Нищо не предполага повишаване на избирателната активност, тъй като не виждаме нови политически формации, нито нови политически лица, нито нова политическа идеология на терена, която да мобилизира онези гласоподаватели, които са спрели да се разхождат до урните. Повечето от тях знаят, че това не поражда политически смисъл за тях. Това е особено видно след правителството на „сглобката“, което беше до такава степен противоестествено, че обезсмисли ходенето на избори. Това коментира политологът Слави Василев в интервю за Агенция „Фокус“ във връзка с предстоящите избори и бъдещия 51-ви парламент.
„Предизборните послания на различните партии и техните платформи би трябвало да са сърцевината на една кампания, но в България това отдавна не е така, защото партиите бързо забравят програмите си, след като влязат в Народното събрание, където властта се кове въз основа не на политики, убеждения или идеология, а се кове въз основа на чисто партийни интереси и аритметики, а програмите са второстепенни“, обясни Василев.
Слави Василев коментира и очакванията на социолозите относно възможността в 51-ия парламент да има до девет политически сили: „Напълно естествен е стремежът на избирателите да търсят политически партии и политически формации, които да излязат от този политически застой, в който България е влезнала с тези водещи политически формации (бел. от ред. – ГЕРБ, ДПС и др.)“.
Но подчерта, че социологията не винаги успява да отчете всички възможни сценарии, давайки пример с „Величие“, които успяха да влязат в 50-ия парламент, но не бяха отчитани в проучванията на агенциите.
Политологът коментира и предложената формула на кабинет с надпартийна фигура за министър-председател от типа на Марио Драги:
„В българския политически живот надпартиен министър-председател не означава абсолютно нищо. В момента Димитър Главчев е именно, уж, надпартиен, макар и да е бивш председател на Народното събрание. Ако видите неговия рейтинг, това ще ви отговори на въпроса до каква степен този кабинет предизвиква възхищение у гражданите. Бих казал близко до нулата.
Надпартийни кабинети, чиято отговорност е неизвестна, чиито ангажименти към основните политически партии са неизвестни за обществото, не би могло да бъде трайна и устойчива формула.
Опитът на Кирил Петков да предложи надпартиен кабинет тип „Марио Драги“, е опит да каже на избирателите „Аз трябва да направя коалиция с Пеевски и Борисов, защото няма как, но искам да ви излъжа, представяйки ви кандидатура за министър-председател, която е равноотдалечена от всеки един от нас – политическите лидери“, смята той.
Василев не вижда и изход в създаването на нова „евроатлантическа коалиция“: „Коалиции, основани на евроатлантически ценности, не произвеждат нищо. Българският избирател неслучайно не отиде да гласува след кабинета „Денков“, защото те видяха, че всичко онова, което се говори по телевизиите, радиата и в интернет пространството, от страна на политиците, на практика е абсолютно отдалечено от истината“.
Според него ново правителство от типа на „сглобката“ няма как да има успех и неминуемо ще се провали.
„Това е проблем, който ще продължи да се репликира, докато не се промени изборната система или политическата система, или докато не влезне Радев в политиката – в пряк сблъсък с Борисов“, категоричен е той.
Политологът смята, че за извършването на структурни промени на политическата система у нас могат да бъдат намерени необходимите парламентарни мнозинства, но подчерта, че системните партии печелят от настоящата фрагментирана среда: „Проблемът не е дали политическите партии могат. Те могат да променят всичко, ще намерят мнозинство. Проблемът е, че не могат да се разберат. Структурната промяна на политическата система или промяна на избирателната система няма да може да се реализира в следващия 51-ви парламент. Тези хора, които управляват днес, тази пропорционална система, на която гражданите им е писнало да гласуват и в която купеният вот заема процентно съотношение достатъчно, че да вкара две парламентарни групи, тези партии нямат интерес да променят системата“.
Слави Василев вижда като единствена алтернатива за политиката у нас президента Румен Радев, който да излезе на политическия терен със своя партия и лично да я поведе в търсене на изход от кризата.