Иван и Даниела са от Омуртаг. Откакто са се родили са на режим на водата. Малкият град в Североизточна България е така от 70 години, казват от гражданското дружество „Вода за Омуртаг“. То беше създадено преди две години, след като 20 000 жители получаваха вода веднъж на две седмици. Днес проблемът все още не е решен, но добрата новина е, че имат по 16 часа вода дневно.
Скоро обаче режимът може да се затегне отново. Причината е, че след трите сухи години язовир „Ястребино“, от който получават вода, не беше запълнен през зимата и в момента е пълен едва на 43%, сочат данните на МОСВ. Отделен въпрос е, че той се използва и за напояване, като на него разчитат и земеделците.
И ако в този регион живеят сравнително малко хора, не така стои проблемът по Черноморието, където туристическия сезон предстои. Заради сушата през последните години, стана традиция превантивно да се бие аларма. Нивото и на язовир „Камчия“, който захранва с вода област Бургас и част от Варна, е критично ниско. Водоемът е пълен до близо 40% и въпросът е ще стигне ли водата за туристите. От 5 години се говори за осигуряване на резервно водно захранване на Бургас. На практика обаче нищо не се случва въпреки изливаните стотици милиони лева по южното ни Черноморие.
Последните три години имаше суша. Тази година също се очертава относително сух летен сезон в България, сочат данните на Националния институт за метеорология и хидрология (НИМХ).
Проблемът с недостига на вода не е само у нас. В Европа той вече не се ограничава единствено до традиционно сухите региони в страни като Испания, Португалия, Гърция и Италия, но вече се разпростира и към Централна и Източна Европа, сочи доклад на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС). Докладите на Европейската обсерватория също показват тенденция на постоянно увеличаване на условията за засушаване в различни европейски региони.
Около 11 на сто от населението на Европа страда от недостиг на вода. Най-критична е ситуацията в Кипър, където се нуждаят от 70% повече спрямо наличните ресурси, сочат данните на Евростат. В Малта им трябват 34% повече вода. Интересно тук е присъствието на съседите ни от Румъния (20.9%), които се нареждат между първите две островни държави оглавили топ 5 и двете южни – Гърция (13.8%) и Португалия (10%), които затварят челната петица.
Средно Европа има нужда от 6% повече вода от тази, която използва в момента. Там, където необходимостта е над 20%, става въпрос за недостиг, а където е над 40% проблемът се смята за сериозен.
Промените в климата, селското стопанство, туризма и старата ВиК инфраструктура, по която изтича водата, са основните предизвикателства, пред които са изправени страните. Средно в Европа около една четвърт от водата изтича от тръбите. Но най-зле е положението в България, където загубите на вода са 61%. Най-добро е положението в Холандия, където загубите по мрежата са едва 5%.
Южна Европа – горещата точка
Най-остър е проблемът с недостиг на вода в Южна Европа. Иберийският полуостров е изправен пред екстремни промени в климата – редуващи се периоди на засушаване, последвани от интензивни валежи и наводнения. Експерти вече предупреждават за риск от опустиняване. Най-силно засегнатите региони са Андалусия и Каталуния в Испания, а в Португалия – Алгарве и Алентежу на юг.
През 2023 г. значителна част от населението на Испания беше на воден режим. Това доведе до недоволство сред местните, които бяха принудени да пестят вода, докато за туристите нямаше ограничения. В резултат Испания представи план за инвестиции от 23 млрд. евро за пречистване на водата, модернизация на напояването и управлението на риска от наводнения. Акцент се поставя върху повторното използване на вода и обезсоляването ѝ.
Егейските острови, Атика, включително столицата Атина, и остров Крит са регионите изправени пред значителен недостиг на вода в Гърция. Той се обуславя от продължителните засушавания, горещите вълни и силния туристически сезон. Високото потребление на вода поставя Гърция сред страните с най-голям воден стрес в Европа. Застаряващата инфраструктура допринася за значителни загуби. Селското стопанство с високо потребление на вода за напояване допълнително утежнява ситуацията. Гръцкото правителство одобри план за инвестиции от 5.9 млрд. евро за справяне с водната криза. Фокусът е насочен към ремонт на ВиК инфраструктурата, обезсоляване на морска вода и повторно използване на отпадъчни води. Проучват се и допълнителни водоизточници за Атина, включително за нови кладенци и сондажи. Като спешна мярка се използват танкери за транспортиране на вода до засегнатите от сушата острови.
Островите Сицилия и Сардиния са най-силно засегнатите региони в Италия. Водната криза в басейна на река По засяга селското стопанство. Централна и Южна Италия също страдат от недостиг на вода, застрашаващ както доставките на питейна вода, така и селското стопанство. Има притеснения за водата в големи градове като Рим и Венеция. Наред с климатичните проблеми основният проблем тук е старата ВиК мрежа, по която се губят средно около 40% от водата, както и високото ѝ потребление, особено в селското стопанство. Често в засегнатите от сушата райони се обявява извънредно положение и се въвежда режим на водата. Назначава се и специален комисар за справяне с проблема.
Предизвикателствата пред Централна и Източна Европа
Проблемът с недостига на вода засяга все повече страни от Централна и Източна Европа.
Североизточната част на Румъния изпитва сезонен недостиг на вода и засушаване и няколко общини са на воден режим. Страната има Национална стратегия за управление на водите (2023-2035), която е фокусирана върху интегрираното управление на водните ресурси и адаптирането към изменението на климата. Предприемат се мерки и за подобряване на водната инфраструктура с финансовата подкрепа на ЕС.
В България, въпреки че остават три месеца до най-сухия период през август, 150 000 жители вече са на режим на вода. Най-засегнати са в област Плевен, където 110 000 души в момента имат вода по няколко часа на ден, сочат данните на ВиК оператора. За сравнение такава беше бройката на засегнатите в цялата страна в началото на август 2024 г.
През последните години недостигът на вода в България се влоши, като цели региони са на воден режим за продължителни периоди. Парадоксално е, че най-засегнатите райони са Североизточният и Северният централен, които граничат с река Дунав. Там жителите периодично организират протести и блокади на пътища, когато останат без вода за повече от 10 дни. В отговор на кризата правителството създаде работна група през лятото на 2024 г., за да предложи решения. Групата посети 17 безводни населени места и проведе срещи с ВиК оператори. Осем месеца по-късно събраните данни все още се анализират.
Снегът тази зима не успя да напълни всичките 52 големи язовира. И ако в Южна България водоемите са пълни и не би трябвало да има проблем с водата, не така стои въпросът с тези в Северна централна и Североизточна България, които са наполовина празни. Спрямо април 2024 г. водата в язовирите средно е с около 8% по-малко спрямо сега, каза министърът на околната среда Манол Генов, който отговаря за тях, по време на изслушване в парламента в началото на април. С цел да се избегне воден режим от 1 януари 2025 г. е намалено подаването на вода за водноелектрически централи и за напояване на земеделците, допълни той.
Използването на питейна вода за напояване на градини, остарялата водна инфраструктура, по която се губи повече от половината от водата заради течове (със загуби над 70% в някои райони), и незаконните присъединявания към мрежата са основните причини за недостига, коментира министърът на регионалното развитие Иван Иванов, в чийто ресор попадат ВиК операторите. По думите му за справянето с кризата са необходими 30 милиарда лева инвестиции във водния сектор за подмяна на водопроводната мрежа, изграждане на пречиствателни станции и резервоари и нови водохващания.
Прогнозите за изменението на климата показват, че водните ресурси на България ще намаляват с времето и ще стават все по-неравномерни през сезоните и годините, което неизбежно ще повиши риска от дефицит в някои региони, предупреди проф. Емил Гачев в публикацията в специализираното издание „Климатека“.
В Чехия водата се превърна в голяма тема след сушата връхлетяла страната през пролетта на 2018 г. Оттогава са в ход серия от мерки и програми за смекчаване на промените в климата. Министерството на промишлеността на Чехия субсидира бизнеса за внедряване на технологии, сгради или производствени процеси, които пестят вода. Помощта варира от 40 000 до 4 милиона евро за всеки успешен кандидат. Министерството на околната среда също има подобна програма, насочена към домакинства, които получават по 4000 евро.
Данните показват, че целенасочените усилия вече дават резултати. Потреблението на вода в домакинствата в Чехия непрекъснато намалява и през 2024 г. вече възлиза на 90 литра на човек дневно, докато през 1990 г. е било 171 литра на човек дневно. Но докато хората пестят водата, в промишлеността потреблението ѝ продължава да расте: 137 млн. кубични метра през 2022 г., 149.8 милиона кубични метра през 2023 г. и 152 милиона кубични метра през 2024 г.
Още по темата
Експерти посочват, че статистиката за домакинствата може и да е изкривена. Причината – много хора, предимно живеещите в селските райони, имат собствен кладенец и потреблението на тази вода не е включено в официалната статистика. Други обясняват намаляващото потребление в домакинствата с нарастващата цена на водата.
Части от Австрия също може да се сблъскат с недостиг на вода поради изменението на климата. В анализ от юли 2024 г. „Грийнпийс“ посочи 471 общини „с висок риск от остър недостиг на вода през 2050 г.“. Тези общини се намират в региони, където през сухите години има по-малко подземни води, отколкото е необходимо за водоснабдяване, промишленост и селско стопанство.
В Австрия 60 процента от населението е загрижено от недостига на вода в бъдеще. Над 90% подкрепят конкретни защитни мерки, а 87 процента искат индустриалните компании да плащат за потреблението на вода, показва проучване, проведено от Института за изследване на пазара и общественото мнение „Интеграл“ по поръчка на „Грийнпис“.
Близо две трети от анкетираните казват, че има регионален недостиг на вода в Австрия през последните две години. Според проучването около 70 процента от общото потребление на вода в Австрия се дължи на индустрията, която обикновено не плаща нищо за водата, която използва. Това е посрещнато с липса на разбиране сред анкетираните: 87% са на мнение, че промишлените предприятия трябва да бъдат задължени да плащат за потреблението на вода. Освен това 91% от австрийците искат федералното правителство да изготви планове за опазване на водата.
Северът става магнит за туристи
И докато в Южна, Централна и Източна Европа има недостиг на вода, Литва е богата на чиста питейна вода в сравнение с много други страни заради климата и географското си местоположение.
Почти 100% от питейната вода в Литва идва от подземни източници, което прави страната една от малкото в света, които могат да се похвалят с толкова чиста и с високо качество вода.
„В Литва подпочвените води се съхраняват в подземни водохващания, които са се образували в продължение на хилядолетия. Географското местоположение, климатичните условия и геоложката структура са създали благоприятни условия за образуването на чисти подпочвени води. Този ресурс обаче не е безкраен и трябва да бъде защитен“, казва Раса Радиене, ръководител на отдела по хидрогеология на Литовската геоложка служба.
„Имаме щастието да живеем в страна, в която няма недостиг на вода, но Литва трябва да продължи да защитава и управлява водните си ресурси, така че да се предпази от измененията на климата“, добавя Пятрас Путис, главен специалист в отдела по хидрогеология. Той посочи, че са необходими инвестиции в технологии за пестене на вода, проекти за възстановяване на водата и устойчивото ѝ използване.
Литва не изпитва недостиг на чиста вода за пиене и може би е единствената страна в Европа, която се водоснабдява само от подпочвени води. Страната е една от най-богатата на води в света. Литва използва прясна вода за всичко – от промишлеността през земеделието до бита.
„Според Организацията на обединените нации (ООН) повече от 3 милиона души умират всяка година от болести, причинени от нечиста вода. Това е повече от населението на Литва“, казва изследователят д-р Аушра Зигмонтиене от Техническия университет на Вилнюс.
Данните на ООН показват, че близо 2 милиарда души по света нямат достъп до чиста питейна вода, а почти 3 милиарда са без канализация и много повече нямат пречиствателни станции за отпадните води. „Всичко това води до огнища на инфекциозни заболявания“, посочи д-р Аушра Зигмонтиене.
Източник: https://www.mediapool.bg/
About the Author
