ПРЕДОЗИРАНЕ: Император Ивелин от ПП „Величие” сече монети със светлия си образ

Преди малко повече от десетина години един познат възторжено ми позвъни с „новината“, че срещнал забележителен младеж, с когото държал да ме запознае, защото съм разбирал от изкуство, интересувал съм се от археология и такива неща.

Вродената ми учтивост ми попречи да отклоня любезно поканата и така отидох да се срещна със „забележителния“ младеж. Паркирах автомобила си пред луксозна новопостроена къща, намираща се в района на IV РПУ в столицата в престижния квартал „Лозенец“.

Посрещнаха ме две асистентки на младежа, които бяха не по-малко забележителни от него. Първото ми моментно впечатление беше добро – симпатичен млад мъж подаде приветливо ръката си, стискайки моята. И всякакви илюзии рухнаха точно след секунда. Докато казваше името си, с другата си ръка сложи в лявата ми ръка нещо.

Какво беше изумлението ми, когато я разтворих и видях в пластмасова кутия за монети, че е положена монета, каквато не бях виждал до този момент. Сложих си очилата, за да видя по-добре за какво става въпрос, защото съм изкушен до известна степен от нумизматиката, но събеседникът ми побърза да ме шокира двойно, обяснявайки отривисто: „Тази монета е визитната ми картичка! Там са телефонните ми номера!“.

Маниашко, нали? За първи и последен път в живота си виждам човек да е направил монета със собствения си образ (или може би такива типажи отсъстват в моята листа от приятели). Досущ като римските императори и монарсите по-късно. Под въпросния образ на монетата надлежно е изписано ИВЕЛИН МИХАЙЛОВ, а над него вместо девиз или мисъл има препоръка: „Това е Вашият късмет! Пазете го!“

От другата страна четем телефонни номера, email и TOGETHER Bulgaria (каквото и да значи последното). В този миг осъзнах, че съм в нещо като „Полет над кукувиче гнездо“. С тази малка, но съществена разлика, че във великия роман на Кен Киси главният герой Рандъл Патрик Макмърфи, дребен мошеник и комарджия, симулира психично разстройство.

В началото се надявах и моят герой да симулира, но той беше повече от сериозен. Започнахме разговор за изобразително изкуство и Ивелин Михайлов веднага се включи на първа скорост, опитвайки се да демонстрира добра подготовка. Погледна ме гордо и ми показа една от кичозните картини на историческа тематика, която висеше като цветно пране в кабинета му. „Какво ще кажеш за художника Васил Горанов?“ – гордо ме попита, очаквайки одобрение.

Източник: https://narod.bg/