Площад „Св. Петър“ потъна в скръб за Светия отец. Какво следва

Вярващи от цял свят скърбят за папата на площад „Свети Петър“, сн. GettyImages

Стотици хиляди се събраха в неделя на площада „Свети Петър“, след като бе оповестена смъртта на папа Франциск по-рано сутринта. Хора с броеници, носещи кръстове и молещи се за душата му изразяват своята тъга от новината и шока от нея, въпреки че здравето му беше иключително крехко в последните години, а при последното му лечение в болница миналия месец е бил на крачка от смъртта и дори е обсъждано дали да продължава лечението му.

В сърцето на Ватикана се стекоха хора от Индия, Южна Африка, Дания и други страни, които казат, че най-много ще им липсва от папата неговото усилие да направи католическата църква по-приобщаваща.

Камбаните на площада бият, църквите се изпълниха с вярващи, които да запалят свещ в памет на Франциск, който почина на 88-годишна възраст.

Погребението му ще се състои до 9 дни, а конклав за избирането на негов приемник ще бъде свикан в рамките на месец, съобщи Ватиканът, цитиран от АНСА.

Хора от цял свят се стекоха в сърцето на Ватикана да покажат скръбта и почитта си към Франциск, сн. GettyImages

Сега предстои поредица от сложни ритуали на Римо-католическата църква, които отбелязват края на едно папство и водят до началото на следващото, отбелязва Ройтерс.

Повечето се управляват от конституция, известна като Universi Dominici Gregis (На цялото Господне стадо), одобрена от папа Йоан Павел II през 1996 г. и преработена от папа Бенедикт XVI през 2007 г. и 2013 г.

Докато столът е празен

Кардинал, известен като камерленго (шамбелан), понастоящем ирландско-американският кардинал Кевин Фарел, ще управлява обикновените дела на почти 1.4 милиарда членове на Римокатолическата църква през периода, известен като „sede vacante“ (празен стол).

Шамбеланът официално потвърждава смъртта на папата с лекар и смъртен акт. До някъде през ХХ век това е ставало ритуално чрез трикратно почукване със сребърен чук по челото на папата.

Камерленгото и трима помощници, избрани измежду кардинали под 80-годишна възраст, известни като кардинали избиратели, решават кога тялото на папата да бъде отнесено в базиликата „Свети Петър“, за да може да му бъде отдадена публична почит.

Те също така се уверяват, че „Рибарският пръстен“ на папата и неговият оловен печат са счупени, така че да не могат да бъдат използвани от никой друг. Не се извършва аутопсия.
Камерленгото заключва и запечатва личната резиденция на папата. В миналото това са били апартаменти в Апостолическия дворец, но Франциск живееше в малък апартамент във ватиканската къща за гости, известна като Санта Марта.

Сн. GettyImages

Камерленгото и другите кардинали не могат да вземат важни решения, засягащи Църквата или да променят нейните учения. Ръководителите на повечето ватикански отдели подават оставки, докато новият папа не ги потвърди или смени.

Траурните ритуали продължават девет дни, като датата на погребението и погребението се определят от кардиналите. Universi Dominici Gregis казва, че трябва да започнат между четвъртия и шестия ден след смъртта му.

Различен папа – различно погребение

Папа Франциск, който избягваше голяма част от помпозността и привилегията да ръководи световната католическа църква, промени и опрости папските погребални ритуали през 2024 г.

Все още се очаква погребалната литургия да се проведе на площад „Свети Петър“, но за разлика от много предшественици Франциск поиска да бъде погребан в базиликата „Света Мария“ в Рим, за да бъде близо до любимата си икона на Мадоната.

Франциск също поиска да бъде погребан в обикновен дървен ковчег, за разлика от предшествениците си, които бяха погребани в три свързани ковчега, направени от кипарис, олово и дъб. Той помоли тялото му да не бъде излагано на издигната платформа или катафалка в базиликата „Свети Петър“, за да го видят посетителите в Рим, какъвто беше случаят с предишни папи.

Сн. GettyImages

След смъртта на потнифика кардинали от цял свят идват в Рим и провеждат ежедневни срещи, известни като общи конгрегации, за да обсъждат църковни въпроси и да определят характеристиките, които всеки смята, че трябва да притежава новият папа.

Кой избира наследника

Кардинали на възраст над 80 години могат да присъстват на общите конгрегации, но не им е позволено да влизат в конклава, за да изберат следващия папа, което е събиране на кардинали под 80-годишна възраст. Голяма част от дискусията се провежда в лични взаимодействия между кардиналите.

Традиционно се спазва период на траур от 15 дни, преди да започне конклавът. Преди да подаде оставка през 2013 г., папа Бенедикт промени конституцията, за да позволи тя да започне по-рано, ако кардиналите изберат, или максимум 20 дни след смъртта, ако някои кардинали имат затруднения да стигнат до Рим.

Със смъртта на папа Франциск, обявена от Ватикана в понеделник, римокатолиците по света ще започнат да спекулират кой от облечените в червено кардинали ще го наследи.

Като се има предвид естеството на кардиналските назначения, направени от Франциск по време на неговото папство, неизбежно ще има известно очакване, че наследникът на аржентинския понтифик ще бъде друг неевропеец и че подобно на Франциск той може да бъде друг прогресивен, противопоставящ се на консервативното крило на Църквата.

Изборният процес, който ще се проведе след като Франциск бъде погребан, обаче е силно таен и нищо няма да бъде сигурно, докато белият дим, изливащ се от комина на Сикстинската капела, не каже на света, че е избран нов папа.

Кардиналите са най-близките сътрудници на понтифика, управляващи ключови отдели във Ватикана и епархии по света. Когато папа умре или подаде оставка, тези кардинали на възраст под 80 години имат право да влязат в таен конклав, за да изберат измежду себе си новия глава на почти 1.4 милиарда членове на Римокатолическата църква.

Сложното гласуване ще разкрие дали настоящите кардинали, повечето от които са поставени там от Франциск, смятат, че неговото възприемане на либералните социални ценности и програмата му за прогресивни реформи са отишли твърде далеч и дали е необходим период на свиване, отбелязва Ройтерс.

Целият свят тъгува за папата, сн. GettyImages

Кардиналите ще определят датата за началото на конклава, след като започнат да пристигат в Рим през следващите дни.

Сложните игри с назначенията на кардиналите

Само папа може да назначава кардинали и типът мъже, които той избира, може да остави своя отпечатък върху Църквата дълго след управлението му – поради статута им на висши духовници и защото един от тях може да стане понтифик.

Към 21 април има общо 252 кардинали, 135 от които кардинали електори под 80 години. 109 от електорите бяха назначени от Франциск, 22 от неговия предшественик Бенедикт и петима от Йоан Павел II.

Кардиналите се „създават“ на церемонии, наречени консистории, където им се дава пръстенът, червена бирета – квадратна шапка – и се вричат във вярност към папата, дори ако това означава проливане на кръв или жертване на живота им, както е обозначено от червения цвят.

Вярващите скърбят искренно за своя духовен лидер, сн. ЕПА/БГНЕС

Папа Франциск проведе 10 консистории и с всяка от тях той увеличи шансовете неговият приемник да бъде друг неевропеец, след като подсили Църквата на места, където тя е или малко малцинство, или където расте по-бързо, отколкото в предимно стагниращия Запад.

Може ли новият понтифик отново да е неевропеец

В продължение на много векове повечето кардинали са били италианци, с изключение на периода, когато папството е било базирано в Авиньон между 1309-1377 г., когато много са били французи.

Интернационализацията на Колегията на кардиналите започва сериозно при Павел VI (1963-1978). Тя беше значително ускорена от Йоан Павел II (1978-2005), поляк, който беше първият неиталианец от 455 години.

Сн. GettyImages

Докато Европа все още има най-голям дял кардинали избиратели, с около 39%, това е спад от 52% през 2013 г., когато Франциск стана първият латиноамерикански папа. Втората по големина група избиратели е от Азия и Океания с около 20%.

Франциск назначи повече от 20 кардинали от страни, които никога преди не са имали кардинал, почти всички от развиващите се страни като Руанда, Кабо Верде, Тонга, Мианмар, Монголия и Южен Судан, или страни с много малко католици като Швеция.

Източник: https://www.mediapool.bg/