![img_4477.jpg[1]](https://dnesnews.bg/wp-content/uploads/2025/02/img_4477.jpg1_.webp)
Управляващите обещават да го изготвят, след като НС одобри процедурите за избор
В коалиционното споразумение на управляващите беше записано, че ще се изготви хронограма (с други думи график – бел.а.), по която да се извърши обновяването на многобройните контролни и регулаторни органи с изтекли мандати. Такъв график все още няма. Коалицията ще го изготви, чак когато Народното събрание подготви и одобри процедурните правила, по които ще се извърши изборът на новите назначения.
Това се разбра на днешното заседание на парламентарната правна комисия. Тя обсъди и прие процедурите за избор на парламентарните квоти във Висшия съдебен съвет и неговия Инспекторат, както и в Конституционния съд.
По време на обсъждането Рая Назарян от ГЕРБ-СДС, която е зам.-председател на парламента, обясни на колегите си, че за да бъде изготвена хронограмата, първо трябва парламентарните комисии да разгледат и одобрят процедурите – всяка по ресора си, а след това ръководството на Народното събрание може да се събере и да обсъди някакъв график, по който да се случат назначенията. „Иначе е абсолютно невъзможно към момента“, увери Назарян.
Работата е там, че освен в коалиционното споразумение, въпросният график е записан като задължителен и в парламентарния правилник. Там се казва, че в началото на всяка сесия на Народното събрание неговият председател (сега това е Наталия Киселова – бел.а.) трябва да обяви кои са органите с изтекли мандати и да представи график, по който да се проведат процедурите за избор на нови назначения. Това не се случи.
Тази седмица и следващата парламентарните комисии ще се занимават с разглеждането и приемането на процедурите. След това те трябва да минат през обсъждане и гласуване в пленарната зала. Иначе казано, едва когато се приключи с всичко това, може да се стигне до обещаната хронограма.
А става въпрос за избор на десетки държавни длъжности – в БНБ, енергийния регулатор, Сметната палата, комисиите за финансов надзор и за защита на конкуренцията, както и много други, включително и омбудсман.
Последният, както и предвиденият избор на подуправител на БНБ и зам.-председатели на Сметната палата, засягат служебното правителство – това са длъжностите, от които президентът може да избира служебен премиер. Управляващите записаха в споразумението си, че целият този дълъг и сложен политически процес трябва да приключи в рамките на една година.
За отбелязване е, че приемането на процедурните правила в комисиите продължава да става непрозрачно. Проектите на правилата трябва да бъдат предварително публикувани, а не са. Така че каквото и да си гласуват депутатите в комисиите, остава неясно за медиите и обществеността.
Приятелски огън
Иначе в правната комисия днес направи впечатление спор в герберските редици.
Депутатът от ГЕРБ-СДС Бранимир Балачев настояваше при изслушванията на кандидати за конституционен съдия на неправителствените организации с общественополезна цел да се позволи да задават въпроси опосредено – чрез правната комисия, а професионалните магистратски и юридически организации да могат да го правят директно. Тук се намеси Рая Назарян, която рязко заяви на съпартиеца си, че всъщност с подобно разграничение се нарушава парламентарният правилник и поиска да си оттегли предложението.
Балачев упорстваше, че в процедурата трябва да се открои, че само професионалните сдружения могат да правят характеристики на кандидатите, тъй като са свързани с професионалното им развитие. Назарян ядосано се обърна към шефа на правната комисия Анна Александрова и настоя последната да обясни на Балачев, че ако иска такива правила, първо да предложи промени в правилника на Народното събрание.
Накрая предложението на Балачев отпадна, след като беше подкрепено само от него и депутати от „Възраждане“, сред които намери съмишленици.
Източник:https://www.segabg.com/