
Канят се да претупат процедурите за около седмица, докато правителството ще стои без зам.-министри поне още месец и половина
Управляващите започват масова смяна на членовете на независимите комисии, институции, регулатори и други органи с изтекъл мандат. Процедурите бяха пуснати по бързата писта, с план всичко да приключи за около седмица, без да се даде възможност за по-широко обсъждане с експертни общности и граждански организации. Всичко това навява съмнения, че назначенията на тези близо сто човека са предварително спазарени и мнозинството е осигурено.
Миналата седмица се разбра, че ГЕРБ, БСП и ИТН започват процедурите за част от регулаторите и то в нарушение на собственото им коалиционно споразумение. Тогава обявени бяха само три процедури – за попълване на КЕВР, за Сметната палата и за Фискалния съвет. Засега само една от тези процедури е минала през ресорната ѝ комисия – тази за КЕВР. През настоящата седмица по комисии ударно са разпределени още решения за попълване на множество държавни длъжности.
Става дума за:
- избор на членове за съдийската и прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС);
- попълване на Инспектората към Висшия съдебен съвет;
- избор на съдия в Конституционния съд;
- председател, зам.-председатели и членове на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК);
- избор на подуправител на БНБ;
- избор на управител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).
- избор на зам.-председатели на Комисията за финансов надзор;
- избор на председател и членове на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори;
- избор на членове и зам.-председатели на Комисията за регулиране на съобщенията;
- избор на председател и членове на Комисията за защита на личните данни;
- избор на председател, зам.-председател, секретар и членове на Комисията за разкриване на документите.
Странно е, че управляващите предприемат ударна подмяна в регулатори, комисии и ВСС, преди да са окомплектовали самото правителство, за да може да то да работи пълноценно.
Кабинетът на Росен Желязков бе гласуван в средата на януари, а все още няма назначени зам.-министри и областни управители. Тези назначения трябва да бъдат договорени от трите партии в управляващата коалиция плюс подкрепящата я формация ДПС-Доган. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов настоява това да се случи след приемането на държавния бюджет за 2025 година, което най-оптимистично би могло да стане в средата на март.
Подготовката на самия проектобюджет е огромно изпитание за тройната коалиция, тъй като желанието на управляващите партии за раздуване на разходите са в противоречие с обявената официално цел за 3% бюджетен дефицит и присъединяване към еврозоната.
Откъде Борисов ще търси мнозинство за съдебната власт
За избора на членове на ВСС и на инспектората към ВСС не е достатъчно обикновено мнозинство, а гласовете на поне 2/3 от народните представители. Управляващото мнозинство между ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС-Доган има общо 126 гласа.
Така, вариантите за избор на членове на ВСС и на инспектората, са три. Два от тях изискват подкрепа от само една парламентарна група или на 37-те души от групата на „Продължаваме промяната-Демократична България“, или на 35-те от проруската „Възраждане“.
Засега изглежда трудно ПП-ДБ да влезе в такова мнозинство, най-малкото заради непрозрачния начин, по който започва процедурата. Ако Бойко Борисов спазва собствените си думи, не би следвало партията му да работи с „Възраждане“, която той изключи и от преговорите за правителство след изборите миналата есен.
„След височайшото посещение вчера на колегата Костадинов в Москва, това изключва всякакъв вариант за бъдеща работа“, беше казал Борисов миналата година.
Ако обаче в мнозинството за ВСС и съдебния инспекторат се включи „ДСП-„Ново начало“ на Делян Пеевски, ще трябва да се търси и още една парламентарна сила, защото депутатите на санкционирания по глобалния закон „Магнитски“ са 30. И така гласовете стават 154 при нужни поне 160.
Ето защо е важен въпросът какво и с кого ще изтъргува Борисов, за да получи подкрепа за кадровици на съдебната власт.
Безкрайни мандати и огромни заплати
В продължение на пет години парламентът игнорира конституционните си задължения и остави съдебния инспекторат със спорна репутация да работи пет години след изтичането на законния мандат на неговите членове.
Мандатът на съдебните инспектори е 4 години, но те продължават да вземат заплата (около 13 000 лв.) вече девета година. Инспекторите реално са навлезли в своя трети четиригодишен мандат през март 2024 година, без да имат право да бъдат избирани за втори мандат.
Шефката на инспектората Теодора Точкова има петгодишен мандат, а през април ще започне да кара своята 11 година на позицията. В момента заплатата на Точкова и членовете на ВСС е около 16 000 лв.
Това стана възможно благодарение на решението на Конституционния съд, който позволи на съдебните инспектори да заемат постовете си до избирането на нови хора.
Подобно е положение с настоящия състав на Висшия съдебен съвет, който е органът, направляващ реформата в цялата съдебна система, но по-важното е, че от него зависи цялата кадрова и дисциплинарна политика.
Настоящият ВСС, който избра завършилия Академията на МВР Иван Гешев за главен прокурор и го уволни след политическа намеса, кара вече 8 години при максимално допустими 5 години.
Политическият блокаж в Народното събрание досега правеше невъзможно събирането на 160 гласа, с които трябва да бъде подменен съставът на съдебния инспекторат и Висшия съдебен съвет.
Реформаторските сили в съдебната власт и гражданските организации от години настояват Народното събрание да проведе прозрачен избор на най-достойните възможни кандидати за инспектората и ВСС. Вместо това партиите всеки път провеждат партийна търговия, разменяйки предварително договорени квоти в тези институции, което води до все по-зависима от политици съдебна власт.
БНБ, Сметната палата и още
Бюджетната комисия във вторник трябва да гласува процедурни правила за попълване на кадри с изтекли мандати в няколко от ключовите контролни органи и регулатори.
Ще се задейства процедурата за избор на подуправител на Българската народна банка (БНБ), който да ръководи управлението „Банков надзор“. В момента постът се заема от Радослав Миленков, който беше избран през март 2019 г. и е с 6-годишен мандат. Според конституционните промени постът на Миленков попада сред тези, които подлежат на назначение за служебен министър-председател.
Още по темата
Същото важи и за двамата зам.-председатели на Сметната палата, чиито избор също влиза в дневния ред. В момента зам.-председатели на Сметната палата са Горица Кожарева и Тошко Тодоров, чиито мандати са просрочени с почти 3 години. Кожарева вече дори беше кандидат-премиер на служебен кабинет през август 2024 г., но назначението ѝ пропадна заради съмнения за близост с лидера на „ДПС-Ново начало“ Делян Пеевски. Парламентът трябва да избере и двама членове на Сметната палата.
Бюджетната комисия се очаква да задейства и избор на председател и четирима членове на Фискалния съвет.
Парламентарната здравна комисия планира да приеме в четвъртък процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Мандатът на настоящия управител Станимир Михайлов изтича скоро – през март 2025 година, тъй като довършва вече започнат мандат на предсрочно освободения като управител на НЗОК проф. Петко Салчев. Пълният мандат на управителя на НЗОК е 5 години.
Друг ключов надзорен орган, където предстоят кадрови промени, е Комисията за финансов надзор. Там трябва да бъдат избрани нов председател и трима заместници. Сега начело на комисията е Бойко Атанасов, чийто мандат е изтекъл с повече от две години.
Предстои да се задейства и избор на председател и четирима членове на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори.
Как се нарушава споразумението?
Според подписаното от ГЕРБ, ИТН и БСП коалиционно споразумение, което е подкрепено и от „Демокрация, права и свободи“ на Ахмед Доган, преди да се пристъпи към попълване на контролните и регулаторни органи с изтекъл мандат, трябва да се изготви хронограма, в която е предвидено попълването им да стане в рамките от 1 година. Срокът за подготвянето ѝ е до 15 февруари, а партиите не са обявявали публично да са изготвили и подписали подобна хронограма.
Споразумението предвижда още, че „приоритетни органи, чието попълване започва непосредствено след приемане на хронограмата са: Висш съдебен съвет, Инспекторат към Висшия съдебен съвет, Омбудсман, Комисия за противодействие на корупцията, Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, Сметна палата“.
Засега обаче процедури за избор на КПК, КОНП и нов омбудсман не са внесени в ресорните комисии, но въпреки това попълването на редица други органи започва.
В процедурните правила липсва и друг елемент от коалиционното споразумение, а именно „методика, която ще надгради парламентарната практика за подготовка за избор на членове на органите, които изцяло и частично се избират от Народното събрание“. В документа е записано, че ще има „отделна проверка за интегритет“, но по информация на Mediapool такава не е предвидена.
Източник: https://www.mediapool.bg/