Днес, 25 април, 84 години навършва великият и страшен Ал Пачино. Блестящо превръщайки се в безмилостен мафиотски бос или честен полицай, докосващ публиката под формата на сляп полковник или разсмивайки я в ролята на неудачен разбойник, че дори до ролята на самия дявол – за него нищо не е невъзможно, пише БНР.
А животът му не е лек. Наистина. Няма прости съвпадения, заяви американският гангстер Ал Капоне. Поне в живота на Ал Пачино със сигурност. Например дядото и бабата на актьора идват в Америка от сицилианския град Корлеоне – а по-късно герой със същото фамилно име Майкъл от „Кръстникът“ превърна театрален актьор, непознат за широката публика, в световна знаменитост.
Малкият Алфредо, заедно с майка си и многото ѝ роднини, живее в Бронкс – район, който тогава беше изключително престъпен. Баща му ги напусна, когато детето е на две години. Никога няма достатъчно пари, от развлеченията се радва на редки ходения до киното. След прожекция пред семейството и съседите си Сони (както го наричали приятелите му) преиграва филма, който е видял. Талантът на тийнейджъра не останал незабелязан: започват да му поверяват роли в училищни постановки. Веднъж след пиеса един от зрителите се приближил до майка му: „Та това е бъдещият Брандо!“. Стоящият наблизо Ал се оживил: „А кой е Брандо?“
Първата филмова роля на Пачино – наркомана Боби във филма „Паника в Нийдъл парк“ – беше толкова запомнена от Франсис Форд Копола, че той поставя на продуцентите на филма „Кръстникът“ ултиматум: това е Майкъл Корлеоне и точка. А за ролята претендират Робърт Редфорд, Джак Никълсън, Уорън Бийти и младия Робърт Де Ниро. Внезапно за „джуджето“ (какъвто прякор му лепнали заради ръста му) застава и авторът на книгата Марио Пузо. Отношенията на снимачната площадка са сложни. Ал прави всичко по свой начин и шефовете се готвели да го уволнят, но след това виждат сцената, в която Майкъл уби капитан Маклъски и Върджил Солоцо – Турчина ,промени решението си.
Кръстникът донесе на актьора първата номинация за Оскар. Ал пренебрегна церемонията: болно му било, че академиците смятат неговия Майкъл за второстепенен герой и цялото внимание се насочва към Марлон Брандо. Пачино все пак получи заветната статуетка, но едва след 20 години и от осмия опит – за ролята на сляп пенсиониран военен мъж в драмата „Усещане за жена“. Известната сцена на танго от този филм била репетирана в продължение на седмица и заснемана в продължение на три дни.
