Тази пролет Грузия се вдигна на масови протести, след като тамошният парламент прие закон за чуждестранните агенти.
Костадин Костадинов и депутатите му искат да сложат клеймо на независими медии, образователни и културни институции
След гонението на вещици, което опита да организира през скандалните промени в Закона за предучилищното и училищното образование, „Възраждане“ взривява последните дни на този парламент с още по-мракобеснически законопроект – за чуждестранните агенти. С него Костадин Костадинов и депутатите му искат да забранят на всяко лице и всяка организация, получила над 1000 лв. чуждестранно финансиране на година (извън това от ЕС) да осъществява дейности, свързани с медии, образование, социални услуги и фондации. Всички те ще трябва да носят и клеймо – често и съвсем буквално, че са чуждестранни агенти.
Законопроектът е добре познат – „Възраждане“ има няколко провалени опита да го прокара в последните Народни събрания. Както и други подобни инициативи на Костадинов, тази също изглежда изкопирана от Кремъл, който отдавна гони „чуждестранни агенти“ по цял свят. Поредната поява на проекта в деловодството на парламента се очакваше и в последните дни в социалните мрежи тече бурна дискусия за опасните измерения на това, което партията си представя като „защита на националните интереси на България“.
Опасенията са в точно обратна посока – законът може да сложи край на цели училища и университети, които по един или друг начин са асоциирани със световни образователни организации; да започне да преследва призьорите от международните ученически олимпиади за една парична награда от състезание в чужбина – както сполучливо коментират от една организация, „да забранят нашите деца“; да прекрати ключови социални проекти на най-уязвими и нуждаещи се групи; и не на последно място – да погази свободата на словото и да закрива медии.
Какво предвижда проектът
Законопроектът за регистрация на чуждестранните агенти има за цел осъществяване на държавен контрол и регулация на прозрачността и публичността на извършваните парични преводи и безвъзмездно материално подпомагане от чужбина на лицата, които се занимават с информиране на обществеността, формиране на обществено мнение и публично разпространяване на мнения и позиции чрез средствата за масово осведомяване, пише в чл. 1 на проекта. После обаче се допълва, че приложното му поле обхваща случаите на извършване на разяснителни, обучителни, информационни, агитационни и други кампании; предоставянето на социални, потребителски и други услуги, както и всяка друга дейност с нестопанска цел в частна или обществена полза; реализацията на проекти, насочени към отделни социални групи от обществото.
За чуждестранно финансиране се разбират всякакви парични средства, независимо от правното основание за получаването им, както и всяка безвъзмездна материална помощ, получена пряко или косвено от чужбина – от чужди правителства, чуждестранни държавни предприятия, чужденци, чуждестранни търговски дружества, чуждестранни фондации, чуждестранни организации с нестопанска цел, обединения на лица и т.н. Прагът е свален много ниско – чуждестранен агент се става с 1000 лв. или повече, получени за период от една данъчна година.
Чуждестранните агенти ще се водят в публичен регистър в министерството на правосъдието. В него всеки от посочените категории, който достигне 1000 лв. чуждестранно финансиране, трябва да се декларира в 15-дневен срок от събитието. Законът има и обратна сила – всеки, получил над 1000 лв. финансиране от чужбина в последните пет години, е длъжен да се обяви като чуждестранен агент пред правосъдното министерство в шестмесечен срок от влизането на закона в сила. Това важи дори ако вече не упражнява дейност.
На чуждестранните агенти се забранява да извършват дейност в държавни и частни детски градини, училища и центрове за подкрепа на личностното развитие, в държавни и частни университети, в обекти и ведомства на министерството на отбраната, в обекти свързани с националната сигурност на страната, в БАН, министерството на правосъдието и МВР. Забранява им се да участват в политически дейности, лобиране, предизборна агитация, както и в дейности, които могат да окажат влияние върху вътрешната или външната политика на страната.
Чуждестранните агенти се задължават да се обозначават като такива на своите електронни страници, публикации, издания, книги, визитки и т.н. Изискванията за това обозначаване напомнят съвсем други времена – на всяка страница, с достатъчно големи букви. За нарушения този път Костадинов се е сетил да предвиди наказания (за т.нар. ЛГБТИ поправки в училищния закон това беше изпуснато, та се наложи той да внася втори законопроект) – от 1000 до 20 000 лв. глоба.
Първи коментари
В последните дни много хора предупредиха до какви безумия може да стигне законотворчеството на Костадинов. Припомняме някои от най-фрапантните примери, дадени като евентуални последствия от закона:
– ако болно дете получи над 1000 лв. дарение от чужденец, то детето трябва да се регистрира в публичен регистър като чуждестранен агент и губи основни права;
– ако ученик спечели международна олимпиада или друга научна проява с парична награда от 500 евро или повече, губи право на научни и образователни занимания у нас за срок от пет години;
– ако учен спечели международен проект, ще трябва да напусне всяка образователна институция в България;
– ако културна институция получи фестивална награда в чужбина, няма да може да продължи да работи у нас – това важи за хорове, ансамбли по народни танци и т.н.;
– забраните превръщат в чуждестранен агент и почти всяко българско дете, завършило университет в чужбина, защото по един или друг начин то е било финансирано от чуждестранна организация.
Източник: https://www.segabg.com/