В четвъртък, 26 септември, много български турци са чули нещо, което биха искали да чуят – че престъплението, извършено срещу тях от комунистическия режим, трябва да се разследва като геноцид. А не като нещо друго.
Предложението е на ДПС-Пеевски. Формацията съобщи, че е изпратила сигнал в този смисъл до Военно-окръжната прокуратура.
Става дума за това как да се разследват събития от 1984-1989 г., в които военни и МВР с бетеери и автомати отнемат личните документи на българските турци и им връчват нови, със славянски имена в тях. След пет години тормоз част от същите хора са принудително изселени в Турция.
Помежду си българските турци често наричат това насилие с думата геноцид, като имат предвид битовото разбиране за „много страшно престъпление“. В действителност България не е произнесла присъда дори и по най-стандартни обвинения, свързани със събитията от 80-те.
Сега Делян Пеевски предлага не просто разследване, но и точно с думата геноцид. Той прави предизборно и на фона на разкола в ДПС – партия, за която традиционно гласуват българските мюсюлмани.
На парламентарните избори на 27 октомври ще се явят „две депесета“ – едната формация се ръководи от Делян Пеевски, който е санкциониран за корупция в САЩ и Великобритания, а другата – от създателя на партията Ахмед Доган.
И двете ще се борят за мюсюлманския вот.
Откъде се взе думата геноцид
Досега насилието срещу българските мюсюлмани от 80-те години беше разглеждано от прокурорите като превишаване на правомощия по Закона за Народната милиция.
Смисълът на обвинението стана известен през 2001 г., но така и не придоби широка публичност. Повечето хора в България и днес продължават да смятат, че прокурорите са разследвали различните форми на насилие, упражнени от властите през 80-те.
В действителност обвинението не съвпада с мащаба на престъпленията, които включват убийства, нанасяне на телесни повреди, унищожаване на културно наследство, отнемане на имущество, преследване по етнически и религиозен признак, депортиране.
Извършеното в реалността е по-сериозно от обвинението, което е било повдигнато някога, но пък не е достатъчно и за да отговори на дефиницията за геноцид, казаха юристи, коментирали развитието на делото в годините.
Зад искането на Делян Пеевски стои неизпълнимо предизборно послание по травматична тема
Геноцидът е доказан в международно съдилище само в три случая в света – в Камбоджа, за престъпления на Червените кхмери, в Сребреница, Босна, за престъпления на сърбите, и в Руанда. Стандартът за доказване в такива случаи е твърде висок, изисква се наличие на геноцидна цел в унищожаването на дадена (етническа, религиозна) група хора като такава.
Зад искането на Делян Пеевски стои неизпълнимо предизборно послание по травматична тема, сочи контекстът, в който е подаден сигналът.
В сигнала на формацията се споменава и друго неизпълнимо искане – да се разследва за предателство към мюсюлманите Ахмед Доган, който не е споменат изрично. Но Доган е цивилно лице, с каквито военната прокуратура не се занимава. „Предателството“ към една малцинствена група не е тема и на Наказателния кодекс.
Накратко, целият сигнал на Пеевски е за факти и събития, които по условие не могат да бъдат разследвани или, ако бъдат, не могат да доведат до успех обвинението, което депутатът иска да се повдигне.
Какво точно е престъплението
Сигналът на ДПС-Пеевски се отнася до престъпления, извършвани между 1984 и 1989 г. срещу стотици хиляди мюсюлмани. Първо с военна сила са им наложени български имена, а после част от тях са прогонени в Турция.
Тогавашната пропаганда нарича насилието „Възродителен процес“. По-късно така е кръстено и следственото дело – „Дело за „Възродителния процес“.
Но разследването се проточи три десетилетия и беше прекратено през 2022 г., когато почина и последният от тримата обвиняеми.
Пропагандата нарича насилието „Възродителен процес“
През целия период общественото недоволство беше насочено към факта, че няма осъдени, а не към въпроса какво точно е било разследвано. Това, че убийствата и депортацията от 80-те са извън обвинението, не е било тема нито в изказванията на политици от ДПС, нито тема на обществени дискусии в по-широк кръг.
Какво иска Пеевски
Сигналът до Военно-окръжната прокуратура – София е подаден от депутатите на ДПС Делян Пеевски, Йордан Цонев, Халил Летифов и Хамид Хамид.
Той съдържа три искания към прокурорите:
- да се установят фактите отпреди 40 години;
- да се повдигне обвинение именно в геноцид. Не е посочено на кого да се повдигне то;
- да се установи „престъпната роля на предателите“, които тайните служби са инфилтрирали сред българските мюсюлмани, и които по-късно са употребили „справедливия гняв на жертвите на Възродителния процес“, за да изградят „политико-икономически структури от мафиотско-олигархичен модел”.
Третото искане намеква за почетния председател на ДПС Ахмед Доган. То идва в момент, в който фракцията на Пеевски открито работи за дискредитирането на Доган. По данни на Комисията по досиетата Доган е бил активен агент на тайните служби. Антикомунистическите партии от три десетилетия смятат самата ДПС за създадена от Държавна сигурност.
Искането на Пеевски до прокуратурата идва по време на разкола в ДПС – партия, създадена от Ахмед Доган с намерението да защитава правата на българските мюсюлмани. По-късно формацията започва да се свързва с определението олигархична, бизнесменът Делян Пеевски става неин депутат, а през февруари 2024 – и неин съпредседател (заедно с Джевдет Чакъров).
На изборите в края на октомври двете отделни партии – на Пеевски и на Доган – ще разчитат на почти един и същи електорат. По данни на „Алфа рисърч“ и „Тренд“ и двете формации могат да влязат в парламента. Това означава сериозна битка по места и съперничество в предизборните обещания.
В изтеклите три десетилетия ДПС е провеждала изборните си кампании с две основни послания – че ще подобри икономическия живот на своите избиратели и че само гласуването за тази партия ще гарантира, че т.нар. „Възродителен процес“ няма да бъде повторен.
Един от аргументите на ДПС за това, че съществува риск от „нов „Възродителен процес“, е именно в липсата на присъда за престъпленията от 80-те години. Сега на този терен излиза Делян Пеевски, който не е част от общността на българските турци, а трябва да се докаже като защитник на това малцинство, който е по-автентичен от Ахмед Доган.
Пеевски е представян от демократичната опозиция като човек, който още преди години с подмолни средства е подчинил на себе си прокуратурата, а точно тя е тази, която е трябвало да повдигне адекватно обвинение по делото за т.нар. „Възродителен процес“ и да се погрижи за издействането на присъда.
Повече от половината избиратели от районите със смесено население са били на повече от 8 години, когато е започнало насилието, свързано с преименуването. Това показва възрастовата структура на населението от последното преброяване през 2021 г.
В област Кърджали например около 65% от имащите в момента право на глас са били над 8-годишни, когато е започнало насилието. Тормозът е постоянен и е продължил в следващите 5 години включително и в училища, спортни клубове, пионерски и комсомолски организации.
65% от избирателите в Кърджали помнят насилието от 80-те
Това означава, че всичко, засягащо „Възродителния процес“ продължава да е важна тема за местното население и незаобиколим въпрос в предизборната кампания.
Защо досега няма присъда
Причините може би са много, но в годините изследователите са отбелязвали две основни, публикувани в печата:
- Делото е засекретено, а липсата на информация води до липса на обществен натиск;
- Обвинението е противоречиво. Например, то споменава 7 различни числа, за да посочи броя на потърпевшите от едно и също действие на обвиняемите – веднъж се казва, че са пострадали 26 български мюсюлмани с име и фамилия, но нататък числата са други и конкретни хора не се посочват: като потърпевши се споменават последователно 54-ма души, 80, 13, 38, 439, 184. След като прокурорите така и не се спират на едно число, съдът постановява да се вземат данни от всичките няколкостотин души. Прокурорите твърдят, че са започнали да правят това, но тъй като повечето пострадали живеят в Турция, процесът е бавен и Анкара не им съдейства.
Прокурори, които са наблюдавали делото, или са ръководили държавното обвинение, хвърлят вината върху съда, като твърдят, че той ги е изправил пред неизпълними изисквания.
Какво знаем за делото
Всички основни събития, свързани с търсенето на справедливост за „Възродителния процес“, се случват между 1990 и 1993 година. После почти не постъпват новини, а обвиняемите умират. След смъртта на последния от тях – Георги Атанасов, делото е прекратено.
През 1990 г. материалите по „Възродителния процес“ се озовават в Прокуратурата на въоръжените сили. Само тя може да гледа дела на хора под пагон, а основен обвиняем за „Възродителния процес“ е министърът на вътрешните работи генерал-полковник Димитър Стоянов. По времето на комунистическия режим МВР е военизиран орган.
Но делата на военната прокуратура са секретни. От този момент нататък информацията за делото става инцидентна, непълна и непроверима независимо.
Що се отнася до самото обвинение, то се променя в самата си същност. През 1990 г. се е разследвало „проповядване или подбуждане към национална вражда или омраза“. Но на 25 юни 1993 обвинението е сведено до превишаване на правомощия по Закона за народната милиция.
В текста се твърди, че министър Димитър Стоянов не е имал правомощията да изолира в затвора на остров Белене български турци, несъгласни с преименуването им. Но го е направил, като е бил подбуждан от двама души – Тодор Живков и секретаря на ЦК на БКП Георги Атанасов.
Става дума за хора, управлявали в условията на член 1 на тогавашната конституция. Според него БКП е ръководна сила в обществото.
Към 1991 обвиняемите са били петима, но през 1993 г. остават трима. Външният министър Петър Младенов и секретарят на ЦК на БКП Пенчо Кубадински отпадат от делото.
Към юни 1993, когато обвинението се променя, главен прокурор е Иван Татарчев.
Конкретният прокурор, преформулирал обвинението за „Възродителния процес“ и намалил броя на обвиняемите, е наблюдаващият делото Валери Първанов.
Иван Татарчев почина през 2008 г.
Валери Първанов беше зам.-главен прокурор от 2006 до 2013 г., а се пенсионира през 2019 г.
Откъде знаем всичко това
Съдържанието на обвинителния акт стана известно на пресконференция на прокуратурата през януари 2001 г. – цели 8 години след като обвинението е било преформулирано.
Тогава на журналистите бяха раздадени копия от документа.
Прокурорите изричат от свое име тезите на Тодор Живков
Обвинителният акт съдържа и встъпителна част, в която се описва животът в България по време на турското робство. Прокурорите изричат от свое име тезите на Тодор Живков за българския произход на мюсюлманите и казват, че обвиняемите са се ръководили от мотива да обединят българската нация. Но Живков е избрал погрешен път за постигането на това единство, твърдят те.
Що се отнася до хода на делото, то стана известно и от справка на Главната прокуратура, публикувана на 3 юли 2003 г. Към тази дата вече бяха починали двама от тримата обвиняеми:
- Тодор Живков, генерален секретар на ЦК на БКП (1911-1998);
- Димитър Стоянов, министър на вътрешните работи (1928-1999).
Бившият министър-председател Георги Атанасов (1933-2022) дълго време след това остава единствен обвиняем.
източник: svobodnaevropa.bg