврото от 1 януари 2026 г. Двете институции публикуваха положителни доклади на 4 юни. Месец след това се стигна и до финалните решения на ЕКОФИН и Европейския парламент, които очакваме днес.

Източник: https://www.segabg.com/