Закон за защита на изобличителите или на корумпираните?

В момента парламентът обсъжда дългоочакваните промени в Закона за защита на подателите на сигнали. Затова сега е моментът народните избраници да бъдат окуражени да приемат адекватен закон, а не поредния бутафорен нормативен акт, като действащият в момента, който по същество е своеобразен „Закон за защита на корупцията, корумпираните и техните помагачи“.

Съгласно проучване на Асоциацията сертифицираните експерти за разкриване на измами от 2024 г. най-разпространения метод (в 49% от случаите) за разкриване на измами е чрез подаване на сигнал.

Пресата в България е пълна с примери, в които се посочва, че подателите на сигнали и техните близки са обект на административни и други репресии от засегнатите крадци и техните помагачи. Тези реални репресии обезкуражават много потенциални податели на сигнали да подадат информацията и по този начин крадците и техните помагачи източват още повече ресурс и нанасят големи щети на частни и обществени организации.

Още по темата

„Вътрешен човек“ срещу корупцията „влиза“ в министерства и компании

29 октомври 2024 08:20

Европейския съюз е осъзнал, че натискът и репресиите срещу подателите на сигнали са проблем и че е в обществен интерес да се внасят повече сигнали с цел по-бързо разкриване на корупция, кражби и злоупотреби. ЕС прие Директива 2019/1937, която задължава държавите членки да гласуват правила, с които да осигурят ефективна защита на изобличителите.

Въз основа на тази директива през 2023 г. в България бе приет Законът за защита на податели на сигнали. За съжаление обаче, политиците заложиха санкции в закона, които не са забранително скъпи и не обезкуражават по никакъв начин тези, които злоупотребяват, да тормозят подателите на сигнали. Законът формално въвежда директивата у нас, но реално не работи.

Има поне четири разпоредби, които ясно демонстрират нежеланието на хората във властта да обезкуражат репресиите срещу подателите на сигнали. Доказателството са предвидените смехотворно ниски санкции срещу тези, които саботират процеса на проверка, упражняват репресии или разкриват самоличността на изобличителите.

В чл. 9 се посочва, че не се разглеждат анонимни сигнали и сигнали за нарушения, извършени преди повече от две години. Това означава, че ако някой е откраднал 2 млн. лв. преди повече от две години, сигналът за нарушението не се разглежда. На печелившите честито!

В чл. 42 е посочено, че се наказва с глоба в размер от 400 до 4000 лв. лице, което пречи на подаване на сигнали или не извършава проверка и не докладва на сигналоподателя в определения срок от три месеца. Това означава, че ако пречиш на сигналоподателя да подаден сигнал за 2 млн. лв. или не провериш сигнала за 2 млн. лв. и не докладваш резултата от проверката в срок от три месеца, наказанието е 400 лв. Това отново е смехотворна санкция, която не е забранително скъпа и не възпира тези, които активно саботират подаването и проверката на сигнали.

Още по темата

САЩ платиха $279 млн. бонус за сигнал за финансова измама, в България крадците смазаха идеята

29 декември 2023 08:02

В чл. 43 е посочено, че санкцията за тези, които репресират податели на сигнали, е от 2000 до 7000 лв. Значи някой крадец може да вземе подкуп от 2 млн. лв., след това да уволни, дискредитира професионално или по друг начин да репресира някой сигналоподател, и затова да могат да го накажат само с 2000 лв. Излежда, че е много добър бизнес да си крадец. Вземаш подкуп от 2 млн. лв., плащаш глобичка от 2000 лв. и животът е прекрасен!

В чл. 44 е посочено, че санкцията за служител, който издаде самоличността на сигналоподател, е между 400 и 7000 лв. Значи ако някой слуга на крадец издаде самоличността на сигналоподател, който да бъде репресиран, уволнен и дискредитиран професионално, може да бъде наказан с 400 лв. Човек направо се разтреперва от такава санкция!

Както се вижда, посочените санкции в Закона за защита на подателите на сигнали са неадекватни и са гласувани само за да може да се отчете формално изпълнение на директивата. Тези санкции по никакъв начин не обезкуражават репресиите срещу изобличителите. Затова законът не може да накара нито един потенциален подател на сигнал да се чувства защитен от репресии.

Още по темата

Защо „whistleblower“ си остава екзотично явление за България

15 ноември 2017 15:44

Ето защо това е един импотентен и безсмислен закон, целящ само да „отбие номера“ пред Брюксел. Но както се вижда, Европейската комисия не е „сляпа“, вижда, че законът е неприемлив и неслучайно неговата промяна е изискване за второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост.

Какво може да се промени, така че законът да заработи?

• Давността за разглеждане на сигналите трябва да се промени от 2 на 10 години;

• Трябва да се разреши приемането на анонимни сигнали и те да се проверяват, ако в тях има достатъчно данни, факти и обстоятелства за корупционни схеми или измами, които бързо могат да бъдат проверени. Може да се изработят критерии за допустимост на анонимните сигнали;

• Този, който репресира или издаде самоличността на сигналоподател, трябва да се глобява с по-високата сума между 30 000 лв. или подкупа/измамата в троен размер. За длъжностни лица санкцията трябва да се удвои и да се предвиди затвор между 5 и 8 години;

• Този, който репресира или издаде самоличността на сигналоподател, трябва да се уволнява дисциплинарно, без право на обезщетение, и да му се наложи доживотна забрана за работа в публичния сектор. Ако е взел пари при пенсиониране или други социални плащания, например 20 заплати, трябва да върне парите на 100%;
• Този, който саботира подаването и проверката на сигнал, трябва да подлежи на същите санкции както тези, които репресират подателите на сигнали;

Само при подобни крути мерки новият закон ще осигури наистина ефективна защита на подателите на сигнали. Това обаче ще бъде трудно, при положение че корупцията седи „на първия чин“ в парламента, и активно се обслужва от част от депутатите.

*Йордан Карабинов е консултант и антикорупционен експерт.

Йордан Карабинов*

Източник: https://www.mediapool.bg/