Трагедията в Странджа: Конфликт между държава и доброволци с резултат – смърт

В нощта на 27 декември в Странджа планина трима души от Египет изгубиха живота си, движейки се по опасен маршрут, след като нелегално преминаха границата на България, неподготвени за метеорологичните условия. Случаят предизвика сериозни противоречия между официалните власти и доброволчески организации, които работят с уязвими групи и хора в риск, в това число и мигранти.

Докато Министерството на вътрешните работи (МВР) твърди, че своевременно е реагирало на сигналите за бедстващи хора, активистите от фондация „Мисия Криле“ обвиняват институциите в забавяне и възпрепятстване на спасителни действия.

Възниква и по-големият въпрос – какво всъщност се случва по границите на България и как се гарантират както националната сигурност, така и спазването на човешките права?

Официалната позиция на МВР

Според информацията, предоставена на Mediapool от МВР, за времето между 2:00 и 7:35 на 27 декември в полицията в Средец са постъпили три сигнала за бедстващи хора, подадени на телефон 112. Във всички случаи патрули са били изпратени на място, като са използвали термовизионни камери за откриване на пострадалите. Въпреки това не е бил открит нито един човек.

На следващия ден, 28 декември, в 3:25 сутринта е подаден нов сигнал за бедстващо момче на 15-16 години в района на село Вършило. Изпратените служители на „Гранична полиция“ са открили тяло, което, според тях, е било покрито със сняг и е било невъзможно да се определи точната му възраст. Съдебно-медицинската експертиза по-късно определя, че починалият е бил на около 20 години, а по тялото не са открити следи от насилие.

Според официалните данни на МВР, на 28 и 29 декември са подадени още два сигнала за бедстващи хора, които са довели до откриването на още два трупа (един на 20-23-годишен мъж и втори на човек между 20 и 30 години). В двата случая на мястото са били открити и представители на фондация „Мисия Криле“.

„Следва да се подчертае фактът, че подадените координати на 27 декември са различни от координатите, подадени на 28 и 29 декември. Подадените точки се намират в различни гористи местности и откритите тела на починали мигранти на 28-ми и 29-ти са на различни места от посочените точки с координати в сигналите от 27.12.2024 г. На всички постъпили сигнали с посочени координати е реагирано своевременно от служителите на Генерална дирекция „Гранична полиция“, обясняват от министерството.

МВР твърди, че техните служители предприемат действия по търсене и спасяване на бедстващи лица веднага щом постъпи информация. Освен наземни патрули, при необходимост се извършва и въздушно наблюдение с хеликоптер. В периода от лятото на 2024 г. досега са проведени операции, в които е оказана медицинска помощ на над 500 души.

Версията на „Мисия Криле“

Според Диана Димова, ръководител на фондация „Мисия Криле“, доброволците са били възпрепятствани от полицията да достигнат до бедстващите в продължение на 26 до 28 часа. Тя твърди, че първоначалните сигнали са касаели живи хора.

„По-късно 3 деца (б. ред. – от фондацията твърдят, че става въпрос за непълнолетни, но според МВР загиналите са пълнолетни мъже) бяха намерени мъртви. В момента текат разследвания. Подали сме сигнали до Прокуратурата на Република България, до главния прокурор и искаме независимо разследване“, каза пред Mediapool Димова.

„Гранична полиция ни задържа, не ни позволяваше да стигнем до точките, където се намираха бедстващите. Подадохме сигнали до прокуратурата и главния прокурор, искаме независимо разследване“, заявява Димова.

„Знаете ли, че тези деца бяха намерени с много леки дрехи – маратонки, тънки якета? Това облекло не е за зимни условия. Беше ужасяващо да видим клиповете, в които децата замръзваха и имаха тежки признаци на хипотермия“, допълва Димова.

Според нея, докато външната граница на ЕС се охранява, трябва да се мисли и как да се опазват човешки животи, независимо кой от къде е.

Снимка: GettyImages

Тя призова да бъдат издирени каналджиите, „които въвличат тези млади момчета и деца и ги обричат на смърт и ги изоставят в моментите, в които те имат нужда от помощ“.

Освен това, фондацията подчертава, че нейни активисти са задържани по различни поводи, а срещу тях се водят разследвания.

„Гранична полиция пише предупредителни протоколи на активистите. Имаме поне 12-15 случая на задържания, последното от Бъдни вечер, когато няколко доброволци бяха задържани за 24 часа. Пишат им предупредителни протоколи на място. Това е тенденция към криминализиране на солидарността с мигранти“, твърдят оттам.

Каналджии или спасители

„Има намеци, че ние, ние и доброволци от двете международни организации под наше ръководство, сме организирана престъпна група. Което е абсурд – абсурден абсурд на абсурдите и пълна глупост“, твърди Димова.

По думите ѝ те са обвинявани, че активистите работещи на първа линия, се занимават с каналджийство.

„Ние не вкарваме хора, ние не превозваме хора, ние по никакъв начин не окуражаваме преминаването нелегално на границата. Това е изключително опасно. Хората, които го правят и се занимават с този престъпен бизнес за милиарди, трябва да бъдат преследвани докрай и да бъдат подведени под наказателна отговорност за действията си“, подчертава тя.

Фондация „Мисия Криле“ работи с уязвими хора от най-различни групи. Бежанците и мигрантите в уязвима ситуация са само една от тях. Организацията има консултативен център в град Харманли. Намира се на около 10 минути пеша от най големия регистрационно-приемателен център за бежанци и хора, търсещи международна закрила в България – този в град Харманли. Централният офис на „Мисия Криле“ е в Стара Загора. Фондацията предоставя директна подкрепа.

„Опитваме се да изслушаме хората, да отговорим на техните нужди. Ползваме се с много голямо доверие сред тях и много се увеличи броят на хората, които имат запитвания или търсят помощ при нас, включително тези, които са в трудна, бедстваща ситуация – изгубени са или е изчезнал член на семейството им. В момента нашите телефони се разпространяват и много често получаваме сигнали за хора в най различни ситуации“, обясни Димова.

От МВР твърдят, че вършат същото. От министерството казват, че техни служители по всяко време на денонощието предприемат действия по търсене и спасяване на бедстващи лица, щом при тях постъпи информация за такива.

Обясняват, че се изпраща патрул на мястото на подадените координати за всеки един сигнал. А изпратеният за проверка екип разполага с термовизионна камера, за да открие бързо бедстващите и да им окаже необходимата помощ. В зависимост от случая може да извърши и въздушно наблюдение с хеликоптер.

Снимка: GettyImages

Според данните на ведомството от лятото на 2024 г. насам служителите им са провели операции и са оказали медицинска помощ на 515 души.

От МВР обясняват, че доброволческите формирования не се нуждаят от специално разрешение да извършват спасителна дейност в пограничните райони и техни служители не възпират доброволците да осъществяват своята дейност, стига те да са регистрирани по законоустановения ред (има се предвид да е спазен редът за създаване на доброволните формирования и те да са вписани в регистъра на доброволните формирования на Република България).

От ведомството твърдят, че не ограничават достъпа в граничната зона и на онези, които просто се „представят“ за доброволци, но те могат да подлежат на полицейска проверка.

„Следва да се отбележи, че граждани, независимо от какви организации и тяхната националност, могат да оказват помощ на лица в тежко здравословно състояние, но не при посрещане, подпомагане и оказване на логистична подкрепа на мигранти, преминали незаконно държавата“, пишат от МВР в отговор на въпрос на Mediapool.

По повод информацията за случаи, в които доброволци са били арестувани или възпирани от органите на реда да стигнат до местонахождението на нелегално влезли в страната хора в риск, от МВР отговарят, че основната им работа е да наблюдават границите, да предотвратяват и да пресичат опитите за незаконно преминаване на границата, контрабандата, трафика на хора и престъпността. В този ред на мисли постоянните проверки на хора, документи за самоличност и превозни средства са основните им способи да правят това.

Ако всичко е изрядно и доброволците от различни неправителствени организации притежават валидни документи за самоличност, според МВР тяхното движение не се ограничава.

Снимка: GettyImages

Разказът на Димова обаче представя много по-различна картина:

„В единия от случаите, които бяха обявени, те са застрашили самите спасителни екипи. Принудили са ги да вървят десет километра до най близкото село, не са им позволили да се върнат в автомобила на организацията и да се приберат обратно с него. В едно от видеата, което ми показа колега, им крещяха и ги обиждаха, а след това им казаха да вървят направо. Имаше сняг. Били са минусови температури, ужасно време“.

Според ръководителката на форндацията активистите вървели три-четири часа, за да стигнат до най близкото село, което се намирало на 10 километра. Когато са успели да се върнат след няколко дни, колата им била разбита.

Триъгълникът на смъртта

„Като погледна назад, общо взето, повечето бедстващи и изчезнали бежанци са в Странджа. Там има един триъгълник на смъртта“, казва Димова.

Данните на МВР показват, че броят на починалите нелегално преминали границата на България за 2022 г. е 5, за 2023 г. – 35, а през 2024 г. – 17. Повечето от тях (51 души) са загинали след влизане при РДГП Елхово, а 6-ма при РДГП Драгоман.

40 от всички загинали са починали през лятото, а 16 – през зимния сезон.

Няма статистика за това колко от загиналите са били идентифицирани и колко – не.

Ясна е обаче процедурата за установяване на самоличността на тези лица. От МВР твърдят, че Гранична полиция участва в процеса на идентификация като извършва „необходимите оперативно-издирвателни и справочни мероприятия“.

Ако бъдат открити, близките и роднините на починалия разпознават трупа и потвърждават самоличността му. Това обикновено се случва в моргите, но е възможно семействата да разпознават своя близък и по снимки.

ДНК материал на всяко починало лице, чиято самоличност не е установена, се съхранява в Съдебна медицина.

„Aко само имахме кола, която можеше да се справи с водата, дълбока 50 см, или ако имахме подходящо облекло, за да се изтласкаме сами, нещата можеха да бъдат съвсем различни. Знаете ли кой е имал или поне е имал достъп до всички тези неща, които ние нямахме? Службите за спешна помощ“. На снимката: Разобличител стои до тялото на A. E., открито на 28 декември 2024, чакайки служителите на реда да пристигнат. Снимка: доклад „Frozen lives“ („Замръзнали животи“) на BloodyBorders; Фейсбук страницата на „Мисия Криле“.

„Мисия Криле“ също помага за идентификацията като се свързва с посолства, свои източници и канали, търси и намира семействата на неидентифицирани починали хора, а понякога помага на семейства да открият изгубен или починал близък.

„Придружаваме близките изцяло. Всичко това е безплатно. Правим го доброволно. Помагаме на семействата. С тях сме по време на процедурата за разпит. Посрещаме ги от летището, откарваме ги до центровете за разпознаване – местата, където са телата. Свързваме ги с посолството“, обяснява Димова.

От МВР твърдят, че нямат информация какъв е броят на телата на непогребаните лица, нелегално преминали границата в отделенията по съдебна медицина на лечебните заведения в страната.

От Министерството на здравеопазването казаха за Mediapool, че отделенията по Обща и клинична патология и Съдебна медицина в многопрофилната болница в Бургас са единствените структури в областта, приемащи за аутопсия и съхранение починалите хора на цялата територия, като в това число попадат и откритите в Странджа мигранти.

Преди две години от болницата сигнализираха, че моргата е претоварена заради непотърсени трупове на бежанци, но от МЗ увериха, че оттогава не е имало сигнали за препълване на моргата. Капацитетът на моргата в болницата в Бургас е 24 трупа и има фризер за 5 трупа. По данни към 10 януари там са се съхранявали 40 трупа, от които 12 са били на бежанци. Най-старият труп е от 2006 година и очаква освобождаване от прокуратурата за погребване.

Възможни решения и въпроси без отговор

Случаят с тримата египетски младежи извади наяве дълбоките разминавания между държавните институции и неправителствените организации. Докато МВР защитава своите действия като своевременни и адекватни, активистите от „Мисия Криле“ настояват, че забавянето на реакцията и пречките пред спасителните екипи е възможно да са причина за загубата на човешки животи.

Според Димова са нужни вътрешни проверки за спазването на човешките права, докато граничните патрули изпълняват служебните си задължения.

„Искам да си вършим работата спокойно, да се фокусирам повече върху интеграция и промяна на нагласи чрез някакви общностни събития – да сближавам хората. В момента 97% от времето ни като социални работници прекарваме в кризисна интервенция и спасяване на хора или се грижим за достойното изпращане на тленните останки на някого. Това е шокиращо, но за да стигнем до интеграцията, първо трябва тези хора да оцелеят“, обяснява тя.

Димова смята, че трябва да има легитимни места, на които бежанците да могат да се заявяват, вместо да плащат хиляди евро и да минават опасни маршрути, като загиналите през декември младежи от Египет.

Техните случаи вече са в ръцете на прокуратурата и по тях има образувани досъдебни производства и текат разследвания.

Междувременно, както неправителствените организации, така и държавните институции трябва да намерят начин да гарантират и националната сигурност, и опазването на човешките животи.

Източник: https://www.mediapool.bg/