Бивш зам.-министър на здравеопазването: Не трябва да се допускат „услуги в задния двор“ за психично болните

Доц. Околийски, около дискусиите за структурата на бъдещата детска болница стана ясно, че не е сигурно дали тя ще има клиника по психиатрия, тъй като съществуващата може да остане в Александровска болница. Кое е правилното решение, според вас?

Тук има нужда да се отговори стратегически и концептуално на въпроса дали събирането на различни услуги на едно място, каквато е идеята за Националната детска болница, ще направи лечението на децата по-ефективно или за децата ще е по-ефективно, ако се запази сегашното състояние на здравната помощ. При първата хипотеза могат да се лекуват коморбидни състояния (бел. ред. наличие на придружаващи заболявания), без да се налага да се ходи от едно в друго лечебно заведение. Европейската комисия, която е одобрила плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), смята, че концентрирането на капацитет и услуги е за предпочитане пред настоящата разпокъсаност. И в този смисъл липсата на отделение по психично здраве в детската болница показва или стигматизирането на психичното здраве като нещо, което не е част от общата медицина, или всъщност показва надделяването на други – лични или институционални интереси тези услуги да не бъдат част от едно лечебно заведение. Не само с този пример, а и с други, които наблюдаваме в момента – отказът да се приемат промените в Закона за здравето, които са свързани с правата на хората с психични заболявания, както и изгарянето на пациент в психиатричната клиника във Варна, показват един много сериозен провал и изоставане от ефективните практики в Западна Европа, САЩ, Австралия и други държави, където се практикува психиатрия, основана на доказателства. България отива някъде, където нито пациентите, нито професионалистите, нито здравите политици имат интерес да бъде.

Според мен има нужда от клиника по психиатрия в Националната детска болница по много причини. Много голяма част от соматичните заболявания – и онкологичните и др., свързани с ранното детско развитие, предполагат подобен тип консултация от психиатри, психолози, които да са на място. Не трябва да се допуска сепарирането на психичното здраве от соматичната медицина. Те трябва да се разглеждат заедно и да не се допуска създаването на подобен тип услуги в задния двор, каквито са в общи линии всички психиатрични услуги в страната, включително тези доста занемарени като условия и като практикуване услуги на детската психиатрия в рамките на Александровска болница. С това не казвам, че няма добри професионалисти, но те работят на лимита си, за да покриват тези нужди.

На бъдещата детска болница се гледа като на шанс поне детското здравеопазване в България да бъде издигнато до едни по-високи медицински стандарти и практики. В областта на психиатрията необходимо ли е преразглеждане на стандартите за навлизането на ефективни и научно базирани практики, за които и вие говорите?

Категорично да. Такъв опит беше направен по времето на управлението на проф. Николай Денков с предложение за промяна на стандартите, както и промени в законови и подзаконови нормативни актове. Те не бяха въведени докрай поради приключването на мандата на това правителство и доколкото знам не бяха продължени от служебното правителство. Голяма част от промените в стандарта се налагат поради нуждата от актуализация съгласно добрите практики, които в Европа се развиват по отношение на психиатричните услуги. Голяма част от материята в българския стандарт е медикализирана, а има нужда да се добавят психосоциалната рехабилитация, интеграцията и ресоциализацията на хората с психични заболявания. И там, където най-много се проваляме в грижата за децата и възрастните в областта на психичното здраве – взаимовръзките с други сфери, например със социалното обслужване или трудовия пазар. Центровете за дневни грижи за хората с психични заболявания, които бяха разкрити, са недостатъчни и функционират под рамката на Министерството на труда и социалната политика (МТСП) по техни насоки и изисквания и се къса нишката между амбулаторното обслужване и последващите грижи под формата на програми за психосоциална рехабилитация, терапевтична кухня, защитено жилище и др. Тези услуги се подценяват. Аз за пореден път се убедих, че България изостава драстично от добрите практики в Западна Европа по време на конгреса на Европейската мрежа за психично здравна оценка във Версай през юни, където голяма част от научните приноси бяха в областта на ресоциализацията, възстановяването на хората с психични заболявания. Самите те участваха с научни доклади и с тяхната гледна точка как трябва да се случва възстановяването им. В България те по никакъв начин не са въвлечени в този процес. И по тази причина се случват тези големи провали с опазването на техните права и до такива фрапантни случаи като поредното изгаряне на човек. И всъщност тези провали не водят до подобряване на услугите, а до допълнително капсулиране на институциите, които стават все по-ригидни към препоръките на Комитета за предотвратяване на изтезанията, Европейската психиатрична асоциация и други организации, които дават съвети, но те не се спазват.

Фаталният инцидент във варненската психиатрична клиника пак постави на дневен ред необходимостта от реформи. Като човек, който е работил и на терен, бил е и в Министерството на здравеопазването – според вас кое най-много пречи да се отпушат промените в областта на психиатричната помощ? Липсата на пари и ангажимент на държавата или вътрешната съпротива, за която и вие споменахте преди малко…

Има много фактори. Аз съм запознат със становището на Управителния съвет на Българската психиатрична асоциация (БПА), която твърди, че всичко се дължи на липсата на пари и смятам, че има истина в това, че психиатрията е недофинансирана. Но от друга страна, след опита ми в МЗ знам, че Министерството на финансите не дава пари без реформи. Всъщност никой няма да напише празен чек, а такъв се иска в момента. Тези реформи включват изсветляването на всяко едно от действията в психиатрията. Съпротивата срещу въвеждането на клиничните пътеки, които бяхме разработили и бяха договорени с НЗОК – две за възрастни и две за деца – според мен е знак за нежеланието да се работи по ясни и прозрачни процедури с пълна отчетност. Ако се наливат единствено пари, без да се знае за какво точно се разходват и с какво ще допринесат за благоденствието на пациентите, всъщност няма никаква полза.

Сега по-голямата част от услугите се финансират на исторически принцип от държавния бюджет и финансирането е изключително мизерно. Освен това има нужда от деинституционализация на психиатричните услуги и докато се създадат достатъчно достъпни алтернативни центрове за грижи, аз съм абсолютно на мнение, че обслужването в психиатричните стационари в болниците трябва да се подобри и битовите условия трябва да се подобрят. Затова ПВУ предвиждаше 29 млн. лева да бъдат инвестирани в тези звена, които имат най-голяма нужда и на базата на един много добър мониторинг от екипа на НЦОЗА избрахме 19 лечебни заведения. През април бяхме на етап планиране на строително-монтажни работи и обществени поръчки. Нямам впечатление, че по това се работи усилено. Сроковете се изпускат. Ако не се усвоят средствата до 2026, те ще бъдат изгубени. И тези звена, които вече са инвестирали доста средства в направата на архитектурни планове и т.н. по 10-20-30 хил. лева, усилията им ще се компрометират и ще бъде пропусната възможност.

Но за да се върна към въпроса ви кои са причините да не се случват нещата. Освен проблема с финансирането и саботирането на клиничните пътеки и промените в Закона за здравето, се твърди, че имобилизацията и тези принудителни мерки в психиатриите всъщност нямат алтернатива и са добри европейски практики, които се налагат и от Световната психиатрична асоциация и от СЗО. Категорично не мога да се съглася с подобно твърдение. Всъщност в повечето европейски страни има усилия за намаляването на тези мерки на имобилизация и принуда. Правят се стъпки за това да бъдат сведени до минимум, като всяка една такава имобилизация, била тя физическа, механична, химическа,трябва да е под строг контрол и наблюдение. Нещо, което не се е случило с пациента във Варна. Инцидентът е станал, защото той е бил изолиран с часове и никой не го е наблюдавал. Трябвало е да има камери, които да го наблюдават. В Италия, в Норвегия, в други страни вече има редица психиатрични болници, които не използват принудителното имобилизиране и те са част от европейска мрежа, ориентирана към насърчаване намаляването на принудата в психиатричната помощ.

Друг проблем е, че психичното здраве почти не присъства в Националната здравноинформационна система (НЗИС) и много трудно става обменът на информация между лечебните заведения . Необходимо е психитричните грижи да влязат в електронното пациентско досие, за да може и човек да си ги следи в реално време и професионалистите да имат достъп до тях в НЗИС и мобилното приложение еЗдраве. Тези неща като не се случват, се отваря все по-голяма бездна между психиатрията и други медицински специалности.

Как си обяснявате това, че готови от миналия парламент промени в Закона за здравето за правата на психично болните бяха неглижирани и в 50-тото Народно събрание и бяха отхвърлени от парламентарната здравна комисия?

Обяснявам си го с неразбиране колко е важен законопроектът и от друга страна с желание да се запазят остарели услуги, които съответстват на интересите на тези, които ги практикуват, а не на техните пациенти. Желанието на Българската психиатрична асоциация (БПА) да спре тези промени, защото не били съгласувани с тях, категорично не отговаря на истината. Както председателя на БПА, така и други водещи експерти и членове на управителния съвет бяха част от работната група в Министерството на здравеопазването съвместно със съдии, правозащитници, експерти и всъщност по тези предложения имаше консенсус.

Стигнахме до много добри предложения за създаване на наблюдателни комисии на регионално ниво с участието на здравни структури, заинтересовани страни, включително хора, преживели опит от психиатрията, които да следят за спазването на ефективните процедури в психиатричните клиники. И ако това се беше случило, категорично нямаше да се стигне до смъртен случай, както и до други случаи на потъпкване правата на психично болните. Много е важно да участват такъв тип заинтередовани страни, защото иначе няма гаранции и енергия за налагането на по-добрите практики. Има опит за запазване на интереси на хора, които работят в тази сфера и мислят, че тези звена са тяхна бащиния, в която могат да определят какво да се прави, как да се прави, как да се разходват парите и кой да ги получава. Тези пари са малко, но може би някои предпочитат безконтролното им харчене, отколкото да влезе Районната здравноосигурителна каса, която да види как се спазват алгоритмите на клиничните пътеки, които искахме да въведем.

Аз не смятам, че това е отпаднало от дневния ред, защото това го налага както здравия разум, така и съблюдаването на правата и интересите на хората с психични заболявания. В един момент все повече млади колеги психолози и психиатри ще разбират, че за да работят на привлекателно работно място с добро заплащане, те също трябва да допринесат с отговорността и професионализма си за това да се промени обществената среда. Има в становището на БПА едно твърдение за „псевдозагриженост“ за правата на психиатричните пациенти от страна на някакви групи хора. Не може да се говори по такъв начин. Загрижеността или е факт, или не. В противен случай, това е манипулация.

И тук мога да направя паралел между термина „псевдозагриженост“ и термита „пропаганда“ в Закона за предучилищното и училищното образование за забраната на т.нар. пропаганда на нетрадиционната сексуална ориентация. И двата термина не казват нищо, но единствената им цел е да манипулират и дискредитират хората, които се борят за това да се наложи някаква толерантност, нормалност. За това всеки да има право на самоопределяне, всеки да живее спокойно и без страх, че ще бъде пребит, убит, стигматизиран. Както психично болните, така и хората, които имат различна от хетеросексуалната ориентация, са много уязвими, крехки и става въпрос за сравнително малък брой хора. Хората с шизофрения са 1% от обществото, а хората с хомосексуална ориентация са около 5% и те по никакъв начин не са заплаха за мнозинството, но самите те са заплашени от смачкване от страна на недоброжелателни лидери, които осребряват позиции, мачкайки най-уязвимите.

Вие като човек, който от много години работи за това да има здравно образование в училище, което включва и психичното здраве, и сексуалното образование, какво смятате, че ще произтече от тези поправки в училищния закон?

Аз смятам, че нищо няма да произтече, защото те ще бъдат елиминирани съвсем скоро. В противен случай България ще влезе заедно с Унгария в списък с много сериозни санкции от страна на ЕК и ООН за застрашаване правата на хората. Но това, което всъщност се случва, е забавяне на процесите, които бяха инициирани за въвеждане на здравното образование в училище съобразно възрастта и пола на детето – за момчетата и момичетата посланията са различни. Този проект е част от ПВУ. Ние направихме работна група, която създаде документ, включващ добри практики от Европа и България и целта беше те да влязат от 15 септември в училище. Оттогава работната група имаше едно отлагане. Сега този дебат също действа спихващо и демотивиращо на работната група. Нужно е лидерство от двамата водещи министри, които да защитят тези важни теми – психичното здраве и здравното образование.

Нашите деца са в най-голям риск от децата в Западна Европа да страдат като възрастни поради висок процент тютюнопушене, употреба на алкохол, обездвижване, затлъстяване, липса на умения за хармонични междуличностни отношения. Затова е на такова ниво и агресията между младите хора, и любовната мъка, която се отразява в опитите за самоубийство. Крайно време е да се направят стъпки при следващо нормално и европейски ориентирано управление на тази страна и да се разбере, че чрез подобен тип интервенции може да се спаси както демографското бъдеще на страната, така и да се подобрят здравните показатели.

Вече има данни за подобряване на тенденциите. Осигурихме увеличение на средствата за профилактични прегледи и хората вече повече си ги правят – както мъжете, така и жените. Но осигурените средства за информационната кампания за това какво им се полага и как да предпазят здравето си не се случва. Има осигурено финансиране в размер на 15 млн. за скринингови програми и информационна кампания, а виждам, че нищо не се прави. Ако тези 150 млн. за профилактика в бюджета на НЗОК не се изразходват, есента вероятно ще бъдат пренасочени за други дейности – за болници и за лекарства вместо за здраве.

Източник: https://www.mediapool.bg/