2024: Лоша година за автократите

В един свят, който президентът Байдън представи като разлом между демокрациите и надигащата се срещу тях от вълна автокрации, авторитарните режими претърпяха неочаквани поражения през 2024 г., разкрили техните слабости, казват геополитически анализатори и историци.

Режимите в Сирия и Бангладеш паднаха, като претърпяха неочаквани поражения на фона на засилващата се вълна от авторитаризъм по света, коментира The Wall Street Journal.

В Сирия бунтовниците превзеха Дамаск, с което сложиха край на 24-годишната диктатура на Башар Асад, а малцина от външния свят смятаха, че режимът е застрашен от срив. През август студентски протести сложиха край на 15-годишното управление на Шейх Хасина в Бангладеш.

През 2024 г. други авторитарни лидери и техните правителства – от безмилостния режим на Николас Мадуро във Венецуела до аятоласите в Иран и военната хунта в Мианмар – са подложени на нов натиск.

„Имаше някои положителни моменти, при които автокрации се затрудниха или на някои места паднаха … Има много автокрации, които са слаби или като че ли зашеметени“, казва Лари Даймънд, учен от Станфордския университет и автор на книги за авторитаризма и предизвикателствата пред демокрациите.

Смяната на режимите може да бъде вълнуваща в момента, но новите лидери в Бангладеш и Сирия сега са изправени пред предизвикателството да създадат силни и приобщаващи правителства – нещо, което се оказа трудно в други държави след политически сътресения.

„Очакванията са големи… Да се отговори на тях е много трудно“, казва Мохамед Юнус, носител на Нобелова награда за икономика от Бангладеш, който сега е временен лидер на страната.

Разбира се, повечето деспотични правителства – от Мигел Диас-Канел в Хавана до Владимир Путин в Москва – все още са твърдо на мястото си. Русия – с помощта на ирански оръжия, севернокорейски войски и продажби на петрол на Китай – постигна успехи на бойното поле срещу Украйна.

Подходът на новоизбрания президент Доналд Тръмп към автократите ще стане по-ясен, докато той се опитва да спре конфликта между Русия и Украйна, да попречи на Иран да се сдобие с ядрено оръжие и да се справи с последиците от спорната изборна победа на венецуелския лидер Мадуро.

Проблемите на автократите активизираха опозиционните групи по целия свят през тази година. Венецуелската опозиция твърди, че падането на Асад показва как диктаторски режими, които са изглеждали непобедими, могат да рухнат, ако се окаже подходящ натиск.

Политолозите, които изучават демокрациите и автокрациите, предупреждават, че е трудно да се предвиди кога ще рухне авторитарното управление в дадена страна.

Политологът и автор на книгата „Как падат тираните“, посветена на диктатурите, Марсел Дирсус, казва, че автократичните правителства насочват публични ресурси към тесен кръг поддръжници, за да останат на власт. Тази практика възнаграждава лоялността, но населението като цяло е против фаворизирането и корупцията.

„В диктаторските режими има много тънка граница между стабилността и хаоса… За да останеш на власт в такива режими, трябва да вземаш трудни решения всеки ден“, казва Дирсус.

Падането на Асад намери отзвук отчасти защото показа крехкостта на съюзите с други авторитарни режими. В продължение на почти десетилетие Асад се възползва от съюза си с Русия, Иран и група враждебни на Израел милиции, често наричани „оста на съпротивата“.

Сред чуждестранните сили теократичното правителство на Иран понесе най-големи загуби от падането на Асад. То беше продало на Сирия петрол на кредит за милиарди долари, надяваше се да изгради нова бизнес империя в страната и я използваше като плацдарм, от който да заплашва Израел.

Иранските проксита в Газа и Ливан също загубиха. Израел за пръв път нанесе удар на иранска земя, като бомбардира системите за противовъздушна отбрана на страната и извършва убийства в границите ѝ. Междувременно ракетните удари на Иран по Израел не нанесоха големи щети.

„Иран е символ на рухването на автокрациите“, казва Мойзес Наим, научен сътрудник във Фондацията за международен мир „Карнеги“.

Проблемите обхващат и Азия, където Китайската комунистическа партия се бори със забавянето на растежа и срива на пазара на недвижими имоти. Китайските лидери се подготвят за строги мита от страна на Тръмп, които могат да влошат икономическото забавяне на страната и да породят съмнения относно обещанията на партията за споделен просперитет.

Военната хунта на Мианмар, която разчита в голяма степен на търговска и дипломатическа подкрепа от Пекин, загуби бази и обширни територии под напора на различни бунтовнически групи.

Даймънд от Станфорд заяви, че тази година редица полуавторитарни партии, някои от които са на власт от години, или са загубили властта, или са претърпели неуспехи, които са ограничили властта им. „На много места изборите свършиха това, което се очакваше от тях“, каза Даймънд.

Източник: https://e-vestnik.bg/