Цветя и война. Канадските дневници на Райна Александрова

Всяка година правителството на Нидерландия изпраща в Канада 20 000 луковици на холандски лалета – в памет на канадските войници, които са загинали, воювайки за независимостта на Холандия и свободата на Европа.

Част от тези лалета могат да се видят на Фестивала на лалетата в Отава в началото на месец май.

Всяка година на 11 ноември в Канада се отбелязва Денят на Възпоменанието – с тържествена церемония се честват всички загинали във войните канадци – Първата и Втората световна, както и падналите по време на различни военни мисии.

Гражданите носят в седмиците преди този ден символа на Възпоминанието – стилизирано червено цвете на ревера, изобразяващо мак, като многобройните макове от полетата на Фландрия (днешна Холандия и Белгия). Това цвете идва от поемата на канадския военен лекар от времето на Първата световна война Джон Макрей:

In Flanders Fields

In Flanders fields, the poppies blow
Between the crosses, row on row,
That mark our place; and in the sky
The larks, still bravely singing, fly
Scarce heard amid the guns below.

We are the Dead. Short days ago
We lived, felt dawn, saw sunset glow,
Loved and were loved, and now we lie,
In Flanders fields.

Take up our quarrel with the foe:
To you from failing hands we throw
The torch; be yours to hold it high.
If ye break faith with us who die
We shall not sleep, though poppies grow
In Flanders fields.

Няма да ви обременявам с превода на цялото стихотворение, само началото. Поемата започва с картината как в полетата на Фландрия маковете цъфтят между редовете от кръстове – войнишките гробове…

Тази поема я знае всеки канадец, има и песен по нея. Тя е посветена на всички военни, паднали във всички войни. Защото саможертвата изглежда така – просто и красиво, и задушаващо тъжно. И силно.

„Никой няма по-голяма любов от това, да даде живота си за приятелите си.“ Евангелие от Йоан

Повечето от вас може би не знаят, но когато Канада изпраща войски в Европа по време на Първата световна война, населението й е само 11 милиона. И все пак, изпращат войски, и 60 000 канадски мъже загубват живота си в полетата на Фландрия. Над 170 000 са ранените.

И когато Европа отново има нужда, през Втората световна война, отново 45 000 канадци губят живота си там.

Това е кръвната връзка с Европа – не с континента, а с народите, които искат да живеят там свободно и да определят своята съдба сами. На никого не са натрапени като „освободители“, на които да сме „вечно задължени“ като европейци. Така се полагат основите на братството и приятелството, и те няма нужда да бъдат изисквани, обяснявани и напомняни, защото са естествени.

В деня на Цветница, или Вход Господен в Ерусалим, ми се видя подходящо да споделя темата за жертвата и саможертвата в името на другите.

Дори да не сте вярващи, знаете историята за Христос и Неговата жертва, доброволно направена в името на спасението.

И цветята, които символизират надеждата, с която тълпата го е посрещнала в Йерусалим – да заеме престола и да ги освободи от властта на римляните – само за да викат след седмица „Разпни го!“ (от разочарование, че не е станало, както са си го представяли).

Често не знаем какво би излязло от това или онова ни действие, но въпреки всичко постъпваме по съвест, без да търсим лична изгода. Когато времената са тежки, когато има войни и несигурност, бедствия и катаклизми, неизменно се появяват ония хора, които са готови да водят и които често загърбват личното и правят най-голямата жертва – във всяка епоха ги е имало.

Войниците, за които ви разказвам, са приели тази жертва като нещо необходимо. И в това е тихият им героизъм.

Моралната дилема – да постъпиш принципно, да запазиш достойнство или да се огънеш – е съдбовна в такива моменти.

Когато видиш братски народ, съсед и приятел, с който заедно сте проливали кръв по полетата на Европа в две войни и сте си помагали в трудности, да полудява и да изважда на повърхността всичко най-отвратително в морален аспект – предателство, бандитизъм, изнудване, лъжи и враждебност, с нищо непредизвикана, след като се отърсиш от изненадата, първата ти реакция е просто да го игнорираш, или да се обърнеш и да му извъртиш един отрезвяващ шамар – или дори да го сръгаш с лакът, дано се стресне.

Така горе-долу се чувстват канадците в последните три месеца. Колкото и да са ядосани, все пак им е мъчно.

Днес гледах едно забележително видео на сенатор Адам Шиф – в което благодари на канадците за всичко, за което се сети – първо за това, че винаги са били редом във всички войни и са си давали живота за приятелите си. И за създаването на инсулина, от който баща му зависи цял живот, и за създаването на пейс мейкъра, за ваксината срещу ебола, за пожарникарите, които помагаха при пожарите в Лос Анджелис. Както и за хокея, и за капитан Кърк (Уилиям Шатнър), Джим Кери и музиката на Ленърд Коен. Накрая изразява надежда, че отново ще бъдем приятели някой ден.

Сега което се с скъсало, трудно ще се зашие. Много американци като сенатора се срамуват от това, което става в страната им, и се чувстват безсилни да направят нещо. Други се страхуват, а трети просто не искат да си нарушават личното удобство, тъй като кризата още не ги е засегнала. Та на всички тях им предстоят трудни лични избори.

И в много случаи това ще е непомерна жертва. Дали са готови на това, предстои да видим. Свободата е на едно поколение разстояние, ако не на всяко, то на всяко второ поколение се налага да се бори за нея. И ако е изнежено и не е готово на жертви, и ако вече не разпознава моралните граници, я губи. Sad but true.

Днес евреите по света празнуват Пасха – Историята на избавлението им от Египетско робство. Това е всъщност цяла седмица, в която се отбеляазват знаменията Божии, поразили египетската земя, с помощта на които са се избавили. Едно от тях е смъртта на всяко първородно дете в Египет, докоснато от Ангела на смъртта в една нощ. Тези, които се избавят, са евреите, чиито врати са напръскани с кръвта на агне – жертва за умилостивение – което кара Ангела да отмине вратата (passover, Пасха значи „отминаване“). Избавлението винаги е свързано с жертва.

Да се надяваме, да вярваме в избавлението, да чакаме Спасение – това е смисълът и на идващата Страстна седмица.

На моите еврейски приятели:

Хаг Песах Самеах!

И да завърша с традиционното:

Elbows up!

Източник: https://offnews.bg/