Всеки втори родител е затруднен да купува лекарства на детето си

Търсят се 7 млн. лв. в бюджета за медикаменти, които биха предотвратили ненужни хоспитализации на деца

Всеки втори родител в България е затруднен да покрива разходите за лекарства на децата си, а 14.4% от родителите са „силно затруднени“ от тези разходи. Средният годишен разход за осигуряване на лекарствени продукти за деца е 562.32 лв. за едно дете. През 2024 г. преките разходи на родителите за лечението на деца възлизат на общо над 1 млрд. лв., като от тях над 63 млн. лева са били за антибиотици. Това показват данните от проучване „Когато децата плащат цената – публичното финансиране на лекарства за деца между солидарността и предразсъдъците“, проведено от Института по философия и социология на БАН и подкрепено от граждански организации като Националната мрежа за децата, Българския хелзинкски комитет, сдружение „Ларго“, Национална мрежа на здравните медиатори, фондация „Тръст за социална алтернатива“ и др.

„Единствено в София е по-висок делът на хората, за които не е проблем да купуват лекарства на децата си. Навсякъде другаде разходите за лекарства представляват затруднение за родителите. Особена тежест е това за хората с по 2-3 деца, тъй като много често децата от едно семейство боледуват едновременно и разходите съответно се умножават по броя на децата. Така, че когато виждаме среден разход от 500 лева за година на дете, трябва да имаме предвид, че на някои хора им се налага да дадат тези пари наведнъж или на два пъти, а не са равномерно разпределени през годината“, коментира пред Mediapool социологът Венелин Стойчев от Института по философия и социология на БАН, който е автор на изследването.

Девет от десет родители казват, че децата им най-често боледуват от настинка или грип. Следват гастроентерити, бактериални инфекции и бронхити.

За изминалата година НЗОК е заплатила над 126 млн. лева за болнично лечение на деца. Близо 30 млн. лева са платени за децата на възраст от 1 до 3 години и над 20 млн. за децата под 1 година. През последните две години са извършени над 21 863 повторни хоспитализации на едно и също дете, от които близо 5 хил. на деца на възраст 1-3 години.

Много от тези хоспитализации могат да бъдат предотвратени с навременно и адекватно лечение в домашна среда, стига родители да могат да осигурят нужните медикаменти. Затова гражданските организации, които стоят зад проучването, препоръчват Здравната каса да започне да реимбурсира определени групи лекарства, когато те са предписани от лекар.

„Идеята е да се реимбурсират от НЗОК антибиотици, кортикостероиди и лекарства за остри вирусни инфекции, които ако се приемат в домашни условия от детето, това би предотвратило влизането му в болница. Тук говорим само за лекарства, които са предписани от лекар с електронна рецепта и за състояния, при които, ако не се реагира навреме, се стига до хоспитализация. Изобщо не става дума за витамини, хранителни добавки, температуропонижаващи средства“, обяснява Стойчев. Той уточнява, че тъй като реимбурсираните от НЗОК лекарства задължително са на електронна рецепта, това ще позволи да се контролира дали не се предписват ненужно много антибиотици от някой лекар и без необходимите показания за това.

За да започне НЗОК да реимбурсира антибиотици, кортикостероиди и лекарства за остри вирусни инфекции за децата, е необходимо да се предвидят средства между първото и второто четене на Закона за бюджета на НЗОК за 2025 г.

Депутатът от ПП-ДБ Васил Пандов съобщи, че между двете четения на Закона за бюджета на НЗОК ще внесе предложения за осигуряване на 7 млн за лекарствени продукти по лекарско предписание за деца до 7 години. „Ако се приеме предложението на пациентските организации, ще се намалят потенциални хоспитализации на деца и ще се спестят средства за лечение на по – тежки състояния“, заявява той. Предстои да стане ясно дали останалите парламентарни групи ще подкрепят това предложение, въпреки че идеята не е нова и от доста години е в програмата на една от партиите в управляващата коалиция – БСП.

В проучването на Института по философия и социология на БАН се посочва, че инвестиция дори само в някои от предписваните от лекар основни безплатни лекарствени продукти за всички деца от 0 до 1 г. би довела до предотвратяване на една от двайсет хоспитализации. Според изчисленията на организацията публичните разходи за най-малките ще бъдат редуцирани с четири пъти в сравнение с разходите за хоспитализации в момента.

В препоръките е записано още, че ако предписаните от лекар основни лекарствени продукти са безплатни за всички деца от 0 до 3 г., това би довело до отпадане на необходимостта на една от десет хоспитализации, като разходите отново ще бъдат по-ниски отколкото са за хоспитализации в момента с над 100 хил. лв. за година.

В трети вариант, в който държавата инвестира в пакет от безплатни лекарства за всички деца до 7 г., би отпаднала необходимостта от една десета от детските хоспитализации, а публичните разходи за детски лекарства ще възлизат едва на 10 млн. лв. на година повече в сравнение с разходите за тези хоспитализации.

Сред аргументите за такъв вариант се посочва, че ранната диагностика и превенция на сериозни заболявания сред децата би имала добавена стойност върху правилното им развитие и намаляването на хроничните болести сред подрастващите.

През периода април 2024 – януари 2025 г. НЗОК е платила най-много средства за лекарства за дихателната система и антиинфекциозни лекарства. Общо 44% от разходите на НЗОК за изписани от лекар лекарства през електронни рецепти са за тези две групи. Тези две групи дърпат и 95% от парите, които родителите са платили за изписани от лекар през електронни рецепти лекарства за децата си. Почти една четвърт от сумите за лекарства през посочения период са за мускулно-скелетната система и тези разходи се покриват изцяло от НЗОК и възлизат на почти една трета от всички инвестиции на здравната каса в разходи за детски лекарства.

Разходи за изписани от лекари през електронни рецепти лекарства за деца 0-17 г. по типове заболявания: