Много страни по света не посрещат Новата година на 1 януари

Ето как различните народи по света посрещат настъпването на новата година

Броени часове ни делят от настъпването на Новата година. Според Григорианския календар, който се смята за международен, тя започва на 1 януари. Той е въведен от 1582 г. от папа Григорий ХIII, на когото е наречен.

Григорианският календар е модификация на Юлианския календар. За да се различава от него го наричат още „нов стил“. Повечето европейски държави приемат Григорианския календар през ХVII век. И Юлианският, и Григорианският календар се основават на древен слънчев календар. В различни епохи различните народи са използвали също лунен и лунно-слънчев календар. Много страни по света и днес освен на 1 януари посрещат Нова година по древни астрономически календари, пише dariknews.bg.

Лунният календар е широко разпространен в мюсюлманските страни – Алжир, Ирак, Кувейт, Ливан, Либия, Мароко, Мавритания, Нигерия, Саудитска Арабия, Сирия, Сомалия, Судан, Тунис и т.н.

В Иран посрещат Нова година на 21 март. Няколко седмици преди това хората посяват зърна пшеница или ечемик в малко блюдо. До Нова година те трябва да покълнат, което символизира началото на пролетта и нова година в живота.

Слънчевият календар за пръв път е създаден от египтяните през 4-ото хилядолетие пр. Хр. Сега той се използва в Индия. Индусите обаче в зависимост от мястото, където живеят, празнуват по различен начин Нова година.

Жителите на Северна Индия се украсяват с розови, червени, виолетови или бели цветя. В Южна Индия майките слагат сладкиши, цветя и малки подаръчета на специален поднос. На сутринта на новата година очите на децата се завързват и така се отвеждат до подноса. В Централна Индия на къщите окачват оранжеви знамена. В Западна Индия Нова година се посреща в края на октомври. На покривите на къщите се палят малки огньове. На Нова година индусите се молят на богинята на богатството Лакшми.

Навремето Григорианският календар бил въведен в Индия от англичаните. Той си остава официален за страната и сега, но малцина са тези, които го спазват. Изключение, разбира се, правят християните, които, както и европейците, в навечерието на 1 януари се събират край празнична трапеза.

Лунно-слънчев календар в древността са използвали във Вавилон, Китай, Юдея, Гърция, Рим. През ХХ век той е официален в Израел, където началото на годината започва в един от дните между 5 септември и 5 октомври.

Еврейската Нова година се нарича Рош а-Шана. В последния месец на еврейската година по време на сутрешната служба четат „Слихот“ – специална молитва, в която се говори за извършените грехове и се моли Бог за прошка. Самата Нова година е весел празник. На Рош а-Шана на трапезата на всички евреи има ябълки и мед. Парчетата ябълки се топят в меда и се ядат.

При ашкеназските евреи (от европейски произход) съществува традицията на Нова година да се поднася риба – гефилте фиш. Първите 10 дни на настъпващата година – т.нар. 10 дни на разкаяние – са посветени на молитви за опрощаване. След това идва Съдният ден Йом Кипур – денят на изкуплението, най-тържественият и важен празник в годината. Това е ден на покаяние и пост.

В редица страни на Изтока /Виетнам, Китай, Корея, Монголия, Япония и др./ използват 60-годишен цикличен календар, в който началото на годината се пада в един от дните между 20 януари и 20 февруари.

Източник: https://fakti.bg/