“Заспала“ ли е Европа

„Европейският съюз е страшно бюрократична и бавна машина.”

“Европа проспа началото на втория мандат на Тръмп и се оказа изненадана от събитията.”

“Стара Европа не е готова да отговори на САЩ и предизвикателствата на новото време.”

Тези обвинения се чуват през последните месеци от всички страни на политическия и национален спектър на континента. Звучат даже доста стандартни за последните години, през които европейските структури често са критикувани, и не без основание, за своята мудност, многоетапност и свръхбюрокрация.

Но дали това е така и сега?

Нека се отърсим малко от шемета на събитията и разгледаме обективно случващото се на нашия континент.

Първият шокиращ момент за широката общественост и политическия елит на Стария континент след встъпването на Тръмп за втори мандат бе европейското турне на вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс. На среща в Париж свързана с изкуствения интелект Ванс нападна европейците за техните регулации и дори ги заплаши с изключването им от услугите на глобалните технологични гиганти отвъд океана. На срещата в Мюнхен по сигурността пък си позволи да чете лекции по демокрация и свобода на словото. На тези, които са ги измислили! Шокът бе от наглостта, поведението му и счупването на всякакъв дипломатически и протоколен добър тон и етикет. Но…

На следващия ден след конференцията, буквално без да се прибират по къщите, в Париж се събраха представителите на някои от водещите европейски държави, вкл. и Великобритания. Основната тема на разговорите беше войната в Украйна и отбранителната сигурност на Европа в сценарий, изключващ САЩ. Или още по-лошо – в противоборство със САЩ. Последваха двустранни срещи между британския премиер Стармър и френския президент Макрон, техни совалки до Белия дом, нови срещи в Париж, Лондон – с участието на представители на Канада, Япония и най-различен състав европейски държави и разбира се с честото участие на Зеленски. Посланията и новините бяха пестеливи, като че ли не се случваше нищо решително, обхватно и революционно.

И изведнъж – на четвърти март, шестнадесет дни след вандализма на Ванс в Мюнхен, време недостатъчно само да се предложи, обсъди и съгласува името на даден проект, уж старата и тежка Европа представи готова стратегия за действие, детайлно разработена, с конкретни цифри, под заглавието “Превъоръжаване на Европа”. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен промотира ReArm Europe – нов план в 5 (пет) части за укрепване на европейската отбранителна индустрия и увеличаване на нейния военен капацитет на стойност близо 800 млрд. евро. Такъв документ в ЕС се подготвя, съгласува и изработва за много месеци – до година, а може и повече.

Трябва да вземем предвид и широкия спектър на темите. Фискална гъвкавост с временно суспендиране на бюджетните ограничения на ЕС. Отбранителни заеми за 150 милиарда. Пренасочване на съществуващи фондове към отбранителни инвестиции. Премахване на ограниченията за кредитиране от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), за да може да подкрепя отбранителни компании. Съюз за спестявания – механизъм за мобилизиране на частен капитал за отбраната.

И най-важното – планът и действията по него ще се приемат с гласуването на две/трети от страните членки, за да бъдат избегнати рискове и саботажи и да могат да бъдат изолирани руските проксита Унгария и Словакия, като всички се надяваме и ние да не попаднем в тази клета компания.

Това означава, че никой не е спал

Всъщност изказването на Ванс в Мюнхен бе необходимия за официална Европа спусък за стартиране на съвсем други процеси. Безобразното поведение на американския президентски тандем в Овалния кабинет при срещата им със Зеленски или излъченото от ВВС интервю с руски депутат, който съвсем хладнокръвно отговори на въпрос, че ако в Украйна се появят мироопазващи сили ще бъдат връщани в Европа в ковчези, започнаха изграждането на онази комуникационна среда, позволяваща промоцията на идеи за по-мащабни действия свързани с отбранителната сигурност на континента.

Европа чинно си бе изработила план Б – предвид процесите отвъд океана, шанса Тръмп да спечели втори мандат и заявленията на новия президент и администрацията му. Просто по характерния за нея, и слава богу, деликатен и дипломатичен начин не бързаше да съди, критикува или напада новата американска администрация, предвид и дългогодишните и изключително преплетени политически, икономически и културни връзки между Стария и Новия свят и надеждата те да се запазят в максимална степен. До момента, в който американците не се развъртяха като пияни каубои, стрелящи по каквото им падне в някакъв задимен бар нейде из Дивия Запад.

Само преди дни в Германия, която трябваше да трепери от подкрепяната от Мъск, Ванс и сие крайно дясна Алтернатива за Германия, се случи историческо гласуване, като с промяна на Конституцията се премахна т.нар. дългова спирачка. Бе определен заем в размер от 1 трлн. евро, половината, от които ще се влеят в икономиката на страната, а другата – в превъоръжаване. Нещо, което изцяло променя въздържаната след Втората световна война оръжейна политика на страната и ще окаже изключително влияние върху цяла Европа и всеки политически, икономически и военен проект иницииран от Стария континент.

На 19 март, може би неслучайно веднага след прословутия телефонен разговор между Тръмп и Путин, бе представена и т.нар. “Бяла книга за европейската отбрана – „Готовност 2030 г.“ – като част от плана ReArm Europe Plan/ Readiness 2030, която пък подробно описва възможностите на всяка една страна членка за участие в процесите, което да гарантира не само засилена отбранителна индустрия и нейната независимост от чужди доставчици, но и да стимулира икономическия растеж в Единния пазар.

Планът залага на увеличаване на отбранителните инвестиции чрез значително нарастване на разходите за отбрана, развитие на съвместни военни способности чрез разработване и придобиване на модерни военни технологии, включително в областта на киберсигурността и космическата отбрана, укрепване на оперативната съвместимост и по-добра координация и интеграция между въоръжените сили на държавите членки, подобряване на индустриалната база и развитието на иновации и научноизследователска дейност, за да се гарантира технологично предимство, сътрудничество с партньори в рамките на НАТО и други международни партньори, като същевременно се върви към стратегическа автономия.
Ключовото е, че новата стратегия се изгражда не просто в помощ на Украйна, а страната се възприема като съществена част от новата визия на ЕС. В момента най-голямата и най-боеспособна армия в Европа и една от водещите в света е ВСУ ( Въоръжените сили на Украйна) и нещо повече. Те промениха правилата на съвременната война, развиха и еволюираха стандартите на НАТО, минаха на съвсем друго ниво на ползване на безпилотни машини – въздушни, земни и водни, като развиха неимоверно и собствения си военно-промишлен комплекс. Близо 40% от ползвания в момента военен ресурс се произвежда в страната. Важно е да се отбележи, че планът предвижда ограничения за участие на отбранителни компании от страни извън Украйна и ЕС (+ЕИО), като САЩ, Обединеното кралство, Турция и Израел например, освен ако не бъдат сключени специални двустранни споразумения за отбрана и сигурност с ЕС.

Тези мерки подчертават ангажимента на ЕС да укрепи своите отбранителни способности и да намали зависимостта си от външни партньори, като същевременно засили сигурността и стабилността в региона. След изграждането на този пакт ще започнат и разговори с външните партньори, споменатите по-горе плюс Канада, Япония, Южна Корея и Австралия за изграждане на нова система за световна сигурност, съобразена с дезертирането на САЩ от НАТО и все по-обвързващите връзки на Тръмп с Путин и затопляне на отношенията между двете администрации. Вече открито се заговори за проект NATO- (НАТО минус) – досещаме се кой е изваден от уравнението.

Ден след обявяване на “Бялата книга”, през идния уикенд Лондон е домакин на среща на военните представители на т.нар. “Коалиция на желаещите”, засега около 20 държави, които започват да обсъждат вече на оперативно ниво евентуалното разполагане на миротворчески сили в Украйна след сключване на примирие или мирно споразумение. Веднага в понеделник пък има нова среща на лидери на европейски държави в Елисейския дворец по покана на Макрон. Путин спокойно може да се похвали с поредния си геополитически “успех” като обедини Европа по непознат след Втората световна война начин, не без любезното съдействие и на новия американски кандидат-диктатор в Белия дом.

И от отбраната да минем към икономиката. Преди няколко дни евродепутатът Радан Кънев сподели в подкаста на БНР, че екипът на г-жа Урсула фон дер Лайен много отдавна работи по темата за евентуална търговска война със САЩ, особено и след опита си след първия мандат на Тръмп. Както се разбра и по други данни, отговорът на Европа се е готвел като точечни удари – прецизно насочени точно там, където ще имат най-голям ефект върху американската икономика и са най-безопасни за европейската такава. Неслучайно отговорът на Европа на заплахите на Тръмп бе много бърз, категоричен и конкретен. След първоначално наложените мита върху алуминия и стоманата от страна на САЩ, Европа отвърна с мита за 26 млрд. върху мотоциклети, джинси и алкохол, готвят се и такива за селскостопанска продукция, домакински уреди, текстил, кожа, пластмаса и др. Контраударът изненада американския президент и администрацията му и го принуди да задържи голяма част от промотираните преди това мерки, като влезе в преговори с доскорошните си партньори.

В тази модерна геополитическа лудост може да се окаже, че Европа и Европейския съюз са наистина островът на най-голяма стабилност, предвидимост и с огромен потенциал за развитие и един от последните стражи на западния демократичен свят. По данни на германското и датско разузнаване, при сегашната ситуация Русия може да достигне готовност за нападение на държава от НАТО само 6 месеца след прекратяване на огъня в Украйна и да въвлече цяла Европа в още по-мащабна война в период от 3 до 5 години – срокове, които само в средата на миналата година бяха два пъти по-дълги. И това става ясно на всички – политически лидери, анализатори и самите общества.

Ще се окажем ли този път от правилната страна на салфетката?

България следва най-накрая да приеме максимално сериозно непосредствената опасност за националната сигурност като гранична с агресора държава по море и със завишено руско влияние. Важно да се осъзнае, че пред военно-промишления ни комплекс се отварят невероятни възможности, които не само могат да вдигнат благосъстоянието на гражданите през идните години, но да се повиши до голяма степен сигурността на държавата и народа, ако станем стабилна, интегрирана и военно-индустриализирана в по-висока степен страна членка на Европейския съюз, изгражданите Европейски въоръжени сили и новия формат на НАТО.

От нас зависи!

Източник:https://offnews.bg/