Трябват ли ни толкова студенти? Проф. Добрин Тодоров за девалвацията на висшето образование и дипломите

Местата за студенти са повече от броя на всички родени деца в България, 60% от учениците записват висше, защото от това зависи субсидията на университетите

387 486 души имат разрешение да приемат като студенти висшите учебни заведения.

В България на година се раждат около 65 000 деца, в последната година са били 57 000.

Висше образование се учи 4 или 5 години.

Значи университетите са готови да приемат много повече студенти, отколкото децата, които са се родили в България в 5 последователни набори.

При това, без да проим тези които така и не се научават да четат и пишат и тези, които ще предпочетат да учат в чужбина.

В студиото на OFFNews разговаряме с проф. Добрин Тодоров какви са причините за този парадокс.

Професор Добрин Тодоров от години се занимава с проблемите на българското образование. Написал е няколко книги, в които освен да описва проблемите, предлага и решения. Естествено, няма кой да го чуе.

Повече студенти, повече пари

Обяснението за абсурда е в порочната система на финансиране на висшето образование. Всяко висше училище се бори да му дадат по-висока оценка и съответно да му се увеличи субсидията, а тя зависи от броя студенти, казва проф. Тодоров.

Броят студенти у нас, според последните налични данни е 182 759 души. Излиза, че около 60% от всички български деца, влизат да учат висше.

Проблемът е не само, че влизат. Проблемът е, че получават дипломи. И понеже основната цел на голяма част, да не кажа преобладаващата част от студентите, е тъкмо дипломата, а не личностното развитие, тези цифри наистина са притеснителни.

Макар че те спадат в последните години. През 2010 броят на студентите бе стигнал 240 000 души. Все пак трябва да имаме предвид, че около 9% (15 637) са чуждестранни студенти. Те са разпределени обаче много неравномерно. 58% от следващите медицина са чуждестранни студенти, 43% са в стоматологията.

Но също така трябва да имаме предвид, че много от най-добрите български ученици отиват да учат като студенти в чужбина. Но така или иначе студентите са прекалено много за това население, с което разполагаме.

Какъв е тоя зор за висшисти?

Държавата финансира висшите учебни заведения според броя на студентите в тях. И това формира субсидията, която държавата дава. Това стимулира университетите да откриват голям брой специалности, дори когато те не отговарят на основния профил. И второ – да приемат максимален брой студенти, за да могат да си увеличат субсидията. И не само да ги приемат, а колкото се може по-дълго време да ги водят студенти.

Още през 2017 г. проф. Тодоров е написал книга за мъртвите души и за фантомите, за хората, които се водят студенти, но на практика не учат като такива.

В държавните университети, в които учат 80% от студентите, голямата борба е за запълване на бройките от държавна поръчка. Частните обаче имат същият интерес да приемат колкото се може повече студенти, за да си плащат таксите и да издържат висшите училища.

И така възниква въпросът има ли изобщо някакво значение качеството на тия студенти, качеството на преподавателите и образователния процес.

Ние ценим добрите си студенти, опитваме се да ги пращаме в чужбина за някой-друг семестър, включваме ги в проекти с преподаватели, даваме им стипендии. Но добрите студенти са малцинство и лошото е, че делът им намалява, казва проф. Тодоров.

Не всеки е годен за студент

Средношколците, които са годни да бъдат студенти винаги са една четвърт до най-много една трета от завършващите средно образование. Но поради тази политика за повече и повече студенти, ние се опитваме да опровергаем народната поговорка, че от всяко дърво свирка не става.

Висшето образование вече става второстепенна ценност. То започва да има значение дотолкова, доколкото ще те снабди с диплома, която да ти послужи в кариерата.

И така стигаме до проблема, че студентите учат между другото.

Винаги студентите са били притеснени финансово. Но са работили вечерно време, а в останалото време са си посещавали занаятията. Това да работят в учебно време, изразява подценяващо отношение към образованието.

ПУЦ, институт, университет?

Висшите училища в България са 52 – 38 държавни и 14 частни.

Обикновено се задава въпросът дали те не са много за малка България. Аз обаче твърдя, че въпросът трябва да се зададе по друг начин: колко са дееспособните студенти и колко са дееспособните преподаватели да обучават тези студенти? Бих се радвал да бъдат и повече от 50, само че няма достатъчно хора и като количество, и като качество. Това е всъщност проблемът, коментира професорът в студиото на OFFNews.

И другият голям проблем е продуктът, който дават българските висши училища. Той за съжаление е несъпоставим с този, който предлагат най-добрите висши училища зад граница.

Говорим си още какво е нужно, за да може едно висше училище да се окичи с титлата „университет“. Проблемът датира от 1995 г., когато много от институтите се преименуваха на университети, защото решиха, че е срамно да са институти.

За това как се определят бройките държавна поръчка, за това как разцъфтя странната специалност „национална сигурност“, за абсурда Софийският университет да е най-добре класирания наш ВУЗ в чужбина, но да е на пето място в българската класация, в продължение на повече от час говорим с професор Тодоров.

Целият разговор можете да видите във видеото и бихме се радвали, ако той даде началото на голяма дискусия за проблемите в българското висше образование и възможните решения.