От обявените 476 места за директори на училища едва около половината се заеха в началото на учебната година.
Това съобщи пред БНР директорът на столичното 51-во СУ „Елисавета Багряна“ Асен Александров, председател на Сдружението на директорите в средното образование.
Според него държавата трябва да организира курсове за кандидатите за директори:
„Шестмесечни курсове, може би, преди да се явят на конкурс. Първо, за да преценят дали тази професия е за тях, второ – за да се подготвят по-добре. Това го има в редица държави. Минавайки през тези курсове, те получават статут на кандидат-директор. Нещо като квалификация, която трябва да имаш, преди да кандидатстваш за директор. Много е трудно от учител направо да станеш директор – това са коренно различни отговорности и по тази причина или няма достатъчно кандидати, или не успяват да се справят достатъчно добре. Трябва да се помисли по този въпрос“.
Александров подчерта, че училищните директори в България имат най-много права и отговорности, сравнено с другите държави в ЕС:
„Да назначават и да уволняват, управление на бюджет, управление на учебния процес, комуникация с родителите. В другите държави тези отговорности са разделени. … А и все пак не е чак толкова привлекателна директорската професия на фона на тези отговорности, защото заплатата е с около 20% повече от тази на учителите. Затова казвам, че трябва да се подготвят такива кадри, а не да се разчита да бъдат намерени природни таланти“.
За да подобрим образованието, трябва да променяме някои неща, заяви Александров и коментира предстоящите промени в задачите за Националното външно оценяване в 4-ти клас, като целта е те да бъдат практически ориентирани и затова намерението на Министерството на образованието е през тази учебна година да замени диктовката със задача за редактиране на текст.
„Мнението за тази промяна е различно. … Дали едно нещо е в изпита, или – не, не пречи то да се развива. Аз бих казал, че не е лоша тази идея. … Очевидно, че предвидената промяна ще подобри уменията на учениците да мислят по-критически. Към това ще бъдат насочени усилията и на техните учители“, коментира той и уточни, че за него „по-дълбоката реформа е в оценките, които даваме на учениците, да калкулираме и какви житейски умения – от тези, които търсят и работодателите – са придобили“.
В предаването „Неделя 150“ Цвета Стоянова, детски психолог и кариерен консултант, коментира, че учениците имат много информация от различни медии и социални мрежи, но въпросът не е в това, че знаят нещо, а какво правят и как го правят, дали разбират, че това се отразява на тях и на околните:
„Същественото е, че те не притежават тези необходими умения за живот, с които биха могли да се представят на публичната сцена, да печелят и да се самоутвърждават, без да нарушават правата на другите“.
По думите ѝ много е важна ролята на учителя, „който поема децата, да може да ги сплоти и да създаде правилата и нормите, които са подходящи за дадения клас – спрямо характера и особеностите на децата в него“.
