България е сменила 4 конституции за 112 години. По последната има вече 6 поправки. Снимка: БТА
Предстои Конституционният съд да се произнесе по поправките в конституцията, около които се вдигаше много шум, но обществото много не разбра какви са тия поправки, кое как се променя и с каква цел. Тук основна беше ролята на политиците, да обяснят разбираемо за какво става дума или напротив – да манипулират и дезинформират.
И каквито и да са политиците, още по-голяма е ролята на медиите. Така неминуемо стигаме до компетентността и добрите (или напротив) намерения на журналистите.
„Журналистиката е професия, чиято работа се състои в това да обяснява на другите неща, които самата тя не разбира“ – казва лорд Нортклиф, повелителят на масовия (и независимия) печат във Великобритания. Създал е „Дейли мейл“ преди 130 години и „Дейли Мирър“ преди 120 години, после купува и „Таймс“, поддържа издания със съвсем различен профил и превръща печата в незабиколима сила в обществото.
Някои разбират този цитат погрешно, като цинизъм и подигравка с професията. Не е.
Работата на журналиста не е само да съобщава новина, ясно и просто, без лъжи. Най-трудната задача е
да обяснява с думи прости сложни неща,
с които се занимават специалисти. Журналистът е медиатор, говори примерно със съдия или юрист и предава накратко и разбираемо сложни казуси. Опростява, за да стане ясно. Понякога опростява лошо. Понякога съзнателно манипулира. Зависи от качествата на самия журналист и изискванията на шефовете му.
Онези, които се изказват подигравателно за „журналята“, даже не подозират колко е трудно да се поднасят разбираемо сложни за разбиране неща. Особено, когато има политици демагози, готови веднага да изопачат или политизират каквато и да е новина, да я използват за нападки и обвинения. И като допълнение – политици са сложили ръка върху някои медии и искат да наложат своето изкривяване.
С това предисловие за сложните теми в обществото, които журналистите трябва да обяснят и представят, стигаме до конституцията.
Широката читателска и зрителска публика не разбира поправките
Те бяха съпроводени с постоянни груби нападки от политици, партии, президент, с много широк диапазон – от обвинения в национално предателство, подкопаване на устоите на държавата (Радев), нарушение на конституцията, вредни, погрешни, до некомпетентност, безсмислени, излишни. А са приети със 165 гласа от 240 гласували в парламента. След мъчителни преговори и споразумения между ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС. И тежки компромиси – освен „сглобката“, например избирането на Десислава Атанасова за конституционен съдия. Тепърва ще става ясно дали тези компромиси са си заслужавали.
Целта на инициаторите от ПП-ДБ беше да разбият модела на фасадната демокрация, задкулисието, наричан и модел „Борисов-Пеевски“. Моделът, при който главният прокурор е „ти си го избра“. Моделът, при който Висш съдебен съвет е на каишка и първо избира Гешев, после отхвърля вето на президента за назначението му, после два пъти отхвърля мотивирани искания за освобождаването му, а накрая, щом „Банкята“ поиска това, веднага го уволни. (Банкята – така с една дума прокурор член на ВСС обясни на Гешев кой иска да си подаде оставката).
Така имаме прокуратура, която рекетира повсеместно политици и бизнесмени с нагласени дела, обвинява някого безпочвено, друг държи под чадър. И т. н. не само прокуратурата. Шефове на служби, агенции, се избират или подчиняват с тоягата и моркова, ама уж имало избор и процедура,
имитация на демокрация
Поправките в конституцията бяха направени да променят това. И то с помощта на Борисов и Пеевски. Поправките са приети от тях двамата с надежда, че те няма да накърнят господството им, и с очаквания част от тях да бъдат отхвърлени от Конституционния съд.
Какво стигна до масовия читател? Доколкото в медиите разбраха нещо от промените и го поднесоха на аудиторията, се чуха предимно няколко неща:
– С поправките се дава право на българи с двойно гражданство да бъдат министри и депутати.
– Президентът ще избира служебен премиер само от посочени ограничен брой длъжностни лица в държавата.
– Орязват правомощията на служебното правителство и президента.
– Съкращава се мандатът и се ограничават правомощията на главния прокурор.
Всичко това било приумица на Христо Иванов от ДБ
Сякаш не е гласувано с квалифицирано мнозинство.
Разделянето на Висшия съдебен съвет (ВСС) на две – съдийски и прокурорски – и процедурите по избора на членове на ВСС останаха на заден план, без много разяснения.
Какво предстои? Много малко хора в медиите могат да обобщят и разяснят поправките и предстоящите действия на Конституционния съд. Като изключение една стара и опитна журналистка от в. „Дневник“ – Петя Владимирова – е направила на разбираем език преглед на всички поправки и коментари по тях на юристи, конституционалисти и професионални сдружения (виж тук). Дано това стигне поне до журналисти, да разберат нещо.
И без тестове и изследвания за грамотност, в социалните мрежи се вижда, че за масовата аудитория четенето с разбиране е трудна задача. Функционалната неграмотност е очевидна. Не можем да очакваме от масовата аудитория разбиране по поправките на конституцията. До нея ще стигнат сам отделни крясъци на политици, като резултат от решенията на Конституционния съд.
Трябва да е ясно, ако не за масовата аудитория, поне за журналистите – Американската конституция има 27 поправки, а за 200 години са предлагани към 12 хиляди поправки към нея. Нормално е да се предлагат поправки на конституция и да се отхвърлят. По-скоро не е много нормално за 100 години да смениш 4 конституции, както прави България. И по последната вече има 6 поправки. А Борисов с неговия конституционалист, известен с прякора Барни Рабъл, предложи изцяло нов проект на конституция. В него основното, което се забелязва е, че това е редакция на сегашната конституция, с малко разместване на текстовете.
Последните поправки могат да бъдат отменени изцяло само заради едно – гласувани са с над две трети, а не с над три четвърти от гласовете. И спорът за това какво е квалифицирано мнозинство може да остави всички компромиси и усилия за промяна напразни. Но Конституционния съд досега щеше да е отхвърлил поправките с това основание.
Предстои да видим какво от поправките ще остане и демогогските пледоарии на политиците по отхвърлените и приетите текстове.
