Кои са новите “консерватори“ насред идейната безпътица

Анализ на новото противопоставяне от политолога Светлин Тачев

Публикуваме анализ на Светлин Тачев – доктор по политология от СУ „Св. Климент Охридски“. Асистент в Института по философия и социология към БАН. Работи и като изследовател в социологическата агенция „Мяра“.

– Победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ, в съчетание с консервативната вълна, която от месеци залива Европа, създава нова ситуация в Западния свят. Либерализмът е под обсада и изглежда, че вече няма особено големи живителни сили, с които да се противопостави на бързо променящите се политически реалности. Очертаващата се експанзионистична реалистка политика на Вашингтон рязко поставя ЕС в неизгодна позиция, в която трябва да търси своето място в глобалната политика. Изглежда обаче, че Съюзът не е готов, изтощен от войната в Украйна, чиновнически норми и директиви и отказ от поглед във вътрешните национални проблеми. Общ проект за бъдещето липсва, а бродещият призрак на реакцията превръща Стария континент в място на сепаратистки изолирани „острови“ със силна обществена поляризация. От Италия до Швеция и от Финландия до Унгария, крайната десница в Европа вече не е политическа маргинална екзотика, а е част от националните управления, подкрепя ги или се превръща в бъдещ незаобиколим фактор. На този фон, България като че ли остана встрани от популистката вълна, изтощена от политическата криза от последните години. Серията от предсрочни избори в България доведе повечето партии до тотална идеологическа немощ.

Протестите от 2020 г. създадоха автентична насока на противопоставяне, макар и не особено идейна, която приключи бързо заради започналата руска инвазия в Украйна. В следващите години българските партии попаднаха в условията на кратки ситуационни конюнктурни противоборства, но нищо повече. В условията на настъпваща нова глобална реалност обаче, формациите търсят ново деление, което да ги маркира на политическата карта.

От 2020 г. до победата на Доналд Тръмп през 2024 г.

Недоволството от 2020 г. срещу кабинета „Борисов 3“ се дължи на естествен процес, което се характеризира с поколенчески разлом. В основата на протестите бяха най-младите, търсещи промяна на десетилетното статукво. Недоволните нямаха особено изразена идейна основа, а просто искаха поколенческа смяна на „караула“ в политиката. В следствие на тези процеси, нови политически субекти използваха вълната, а други се появиха докато тя заливаше общественото пространство.

Руската инвазия в Украйна бързо промени наратива на противопоставяне, измествайки младежките желания за промяна в посока на уж сериозна битка по оста Изток-Запад. Българските партии не бяха готови за бърза ценността преориентация, но натискът от западните партньори ги принуди да заемат новите си позиции – без особена идейна автентичност, но с ярки публични клетвени лозунги. Преетикирането на база „евроатлантизъм“, чисто конюнктурно, без никаква идейна подплата, позволи политическите опоненти ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ с подкрепата на ДПС да формират правителство, надпреварвайки се кой е автентичният изразител на западната ориентация. Евроатлантизмът обаче бързо корабокрушира в битката за разпределение на регулаторите, а демократичната общност беше наказана електорално на предсрочните избори.

Евроатлантическото фиаско блокира възможностите за ново обединение. Затова пък разцеплението в ДПС даде шанс на ПП-ДБ да преформатира противопоставянето в своя полза, с което да възстанови частично електоралните си загуби. „Санитарният кордон“ около Делян Пеевски беше основата за завръщане към автентичното противоборство, зародило се през 2020 г. Ситуацията сега обаче е съвсем друга – липсва обществена енергия, вече няма нови партии, а глобалната динамика започна да се променя коренно след победата на Доналд Тръмп.

Сега всеки иска да е консерватор

Убедителната победа на Тръмп както в народния вот, така и в избирателната колегия, беше сигнал, че във втория си мандат 47-ят президент на САЩ ще води доста по-твърда политика спрямо предходното си управление. Още повече, че в ЕС „вятърът на промяната“ вече духа силно в платната на консервативните сили. Затова и българските политически партии започнаха да вземат много бърз завой, за да са в крак с „духа на времето“. Прелюдия към смяна на позициите беше критичното изказване на Бойко Борисов към подписването на споразумение между България и Украйна в сферата на сигурността от служебния кабинет, квалифицирайки го „като да си купиш фабрика на 9 септември“. Лидерът на ГЕРБ призна, че преди шест месеца категорично са щели да подкрепят подобен договор, но политическата ситуация днес е различна. Войната остана на втори план и в този контекст беше възможно и създаване на правителство в България с несъвместими партии по оста Изток-Запад – с БСП и без ПП-ДБ.

По този начин беше дадено началото на поредното конюнктурно преформатиране на противопоставянето в българската политическа реалност. Този път по оста на американския модел „консервативно“ срещу „либерално“ – отново в побългарен стил и без никакви идейни подбуди. Делян Пеевски обяви, че ще освободи „Родината от соросоидната хидра“ и поиска временна комисия за разследване на дейността на Сорос в България, „Възраждане“ внесе законопроект за чуждестранните агенти, а впоследствие поиска и комисия за дейността на неправителствени организации и фондации, Тошко Йорданов от ИТН обяви, че в правителството няма соросоиди, Радостин Василев заяви, че партията му ще подготви закон за медиите в стил „Орбан“, а Бойко Борисов подхвърли, че някои медии получават повече пари от грантове, отколкото партиите от държавната субсидия.

По линия на войната в Украйна положението не е по-различно. Довчерашните евроатлантици Бойко Борисов и Делян Пеевски, удостоени с награди „Заслуги към Украйна“, бързо заеха мимикрираща позиция и се наредиха зад президента Румен Радев, който се обяви против евентуално изпращане на български мироопазващи войски в Украйна. В допълнение, лидерът на ГЕРБ изрази тревожни опасения, че в Киев не са проведени избори за президент – и то малко след като Доналд Тръмп подложи на критика украинската власт.

Новите „консерватори“

Поредният опит за преформатиране на противопоставянето в българската политическа реалност по нищо не личи да отговаря на обществените настроения. За разлика от противопоставянето „статукво-промяна“, което започна естествено от площада, борбите по оста „Изток-Запад“ и „консервативно-либерално“ се оформят отгоре, основно сред елитите. Тези разделения остават в сферата на немного големи радикални обществени „крила“, които обаче са по-гласовити. В мнозинството си, българското общество изглежда по-скоро умерено, далеч от крайностите, както беше отчетено и от данните за ценностните нагласи на българина на социологическата агенция „Мяра“.

Затова този бърз политически завой на част от политическите формации в България има всичко друго, но не и обществена база. Консерватизмът по-български би бил също толкова политически устойчив, колкото и доскорошният „евроатлантизъм“. Затова създаването на разлом по оста „консервативно-либерално“ се използва по две направления. Първо, за да се спре взимането на непопулярни решения. Изпращането на техника и боеприпаси за Украйна създаваше дискомфорт за част от политическите формации. Българите останаха едни от най-слабо подкрепящите подобни действия сред обществата от ЕС, а това позволи на формации като „Възраждане“ да набират последователи и да трупат електорална подкрепа.

Натискът от западните партньори над родните елити да танцуват чужд танц, не беше по вкуса им. Затова бързата преориентация е добра възможност за чистене на имидж с влизането в крак с новите глобални тенденции. Отстраняването на темата „Украйна“ е и концентриране към вътрешната политика, преразпределянето на властта и т.н., което е от съществена важност за по-голямата част от българските политици. Второ, консервативният дискурс се използва и за реваншизъм срещу „либералите“ от ПП-ДБ, но не на идейна основа. Почти всички от по-горе изброените формации или техни дейци, с изключение на „Възраждане“, бяха под някаква форма на колаборация с ПП-ДБ. Затова пък всички имат мотив и сега е удобен момент за отговор. Демократичната общност дълго време се опитваше да се изявява като коалиция, носеща морал и правота, заклеймяваща действията на останалите. Нападките от Костадин Костадинов и Делян Пеевски са повече от ясни за масовата публика. При първия е ценностна, а при втория – опит за разчистване на сметки заради постоянните атаки срещу него. ИТН, от своя страна, пък бяха отговорни за свалянето на кабинета „Петков“. Радостин Василев мигрира от партията на Слави Трифонов в „Продължаваме промяната“, а после изнесе компрометиращ запис от Националния съвет на ПП, напусна формацията и си основа своя. При Бойко Борисов проблемът е малко по-различен и вероятно затова атаките не са толкова агресивни, а по-скоро напомнящи. Дълго време лидерът на ГЕРБ търсеше легитимационна подкрепа от ПП-ДБ, която срещна при формирането на кабинета „Денков“, но не и след последните предсрочни парламентарни избори. Желанието му да диктува правилата, а либералната коалиция да е в поддържаща роля, доведе до разрив и позиционира ПП-ДБ като твърда опозиция.

Идейна безпътица

За разлика от Орбановата визия за „нелиберална демокрация“, например, в България липсва, каквато и да било, идеологическа база. В създаващия се конгломерат от новозаявили се „консерватори“, общото между тях е битов реваншизъм и чисто конюнктурните подбуди. Единствено при „Възраждане“ има някаква идейна подложка, с която Костадин Костадинов ревностно пази заетата от партията му политическа ниша, но както се видя на последните два предсрочни вота, кандидати за нея не липсват.

Идейната безпътица е видима и в либералния лагер. ПП-ДБ периодично успяват да напипат обществено значими теми, като съдебната реформа и корупцията, но се сблъскват с невъзможност за адекватна практическа реализация. Липсата на реална преценка често ги вкарва в неудобни ситуации, с които трупат основно негативи. Например, липсата на десет народни представители, които да подкрепят временна комисия, която да се занимава с дейността Делян Пеевски на територията на страната, при положение, че това е водеща тема за тях. При периодично отсъствието на идеи пък, ПП-ДБ обикновено прибягват до изваждането на „руско-комунистическия скелет“ от гардероба – все по-малко актуален с поддръжници сред твърдата и по-възрастната част от електората ѝ.

По отношение на „консервативните“ атаки срещу тях, особено адекватен отговор също няма. Вместо лидерите на коалицията да поддържат някакви идейни позиции, Кирил Петков, например, на няколко пъти се опита нескопосано да се препозиционира в „духа на времето“, но неуспешно – публикуване на снимка с Майк Помпео след победата на Тръмп, присъствие в Capital One Arena при встъпването в длъжност на американския президент и пр.

При такова положение, в което автентичните политически идеи в България са сведени основно до тесни академични дебати, формациите търсят изход от обзелата ги хронична идейна безпътица. Потънали в блатото на властовото усвояване за партийни и личностни цели, опитите за конюнктурна трансформация на противопоставяне ще продължават. Поне докато не се появи нов автентичен разлом или нова голяма политическа партия.

Източник:https://offnews.bg/