Нова група от хора в социалните мрежи опонират на инфлуенсърите и развенчават всички реклами, които дори несъзнателно виждаме онлайн.
Т. нар. деинфлуенсъри са си поставили цел да преобърнат комерсиалната посока, в която се движат социалните мрежи. Движението не е съвсем ново, но набира все по-голяма скорост и мощ през последните месеци.
Какво правят инфлуенсърите?
Системата на инфлуенсърите е доста проста. Големи компании плащат на хора с голям (или дори не толкова голям в случая на микроинфлуенсърите) брой последователи, а те от своя страна рекламират продуктите им чрез текст, снимки и видео. Към 2023 г. глобалният пазар на инфлуенсър маркетинг достигна зашеметяващата стойност от $21,1 млрд. – над три пъти повече спрямо 2019 г.
Инфлуенсъри често се снимат как се разхождат из магазин и пълнят количките си с дрехи, гримoве, разопаковат пакети с продукти и др. В един момент Даяна Уиби решава да контраатакува. Така тя става деинфлуенсър – човек, който се бори срещу културата на инфлуенсърите.
Раждането на деинфлуенсърите
В първите дни на пандемията Даяна прекара много време в превъртане на Instagram и TikTok и забелязва нещо. „Бях повлияна най-вече от продукти за грижа за кожата – спомня си тя. – Гледах много инфлуенсъри и непрекъснато купувах нови и нови неща“.
В един момент Даяна осъзнава колко пари харчи за неща, които изобщо не ѝ трябват. Тогава решава, че нещо трябва да се промени.
Тя започва да публикува свои собствени видеоклипове в TikTok, като включва хаштага #deinfluencing. Видеата, отбелязани с него са гледани над 1,5 милиарда пъти. Деинфлуенсърите убеждават хората да спрат да купуват ненужни неща, а да използват повече и по-дълго това, което вече имат.
„Първоначално видях тенденцията като отговор на вече наслоила се умора от непрекъснатото пазаруване“, казва деинфлуенсърът
Кристина Мичаскив, която е била пристрастена към пазаруването, в един момент натрупала над $120 000 дълг по студентския си заем. Днес тя прави клипове за разумно харчене и по-висока консуматорска култура. И осъжда културата на клиповете, в които инфлуенсъри нормализират свръхконсумацията, като показват тонове покупки. „Несправедлива е тактиката, при която те убеждават обикновения човек, че и той може да прави това и няма нищо лошо в това да пазарува безогледно. Защото така приличаш на известните и се доближаваш до тях. Нечестно е“, казва Мичаскив.
Според проучване на NPR (американския вариант на БНР) на ползвателите на социални мрежи масово им е писнало от постоянна реклама от инфлуенсъри. Хайди Калуза, бивш инфлуенсър, сега е част от #deinfluence течението. Според нея течението набира все повече сила и ще бъде основополагащ аспект на едно по-добро бъдещо общество.
Посланието на деинфлуенсърите
Движението срещу свръхконсумацията може да има положителен ефект и върху околната среда. Днешните деинфлуенсъри всъщност разпространяват по-дълбоко послание към своите последователи за това как да живеят устойчиво по начин, който помага на планетата.
Те посочват, че много малко количество от пластмасовите опаковки, обвиващи продуктите, продавани онлайн, се рециклира. Замърсяването на моретата от корабоплаването и факта, че много от тези продукти се озовават на сметища или се изгарят, допринася за глобалните емисии на парникови газове.
Според Барбара Ричланд, изследовател на социалните мрежи, деинфлуенсърите в този смисъл също са инфлуенсъри. Според проучване от 2023 г. 83% от респондентите смятат, че TikTok и Instagram са добри места за получаване на съвети как да се живее устойчиво и че 75% от тях са по-склонни да променят поведението си в посока, която е добра за околната среда, след като са гледали съдържание в социалните медии. Така изборът е да гледаш инфлуенсъри, които те карат да купуваш, или такива, които те карат да спреш.
източник: fakti.bg