Валерия Велева като строга класна, с куп майчини напътствия към Борисов и Делян

Не е шега! “Пердето” Кирил Петков готов на съюз с ”Възраждане”, обявява журналистката.

Сряда, 13 ноември, е денят за поправителен изпит на депутатите от 51-вия парламент да си изберат председател и да започнат работа.

Фалстартът, при който представителите на първите две политически сили Рая Назарян от ГЕРБ и Андрей Цеков от ПП-ДБ получиха равен брой гласове, трябва да получи продължение.

В първия парламентарен ден ГЕРБ инкасира загуби – не бяха приети нито едно от предложенията на Борисов: нито за четворна коалиция, нито за неговата кандидатура като премиер, нито за Рая Назарян като председател на парламента.

Какво предстои?

БОРИСОВ КАТЕГОРИЧНО ТРЯБВА ДА ЛИДИРА ПРОЦЕСИТЕ В НС

За Борисов е изключително важно да лидира процесите – с преговори и в диалог да се опита да създаде мнозинство, което да роди някаква управленска конструкция с всичките съмнения колко ще е стабилна и какъв ще е времевият й хоризонт. Не да „кляка“ на ПП-ДБ, не да се унижава, както го зоват – да подписва с печат декларации, а да затвори устата на всички критици, включително и на президента, че изборните му победи не водят до ефективен резултат и катастрофират в бягство от отговорност.

Благоприятната за него геополитическа ситуация в САЩ и в Европа трябва бъде преформатирана за българската политическа сцена. Това го изискват належащите икономически и социални проблеми. 

Борисов трябва да положи всички усилия и да излезе от изолацията, която останалите политически сили му спретнаха в първия парламентарен ден. Това е много важно, както за него като партиен водач, така и за партията му като първа политическа сила. Борисов проведе най-смислената кампания, извади ясна управленска програма, има екип, който да я реализира, за да спре срива на държавата.

Борисов обаче трябва да се раздели психологически и политически с две неща – с илюзията си, че с ПП-ДБ може да преговоря и да управлява, и със страховете си, че пепейците могат да му спретват протести на жълтите павета. Не, вече не могат! И това многократно съм го писала.

Първият парламентарен ден показа, че жълтите павета вече са окупирани от други сили. Освен това в ПП-ДБ отдавна няма енергия за уличен протест.

Освен четворната коалиция, която предложи и която, очаквано, беше отхвърлена, Борисов има други варианти за кабинет. И трябва да ги приложи без сантименти – както е правил в десетки критични ситуации и е успявал. Ако иска да е като Тръмп – да го следва в безкомпромисното поведение.

В противен случай – хоризонтът е много къс! ПП-ДБ трескаво работят да му вземат и парламентарната, и изпълнителната власт, която априори му дават изборните резултати.

НЕ Е ШЕГА! КИРИЛ ПЕТКОВ ТЪРСИ „ВЪЗРАЖДАНЕ“ ЗА СЪЮЗНИК

Първият парламентарен ден показа, че ПП-ДБ, след като издигнаха нелепата кандидатура на Андрей Цеков за шеф на Народното събрание и видяха, че са на крачка да я прокарат, тутакси започнаха да се оглеждат за мнозинство, извън сглобката. За всичко е видимо, че коалицията е в много неудобна позиция – ако искат да запазят електората си ПП-ДБ, трябва да атакуват яростно тези, с които направиха „сглобката“ и с които пиха „мазно кафе“.

Затова Кирил Петков веднага потърси съдействие от АПС на Доган, привлече и МЕЧ. Ако ПП-ДБ гласуват против свалянето на имунитета на Джейхан Ибрямов, това ще е знак за подготвяната бъдеща коалиция.

Асен Василев пък обяви, че ИТН вече са се съгласили да подпишат декларацията за санитарния кордон.

И накрая идва черешката на тортата в усилията да се състави мнозинство около втората политическа сила – Кирил Петков си е наумил, че може да получи подкрепа не от кого да е, а от „Възраждане“, за да прокара кандидатурата си за шеф на НС. Ще кажете, че това не е за вярване, че посолствоТО ще реагира. Нищо подобно – Петков веднага е сондирал със социолози каква имиджова и електорална щета ще понесе ПП-ДБ, ако официално се прегърне с „Възраждане“. И то след яростната реч на Костадинов от трибуната на парламента, в която заяви: Време е да изхвърлим „евроатлантическите ценности“ на бунището на историята, 35 години стигат и идва време за разплата!“

И ако в Европейския парламент направиха „санитарен кордон“ около “Възраждане” и общите им партии, то тук ПП отказва да следва тази европейска линия в името на целта – ПП-ДБ да овладее първия пост в държавата. Това е ключов момент с дългосрочна проекция, защото, както вече е известно, избраният шеф на парламента влиза в „домовата книга“ и става потенциален бъдещ служебен премиер.

Ако Борисов отстъпи или не може да постигне мнозинство за своя кандидат за председател на НС, това ще има тежки последици за ГЕРБ – ПП ще стане водеща сила, пак с два пъти по-малко гласове от първенците ГЕРБ. За разлика от Борисов, който показва, че държи на политическия морал и отказва да търси гласове от „Възраждане“, „пердето“ Кирил Петков няма такива задръжки.

ИГРАТА НА ИТН СЪС СИЛВИ КИРИЛОВ

Като изход от създадения блокаж в парламента Тошко Йорданов от ИТН предложи най-възрастният депутат Силви Кирилов, който по правилник води първото заседание до избирането на титуляр, да бъде избран за редовен председател на парламента. И да заема този пост, докато партиите се разберат и излъчат титуляр.

Тънкият момент тук е, че по тази схема Силви Кирилов също влиза в “домовата книга” и става потенциален служебен премиер. 

Това пък е дългосрочният  план на президента Радев, прокарван през ИТН –  най-после да разкъса примката на „домовата книга“ и да си сложи свой човек за служебен премиер, който да подготви и проведе следващите избори.

За съжаление – всички изброени досега ходове на парламентарните сили водят натам – към нови избори през март. Въпросът е кой кабинет и с кой премиер да бъдат провеждани.

А целта е една – ГЕРБ да бъдат изолирали от тези процеси. 

ПЕЕВСКИ – ПЛОЩАДНАТА ОПОЗИЦИЯ 

Речта на Пеевски, не вътре, а навън пред парламента на протеста на ДПС-Ново начало, стресна мнозина. Докато в залата демонстрираха тотално разногласие, отвън Пеевски показа на „умните“ и „красивите“, че „ако продължат да не ни зачитат, с всички средства на демокрацията ще защитим нашите права, но  това ще е последният път, в който ще бъдем цивилизовани и мирни“.

Изтласкан от парламентарната конфигурация, Пеевски се позиционира като площадната опозиция. Всъщност той няма друг ход.  За да стане лидер на своите, те трябва да видят в него сила и мощ. И Пеевски това прави. Опитва се да гради нов образ, естествено че не всички ще го харесат, но това е калкулирано в стратегията му.

Основните му противници са двама . Първият – „фалшивият, непочтен председател, който си отиде от сараите, защото се занимаваше само със себе си“, на когото Пеевски отне на изборите 100 000 автентични избиратели, а с тази риторика и с реални действия в общините се кани да отнеме още толкова.

Вторият е президентът, когото предупреди, че „следващия път ще бъдем вътре в президентството, ако позволи да говорят такива неща (за нелегитимен парламент), а не бъде президент на нацията“.  Според парламентарния шеф от зората на прехода Георги Пирински това изказване на Пеевски е зов за нахлуване в президентската институция и прокуратурата трябва да се самосезира. Пеевски обаче едва ли има намерение да прави грешката на Гешев,по-скоро даде знак за влизане на нов човек в тази сграда. „Неговото (на Радев ) време мина“, „Мистър КЕШ скоро си отива“, обяви той и за пореден път напомни за кеш-историите, които обвиват като в мъгла президентската институция.

Това означава, че Пеевски чертае своето политическо лидерство през две опции – битка за все-повече автентични ДПС-гласове и осветяване на механизмите, с които се формира новият политически проект на президента.

Пеевски ще изостави на заден план парламентарната тупурдия, оставяйки ГЕРБ-СД и ПП-ДБ без него да премерват сили, ще гледа с насмешка „санитарния кордон“, който искат да му наложат, и ще се съсредоточи върху консолидирането на новата си формация на терен. А там има широко поле за действие. Неговият потенциален електорат е изоставен в годините от всички политически сили. Ако Пеевски  успее да получи доверието на тези хора, зад него ще застане сериозна армия от недоволни, които той умело ще направлява. Не случайно Пеевски няколко пъти повтори „вие сте моето семейство, няма да позволя да ви третират като „втора ръка хора“. Пеевски е налучкал пътя към сърцето на тази социална прослойка – те си търсят Бащицата. И той им каза от центъра на София: Аз съм! Аз ще ви закрилям! След което ги помоли тихо и кротко да си отидат, за да ги извика отново, когато той реши.

Досега Пеевски е показал, че не говори празни приказки – бавно и систематично постига всичко, което си е начертал като цел.

Впрочем нито една политическа сила не реагира на думите му срещу президента. Нито ПП, нито ДБ, нито БСП, нито ГЕРБ – никой не скочи да защитава Радев. Защото Радев е заплахата – засега заедно с АПС и „Възраждане“, но утре ще има и още, и само Пеевски я формулира. Той е и първият политически лидер, който се извини, че „в първия мандат ние (от ДПС ) го подкрепихме за президент“. Нинова се разкая, че е посочила и е работила за избора на Радев, но БСП – не. Едва ли от ППДБ или от някой друг от десните, които лягаха на плочника пред президенството, ще чуем някога подобно извинение.

Картинката на 51-вия парламент не е обнадеждаваща –  изборите не дадоха разрешение на политическата криза. Напротив!  Лидерите тръбят, че искат стабилно правителство, но отказват да направят каквито и да е компромиси при търсенето на формула за кабинет. Всеки се опитва да извлече някакви гаранции за политическо си себеуреждане.

А такива гаранции липсват – просто никой не може да ги даде.

И така четвърта година се въртим в омагьосан кръг.

Източник: epicenter.bg