Защо не може да се знае колко изкарва шефът на НАП?

Може ли обикновен гражданин да получи информация за възнаграждението на еди-който си старши инспектор от Националната агенция по приходите (НАП)? Не. В България бяха засекретени заплатите и премиите на директора на НАП Румен Спецов – търсенето на достъп до тях беше показано на гражданското сдружение БОЕЦ, търсено го по Закона за достъп до обществена информация.

Но в Съединените щати , както и в други демокрации, информацията за възнагражденията на федералните служители не е скрита. Съществува онлайн база данни, която позволява търсене на заплатите на около 1,4 милиона федерални служители по име, агенция, длъжност и местоположение. Изключени са само служителите в ЦРУ, ФБР и службите за сигурност   – по разбираеми причини.

Публичност за държавните заплати

Защо тази информация е важна? Защото е част от прозрачността в управлението на публичните средства, защото става въпрос за парите на данъкоплатците и отговарящите им на публични услуги – и тяхното харчене не може да е тайна. Още повече, че за две години разходи за персонала на бюджетната издръжка са скочили с 5,6 милиарда лева – от 14,6 млрд. през 2022 г. на 20,2 млрд. през 2024 г. Това е дори по-голям ръст от тези при пенсиите – от 15,7 млрд. на 21,8 млрд. лева. Незначително е увеличението при капиталовите разходи за това време – от 5,6 милиарда на 6,7 милиарда лева.

По тези числа няма конфликт – нито управляващи, нито опозицията ги оспорват, въпреки че продължават да се обвиняват взаимно как пътят към еврото е пропаднал в ямата на дефицитите, сиреч на прекомерните разходи.

В периода на главното нарастване на разходите за персонално управлениеха две редовни и няколко служебни правителства. Това означава армия от съветници и висши държавни служители – назначавани за известно време, а след освобождаване с добри бонуси. При всеки от тези кабинети се сменят областни управи, ръководства на дирекциите на МВР, заедно с бордовете на държавните фирми и предприятия. Имената на съветниците обаче се предоставят строго пазени лични данни, също и възнагражденията, за някои от които се спекулира, че надминават 5000 лева.

Например само за 2022 г. при две управителства – редовният кабинет на Кирил Петков и служебният на Гълъб Донев, са раздадени около 3,1 милиона лева бонуси на работещите в Министерски съвет. Близо 207 хиляди лева от тази сума или 6,7% е за съветниците в политическите кабинети на премиерите и вицепремиерите. Но за 2023 г. пък в системата на НАП са раздадени 35 милиона лева бонуси.

Има ли политическа воля за реформа?

Политическа воля за намаляване на администрацията липсва. Управляващата коалиция се стреми да избегне социално напрежение и протести под прозорците си. Вицепремиерът Томислав Дончев признава, че има резерви за съкращаване на персонала и разходите за издръжка, но реални стъпки в тази посока не са предприети. Между 2022 и 2024 г. разходите за издръжка на администрацията са се увеличили незначително – от 7,1 на 7,5 милиарда лева. В това време в държавната администрация има 12 007 незаети щатни бройки, от които 5 421 не са били заемани повече от шест месеца. Тези позиции продължават да бъдат финансирани от бюджета, без да се знае как точно се използват средствата. В края на 2023 г. Общият брой на държавните служители достига 143 502 души, без да се включват МВР и МО.

Една от партиите в “ Демократична България “ – ДСБ, предлага поетапно намаляване на администрацията с 15% за три години (по 5% годишно). Това предложение не е ново – през 2022 г. министърът на финансите Асен Василев заяви, че „Продължаваме промяната“ е постигнала съгласие за съкращаване на 15% от държавната администрация, което се равнява на 30 000 щатни бройки. Коалицията се разпадна в средата на годината, а планът дори не беше стартирал.

Въпросът не се изчерпва само с намалението на чиновниците, а и с това колко компетентни ще са останалите, какви електронни услуги ще бъдат въведени и какви възможности ще предложат изкуствения интелект за оптимизация на административните процеси.

Най-големите увеличения са в сектор „Сигурност“

Най-голямото увеличение на заплатите през 2025 г. е в сектор „Сигурност“. Възнагражденията в МВР и Министерството на отбраната ще нараснат с над 50%. Ще бъдат осигурени допълнителни средства и за ДАНС, разузнаването, контраразузнаването и Държавна агенция „Технически операции“, които отговарят за оценката на разузнавателните средства. За двете министерства ще бъдат отпуснати 2 милиарда лева годишно, от които 1,3 милиарда са предназначени за МВР.

Обществото има право да знае как се разпределят тези милиони, преди да бъдат извършени каквито и да са реформи. В момента няма ясен план за структурни промени в системата. Дори евентуалното освобождаване на работещите пенсионери в МВР (между 5 000 и 6 000 души) не може да се нарече реформа.

Една от належащите промени в MVR трябва да бъде прекратена на практиката съгрешили служителите да бъдат преназначени на нови позиции, вместо да бъдат освободени. Това би било стъпка в правилната посока за реформа на системата.

От „Демократична България“, част от ПП-ДБ, предлагат увеличение на заплатите за обхване само на полицаите на терена и пожарникарите, като осигуровките им започнат да се плащат поетапно. MVR трябва да използва и числеността си, която в момента възлиза на 52 000 души – с 2000 повече насочени преди девета, също така и да започне поетапно заплащане на осигуровките на месеца от всички държавни служители.

Запазване на администрацията и подаръци за ресторантьорите

Политическите решения за административната реформа обаче зависят не само от премиера Росен Желязков, но и от почетния „премиер“ – лидера на ГЕРБ Бойко Борисов . Той категорично се противопоставя на намаляването на администрацията през 2025 г., защото не иска да рискува обществено недоволство, което би застрашило политическите му амбиции.

Освен това Борисов настоява да се запази намалената ставка от 9% ДДС за ресторантьорския бранш – мярка, която ще струва на бюджета над 350 милиона лева. Под неговото влияние е и решението да не се правят съкращения в МВР. Същата линия следва и друг „недосегаем“ в управлението – лидерът на „ДПС – Ново начало“  Делян Пеевски .

Трудно е да се повярва, че коалицията между ГЕРБ-СДС, БСП, “Има такъв народ” и ДПС (на Доган) ще посегне на армията чиновници и силовите структури. Но може да започне с реална прозрачност, да публикува възнагражденията в изпълнителната власт, както и публично да оповести съветниците и членовете на политическите кабинети на сайтовете на ведомствата. Това би било минимално изискване за отчетност и отговорност пред гражданите, с чиито данъци им се плащат.

***

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не се съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.