Да се сложим на царя. Канадските дневници на Райна Александрова

Изтече примирието в Търговските войни (еднолично наложено) и сядам да наваксам.

Невъзможно е да опиша целия абсурд на претенциите за това, как са минали 100-те дни на американското правителство, затова няма и да се опитвам.

Днес ми попаднаха спомени и снимки от първомайските манифестации от „едно време“. Даже споделих текста на Георги Марков, по негови лични спомени. Един елемент на тези „масови народни празненства“, който той описва, и който се е запечатал и в моето детско съзнание, е декламацията на верноподанически лозунги по високоговорителите, четени с подчертано фалшив патос от професионални актьори.

Всичко това не може да се предаде, то трябва да се преживее. Кънтящите, празни слова, чиято единствена цел да е погалят грубия слух на комунстическите първенци на трибуната. Такова откровено, натрапено, почти психопатологично ласкателство, поне по моите детски представи, би трябвало да притесни или поне накара партийните вождове да се почувстват леко неудобно. Защото фалшивото кресчендо е твърде очевидно. Поне за мене е било (в единия или двата пъти, когато съм ходила).

Обаче когато успях да се надигна на пръсти и да видя „вожда“, с изненада установих, че на него му е все едно или дори му е приятно. От своя страна, той махаше на тълпата, минаваща в строй пред трибуната, по един също крайно неестествен начин. Помня, че сме го имитирали с децата в махалата (докато възрастните не ни скръцнаха да внимаваме с тия неща).

И така, обратно в днешно време – на стодневното заседание на кабинета на 47, без да съм го слушала, по аналогия с предишни такива, които си представих точно такова грубо, подмазваческо, гръмко, срамно за слушане хвалене на вожда и „достиженията“ му – от професионални ласкатели. Които са членове на правителството единствено и само зарди това си качество. Испански срам. Нали знаете, когато човек го е срам от постъпките на някой друг.

Вчера ми попадна някакъв туит на Линдзи Греъм – оня републикански сенатор, дето беше голям приятел на Украйна, докато 47 не се скара със Зеленски. После, в рамките на 24 часа, направи сложно салто, по-известно в народния език като „обръщане на фурнаджийска лопата“.

Та Греъм съвсем сериозно предложил бащицата да съвмести постовете на президент и … папа. Продължавам да се самозалъгвам, че това е някакъв колаж, майтап, фейк. Ама не е. Все пак сенаторът е на възраст, в която дори да не е вярващ, има идея от религия и светотатство.

Но изглежда в тая надпревара да се сложим колкото се може повече на царя, граници няма. Което например помогна на Майк Уолц, който макар и уволнен заради Сигналгейт, отива посланик в ООН. Където ще предлага 47 я за президент на планетата, я за някоя междугалактическа длъжност направо.

Махането на Уолц от публичното пространство е ход с цел изчистване на репутационни щети. Значи може би на някого от целия цирк му е дошла идеята, че все пак съвсем без понасяне на отговорност не може. Макар че то да те пратят в ООН си е награда.

Изобщо кадровата политика на 47 се заключава в назначаването на възможно най-скандални и неподходящи, но лично нему верни хора. Вчера гледах един репортаж по канадската телевизия, френскоезичният канал, където точно тези връзки и назначения се изясняваха, често с кратки интервюта на замесените. Които впрочем се гордеят с възможността да се уредят. Листът с такива е толкова дълъг и шокиращ, че трябва първо да си наложа да го изгледам още веднъж, докато си водя бележки.

И за да е всичко организирано и да няма бутане и пререждане, тези дни дойде и новината за отваряне на специален „бизнес екзекютив“ клуб, в който се осигурява достъп до членовете на кралското семейство срещу скромния половин милион членска такса. Като добавим „златните“ визи за пет милиона на калпак, главно за руски олигарси, и имаме циментирано още едно, последно стъпало, направо площадка към корупция, видна като хълма Капитолия в Рим – отвсякъде.

Какво може да ни зарадва от днешните новини? Определено сделката с Украйна, която от зловещо мародерство в първия си вариант, се превърна в споразумение със съвсем прилични условия за възстановяване на страната с участие 50:50, и изтриване на съществуващия „дълг“. Което е заслуга на украинските преговарящи. Не всичко е идеално, но поне помощта няма да секне, а може и да се увеличи.

А след няколко години – я камилата, я камиларя, което на 47 няма как да му се преведе (а и не бива).

Слава на Украйна!

8647!

Elbows up!

Източник: https://offnews.bg/