„Пред Делян Пеевски има два възможни изхода – сблъсък с избирателя, който не може да бъде спечелен или постепенен пълзящ авторитаризъм, който да преметне избирателите с хватка от айкидото и да ги приспи дотам, че основните властови лостове да бъдат овладени“, каза пред БНР историкът, политолог, журналист и преводач Явор Сидеров.
По думите му Пеевски трябва да избере един от тези два пътя: „Или ще остане в ръцете на избирателите и те ще решат неговото политическо бъдеще, тоест повече или по-малко ще играе по правилата на парламентарната демокрация, или трябва да поеме твърдо, открито, ако щете безсрамно, курс към мек авторитаризъм и да го налага в България по начини, по които никой не е посмявал досега да го направи. Иван Костов имаше авторитарни забежки, Бойко Борисов имаше, но нито единият, нито другият не прекрачиха тази граница. Дали Делян Пеевски ще я прекрачи или не, предстои да видим, но при всички случаи това няма да остане неоспорвано.“
Сидеров подчерта, че Пеевски има властови лостове върху няколко критично важни сектора за влияние върху политическата власт, но не притежава българските граждани.
„Делян Пеевски има властови лостове, натрупани, извоювани през годините върху няколко ключови сфери – медийната, съдебната система: по-конкретно прокуратурата, третата е политическата – хронологически най-новата. Ето го в парламента, с един сериозен вот и с непрекъснати заявки, че в крайна сметка ще овладее държавата.“
По повод решението на Конституционния съд, влизането на „Величие“ и разпадането на МЕЧ Явор Сидеров каза, че това, на което сме свидетели, би могло да е резултат от по-дългосрочна стратегия за клатене на мнозинството и правителството, но би могло и да е функция и на тежко дестабилизираната ни парламентарна система, излязла „от двегодишна будна кома, която не може да намери твърда почва под краката си“.
Според него този начин на работа дискредитира парламентарната и партийната политика. „Немалка част от политическите сили са там, за да дестабилизирират системата, а не да я укрепват. И малкото натрупан капитал след излизането от периода на служебните правителства, бива разпилян“, смята той.
„Това неминуемо ще се отрази на и без това катастрофалната избирателна активност. (…) Ерозията, непрекъснатото блъскане по системата я обезсилва в крайна сметка.“
По думите му ако българската държава иска да работи добре, това е въпрос на вътрешна подредба, на вътрешен консенсус. България географски е на Балканите и в Европа. Поне досега имаше, в продължение на 45 години 2 глобални хегемона, след това – 30 години един. Това не можеше да подмине България и не я подмина. Това, което в момента прозира под целия привиден хаос, е многополюсност. Българският интерес следва да бъде на Европа, на ЕС. Този интерес е в процес на паническо предефиниране. България е и продължава да бъде съюзник на САЩ, но при новите условия основният фокус на България по отношение на нейната сигурност, икономика и държавно устройство следва да бъде дефиниран в рамките на Европа и ЕС“, посочи той.
Сидеров подчерта, че степента на несигурност в международните отношения е толкова голяма, че големите играчи вече са предпазливи в категоричното си говорене в полза на една или друга политическа система. „Затова в ЕС си дават сметка, че в момента да отидеш и да размахваш пръст на Ердоган и Вучич е контрапродуктивно“, добави той.
По повод ситуацията в Турция Сидеров каза:
„Турция е отчетливо разделена на две – на републиканска, кемалистка, прозападна част и на „ердогановата част“, като и двете части са „в някакъв вид мъртва хватка“. Става въпрос за страна, в която „две равни по сила половини, вплетени в политическа схватка, ще решават съдбата на политическата система оттук нататък“. Това обаче няма да се случи под натиск отвън, а благодарение на силите на самите турци вътре в страната“.
По думите му сръбският президент Александър Вучич е далеч от победен: „Той не е извъден от играта по никакъв начин. На протеста там не забелязах нито едно европейско, нито едно руско, нито едно американско знаме. Не знам какво значи, но на мен ми говори едно – този протест не може да бъде наречен цветна революция в ничия полза. Това е протест отчасти поколенчески, отчасти протест очевидно и видимо срещу корупцията, срещу всички носители на корупцията в сръбското общество. Мишената на тези протести беше корупцията. Интересното е, че това се случва от патриотични позиции, а не от привнесени отвън идеологии.“
Според Сидеров страната ни трябва да изпрати експерти за пълно разследване за причините за смъртта на Марин Маринов в Газа и да иска компенсация за неговата смърт.
„Няма нужда нотката да е критична или безкритична. Нотката е безстрастна – това е убит български гражданин и трябва да се стигне до причините за смъртта му и до извършителя. Няма никакво значение кой е извършителят“, добави той.
Източник: https://www.mediapool.bg/
