Остаряла наредба на Министерството на образованието и науката е лишила стотици талантливи четвъртокласници в София, Варна, Пловдив и Бургас от възможността да изучават разширено математика – въпреки високите им резултати и години целенасочена подготовка. Това твърдят представители на академичната общност в отворено писмо до просветния министър, Народното събрание и Министерския съвет, в което алармират за погазено конституционно право на свободно образование и настояват за спешни промени в системата.
Според учените 400 добре подготвени ученици в София, 100 във Варна, 50 в Пловдив и 50 в Бургас са били лишени от правото си да изучават разширено математика през учебната 2024/2025 и още хиляди ще продължат да бъдат засегнати от достъп, ако държавата не вземе мерки.
„Става дума за деца с изключително добра подготовка по математика, поставени в среда, където минимална грешка повлия на бъдещето им и ги лиши от разширено изучаване на математика въпреки годините положен допълнителен труд и подготовка“, обясняват те.
По думите на авторите на писмото, за сметка на това, ученици без постигнати добри резултати получават възможност да учат свободно математика, което е „дискриминация по отношение уседналостта към малолетните математически таланти на България“.
Те обръщат внимание, че осигуряването на условия за изучаване на математика и насърчаването на образованието са основни принципи, залегнали в Конституцията на Република България. Според преподавателите заради „неадекватния прием“ тази година са били сезирани компетентните институции с множество сигнали, с призив да се разшири план-приемът и да се подобри прогимназиалното обучение по математика. Резултати към настоящия момент обаче няма.
Искаха, но нямаха желание
Авторите на писмото припомнят, че напоследък „ръководните фактори на страната, включително от сферата на индустрията и науката“ (б. ред. разбирайте Министерството на образованието и науката и просветния министър Красимир Вълчев) си поставиха за цел изпълнението на големи цели. Сред споменатите е ускореното развитие на новите технологии чрез роботизация и Изкуствен интелект, за което е жизнено необходимо форсирано развитие на човешкия фактор в областта на природо-математическите науки.
„Тази област бе систематично низвергната през последните десетилетия в образователната ни система, което доведе и до технологичното изоставане, което наблюдаваме днес“, пишат преподавателите.
Според тях конкретни политики в образователната сфера трябва да съдействат за постигането на високите цели на държавата. През май тази година беше приета алинея (7) на чл. 50 от Наредба 10 (за организацията на дейностите в училищното образование). Според нея ще бъдат открити допълнителни паралелки по математика в прогимназията, но само „при наличие на материално-техническа база“.
Наредба 10 чл. 50 ал. 7
Началникът на РУО може да предложи прием за втора и следваща паралелка след съгласуване с министъра на образованието и науката по предложение на директора на училището при наличие на материално-техническа база и обезпеченост на обучението с педагогически специалисти след анализ на РУО на изпълнението на план-приема за предходните три години.
„Похвален е опитът с една алинея да се реши въпросът, но работата се състои в това, че такава материално-техническа база в математическите гимназии в големите градове няма, и ползата от тази алинея отпада“, коментират учените.
Друг пропуск, който те откриват, е липсата на допълнителна нормативна рамка, която явно да предоставя възможност за отваряне на математически паралелки в елитните квартални училища – нещо, за което по думите им се настоява повече от година.
Представителите на академичната общност са категорични, че поправката в наредбата на МОН сама по себе си „не решава проблема, а го замита под килима“. Те твърдят, че въпреки заявените желания на вносителите, предложените промени в Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) също няма да подобрят състоянието на системата и просперитета на точните науки.
„В резултат на съществуващото положение на нещата, страда образованието по природо-математическите дисциплини на учениците в средните училища, най-вече от 5-ти до 7-ми клас. В резултат на недостатъчно обезпечаване, хиляди деца от четирите големи града всяка година оставаха и ще остават без достъп до разширено изучаване на математика в прогимназията въпреки солидната си подготовка“, пишат те.
Математиката в прогимназията и без това „куца“
Авторите на отвореното писмо са направили анализ на резултатите от националните външни оценявания в 4. и 7. Клас:
„Установихме влошено качество на образованието по математика в прогимназията на национално ниво“, коментират те.
Преподавателите припомнят, че българските четвъртокласници са на 9 място в Европа по математика в международното изследване TIMSS 2023 и очаквано според тях на националното външно оценяване по предмета в 4. клас само 20% от децата имат резултат под 50 точки.
„Осмокласниците от България не участват в TIMSS 2023, но на националното външно оценяване в 7. клас процентът на децата с под 50 точки нараства до 65%“, отбелязват те.
Според данните, които представят, в област Видин този процент е 85%, в 15 области е над 75% и единствено в София е под 50%.
„Децата не успяват да развият математическите си способности още в основното си образование и това оказва съществено влияние впоследствие върху технологичния и икономическия напредък на България. Това е национална катастрофа с предстоящи последствия“, пишат авторите на писмото.
Исканията на академичната общност
- С писмото си, адресирано до министъра на образованието и науката, народните представители в 51-ото Народно събрание и Министерския съвет, представителите на академичната общност искат:
- Да бъде осигурен широк достъп до паралелки с разширено изучаване на математика в основните и средни училища, предоставящи равнопоставеност на обучението по математика при предстоящата задължителна матура и реални възможности за развитие на логическото мислене на децата.
- Министерство на Образованието и науката да възложи изготвянето на специална методология за преподаване в паралелките с разширено изучаване на математика в средните училища, която да спомогне и предаде нужния опит на учителите по математика в средните училища.
„Надяваме се, че нашето обръщение ще послужи като ясен сигнал, че са нужни реални реформи, които да дадат шанс за развитие на децата в природо-математическите дисциплини, което да компенсира системното изоставане на страната ни в това отношение“, завършват авторите на писмото и изпращат до управляващите и петиция за разширяване приема на ученици след 4-и клас, подписана от 717 представители на българската академична общност (141 професори, 265 доценти, 614 души с докторски титли).
Какво казват преподавателите:
- „При нас в университета не рядко идват кандидат студенти изплашени до смърт от математиката, която всъщност е най-естествената наука. Според мен това означава, че съчетанието от некачествени учебни програми по математика и неадекватен стил на преподаване на предмета отблъскват децата със страшна сила“, изтъква гл. ас. д-р Мирослав Томов, Технически университет – Габрово.
- „Подкрепям идеята за засилено обучение по математика за да получават децата необходимите знания в училище и крайно време е да се ограничат частните уроци за които родителите заплащат огромни суми. Добре поне да се декларираха пред НАП“, посочва доц. д-р Елена Ставрова, Югозападен университет „Неофит Рилски“.
- „Аз съм преподавал дълги години математика и математическа физика в 5 университета в САЩ, един в Африка (Нигерия) и в АУБ – Благоевград. Моите двама сина са завършили средното си образование в САЩ. Имам много добра представа какво е образованието в STEM предметите в училищата на почти всички страни в ЕС, Ю. Корея, Китай, Тайван и Сингапур. Никъде по света на учениците в държавните и обществените училища, които искат да учат математика, не се предлагат по-ограничени възможности както в България“, коментира доц. д-р Олег Йорданов, Българска академия на науките.
- „Според мен е недопустимо в 10. клас да се изучава математика само по два часа седмично – наравно с часовете по физическо възпитание и спорт…В момента учителите са принудени да „препускат“, за да успеят да предадат утежнения по обем материал (преместени раздели от горните класове към по-долните). Естествено, това няма как да не се отрази върху качеството на обучението“, обръща внимание доц. д-р Веселина Господинова, Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“.
- „Напълно подкрепям тази доста закъсняла инициатива. Не само за точните науки, за цялостното личностно развитие математиката е изключително важна“, казва проф. д-р Вaня Иванова, Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
- „Образованието по математика е рещаващо за прогреса на обществата. Подценяването му ще доведе до деградация и катастрофа“, твърди проф. дхн Венко Бешков, Химикотехнологичен и металургичен университет.
- „Дори в техническите университети ежедневно констатираме драстичното понижение в качеството на знания на учениците по математика“, споделя проф. д-р Галидия Петрова, Технически университет – София.
- „Виждам владеенето на математика като основа на научно-техническия прогрес, докато сегашното ниво на математическо образование в страната е напълно незадоволително“, пише проф. дхн Андрей Милчев, Българска академия на науките.
- „Състоянието и знанията на българските ученици са далеч под нивото, на което трябва да бъдат“, смята доц. д-р Венцислава Николова-Минкова, Технически университет – Габрово.
- „Надявам се промените да се замислят в подкрепа и помощ на децата, а не за оправдаване на чиновнически длъжности и работни часове. Нека да се назоват истинските причини за срива в образованието и да спрем да кърпим пробойни, за да се пишем активни и загрижени“, пише гл. ас. д-р Боряна Сербезова, Икономически университет – Варна.
- „Математиката е важна за развитие на логическото и аналитичното мислене при децата. В ерата на високите технологии, големите данни и изкуствения интелект, хората не могат и няма да могат да съществуват и да се развиват адекватно без аналитично и критично мислене“, подчертава доц. дн Александър Найденов, Университет за национално и световно стопанство.
- „Крайно време е за подобряване на въпросната практика! Защо изобщо копаем към нови и нови дъна, и докога“, пита гл. ас. д-р Асен Велчев, Технически университет – София.
- „Горещо подкрепям по-засиленото обучение по математика на учениците. Нашите студенти се нуждаят от по-задълбочени знания по математика, с които да успеят да развият инженерните си умения“, коментира проф. д-р Мирослав Тодоров, Университет по Архитектура Строителство и Геодезия.
Академичната общност е категорична, че без незабавни и дълбоки реформи в прогимназиалното математическо образование, България ще продължи да губи млади таланти и ще изостава още повече в стратегически важни области като технологиите, иновациите и науката. С отвореното си писмо и съпровождащата го петиция с над 700 подписа, преподавателите отправят ясен призив към управляващите да дадат шанс на децата с математически заложби, преди кризата в образованието да се превърне в катастрофа за бъдещето на страната.
About the Author
