Още по времето на Римската империя чесънът е получил названието си „лечебно средство за бедните”, което и до днес се употребява от английските и арабските билкари. Чесънът, като чудодейно растение с незаменим лечебен ефект, се среща в медицинските традиции на Европа, Африка и Средния изток, Индия и Югоизточна Азия. Голям принос в световната медицина за изучаването на приложението на чесъна има българският учен проф. Веселин Петков.
Днес медицинските изследвания сочат, че чесънът може да предпази от появата на много болести – от обикновената настинка до рака. Също така може да се приема вместо много лекарства при болестни състояния като високо кръвно налягане, акне, инфекции на половите органи и бронхити. Доказано е, че той е ефективен в борбата срещу редица вируси и бактерии, които са резистентни към антибиотици.
Книгата „Чудодейната сила на чесъна” от Пол Бергнер предлага богата информация за лечебните му качества и полезните му съставки, дава представа за основните заболявания, които лекува, както и съдържа полезни съвети и начини за направата на лечебни мехлеми, кремове и отвари.
Осма глава
АНТИБИОТИЧНИ И ИМУНОСТИМУЛИРАЩИ СВОЙСТВА
Възходът на медицинските изследвания започва през 20-те години на XX в. От това време датират първите научни изследвания на чесъна, а проучванията продължават и днес. Основно се изследват антибиотичното, имуностимулиращото, детоксикиращото, кардиоваскуларното, противораковото и противостресовото действие на чесъна.
В предишните глави стана ясно, че чесънът се използва по света за предпазване и лекуване на различни инфекции. През изминалия век учените са изследвали способностите му да убива бактерии, вируси, паразити, гъбички, дрожди и плесени, които предизвикват сериозни заболявания при човека. Изследователите са открили, че чесънът също така подсилва имунната система на организма. В тази глава се разглеждат именно антибиотичните и имуностимулиращите качества на лечебното растение.
ЧЕСЪНЪТ И АНТИБИОТИЦИТЕ. Теорията за микробния произход на заразите е от няколко века. Още Луи Пастьор открива, че микробите са причина за развалянето на храните. Негово е откритието, че антраксната бактерия е причинител на ужасното заболяване, носещо същото име, и разкрил тайната на малките (толкова малки, че не можели да се видят под неговия микроскоп) елементи – вирусите, които причиняват беса. Пастьор споменава, че чесънът има антибиотични свойства и по този начин чесънът става първият антибиотик, използван някога умишлено срещу микроби. Масовото производство на пеницилин, започнало през 1941 г., дава старт на ерата на антибиотиците и те са сред най-предписваните лекарства в света и днес. Благодарение на антибиотиците е спасен животът на стотици хиляди, болни от пневмония и такива ужасни болести като сифилис и гонорея. Разбира се, днес има много критици на антибиотичното лечение, с което наистина трябва да се внимава много. Една от слабостите на теорията за микробите е, че тя не обяснява факта, защо не всички хора се разболяват под влиянието на даден микроб.
Преди заразата да се настани, тя трябва да открие „подходяща почва” в организма. Лош хранителен режим, хроничен стрес, липса на движение и други фактори предразполагат човешкия организъм към инфекции. Убиването на бактерията причинител решава само половината от проблема. За нещастие антибиотиците сами по себе си могат да увредят организма на пациента, тъй като често са свързани с леки до тежки странични ефекти и тяхното прекомерно използване стимулира развитието на такива заболявания като кандидоза, хронични храносмилателни проблеми, потискане на имунната система и инфекции от резистентни бактерии.
Много са критиците на антибиотичното лечение. Установено е още през 1988 г., че антибиотиците се използват в САЩ в много по-голяма степен в сравнение с другите страни. Дори в Германия лекарите предпочитат да не дават антибиотици, докато пациентът не е болен толкова, че да постъпи в болница. Антибиотиците не са сред десетте най-предписвани лекарства на европейския пазар. В САЩ критиките за прекалената употреба на антибиотици са редовна рубрика в медицинските списания. За нещастие лекарите продължават рутинно да предписват антибиотици за такива леки здравословни проблеми като акне или детски ушни инфекции.
При инфекции, незастрашаващи живота, като обикновената настинка, бронхита, детските ушни инфекции, някои вагинални инфекции или акне природни лечебни средства като чесъна са далеч по-ефективни от антибиотиците. Чесънът има не само по-малко странични ефекти от конвенционалните антибиотици, но е и полезен. Той убива вирусите, както и бактериите, и стимулира имунната система, вместо да я потиска.
Чесънът като антибиотик
Някои бактерии, вируси, гъби, плесени и паразити, убивани или инхибирани от чесъна или неговите съставки: Acinetobacter calcoaceticus, Aspergillus flavus, Aspergillus fumigatus, Aspergillus niger, Aspergillus parasiticus, Bacillus cereus, Candida albicans, Candida lipolytica, Cryptococcus neoformans, Cryptosporidium, Debaryomyces hansenii, Escherichia coli, Hansenula anomala, Herpes simplex – вирус тип 1, Herpes simplex вирус тип 2, Histoplazma capsulatum, човешки цитомегаловирус (ЧЦМВ), човешки имунодефицитен вирус (HIV), човешки риновирус тип 2, инфлуенца В, Kloeckera apiculata, Lodderomyces elongisporu, Micrococcus luteus, Mycobacterium phlei, Mycobacterium tubercolosis, Paracoccidioides brasiliensis, Parainfluenca вирус тип 3, Pneumocystis carinii, Proteus vulgaris, Pseudomonas aeruginosa, Rhodotorula rubra, Saccharomyces cerevisiae, Salmonella typhimurium, Shegella dysenteriae, Shigella flexneri, Staphylococcus aurelus, Streptococcus faecalis, Torulopsis glabrata, Toxoplasma gondii, Vaccina virus, Vesicular stomatitis virus, Vibrio parahaemolyticus.
Чесънът като антибиотик се приема по няколко начина:
– приет през устата суров, чесънът убива директно инфекциозните бактерии в храносмилателния тракт;
– промивка със счукан чесън във водата или скилидка, поставена във влагалището, убиват инфектиращите организми;
– чеснови капки за нос директно убиват вирусите, причиняващи грип;
– серните съединения на чесъна, абсорбирани чрез храната, чрез инхалации или компреси, действат антибиотично срещу бактерии и вируси в белите дробове и бронхиалния тракт;
чеснов сок или масло, приложени върху навехнат крак или върху място със стафилококова или друга инфекция, директно убиват бактериите там. Учени и лекари твърдят, че понеже може да предизвика изгаряния, да наруши тъканта и да убие полезната микрофлора, чесънът не може да се прилага като ефективен антибиотик. В много големи дози и приеман дълго време, той наистина може да предизвика анемия и да наруши естествената здравословна микрофлора в червата. Но чесънът не е ефективен антибиотик в по-малки дози от тези, които предизвикват странични ефекти. Също така този аргумент се базира на мнението, че само алицинът в чесъна има антибиотично действие. Алицинът в големи дози е токсичен за клетките и причинява изгарянията по кожата и раздразнението на червата. Други изследователи са идентифицирали различни антибиотични компоненти в чесъна, като ажоен, алилметилтиосулфинат, метилалилтиосулфинат и диалилтрисулфид. Едно изследване открива, че ажоенът дори има по-силни антибиотични качества от алицина.
Но съединенията с ажоена нямат токсичния потенциал на чистия алицин. Някои изследователи посочват също, че чесънът в концентрации, по-ниски от тези, предизвикващи увреждане на човешките тъкани, е все още ефективен към микроорганизми. Има голяма разлика в дозите, които убиват вируси, и тези, които убиват клетки. Установено е, че е необходима концентрация от 1,5 мг чесън на 1 мл екстракт, за да започне убиването на клетки. Една десета от тази доза е токсична към вируса на инфлуенцата и една стотна от тази доза убива вируса, причиняващ херпес симплекс. Алицинът убива бактериите при концентрации от 1 част алицин към 125 000 части вода, което се равнява на една капка алицин в шестдесет и пет литра вода!
Експерименти, доказващи антибиотичното действие на чесъна
Изследователи в Индия провели опит върху зайци, свързан с установяването на лечебните свойства на чесъна при дизентерия. Първо те установили, че воден екстракт от чесън убива всички четири щама бактерии, които причиняват повечето видове дизентерия. Те приложили същия екстракт при зайци, заразени с една от тези бактерии (Shigella flexneri). Един час след поемането на екстракта кръвният серум на зайците показал активност срещу бактериите, което доказва, че чесънът може да засили антибиотичните свойства на кръвта.
Китайски изследователи изпробвали противогъбичната активност на чесъна към криптококов менингит при хора и установили, че гръбначномозъчната течност на пациенти, приели чесън, е активна спрямо криптококовите дрожди. Тоест чесънът е способен да действа систематично срещу тези дрожди, без да разрушава човешките клетки.
Резистентни бактерии
Често конвенционалните антибиотици могат да предизвикат развитие на резистентни щамове бактерии. Отначало антибиотикът елиминира повечето от атакуваните бактерии. При повторно прилагане обаче малък брой бактерии, които са генетично резистентни, се изплъзва от антибиотичната атака и започва да се размножава. Следваща инфекция може да се превърне в резистентна към вид антибиотик. „Изплъзването” на вирусите от влиянието на антибиотиците създава сериозен медицински проблем в целия свят през 90-те години на ХХ в. Някои резистентни щамове на туберкулозата например започват да се активизират. Резистентни щамове бактерии са също причината за вторични ушни инфекции. Трябва да се отбележи, че пациентите, неспазващи предписанията на лекарите, сами са виновни за развитието на резистентни щамове. Даден антибиотик трябва да се приема в продължение на няколко дни, след като са изчезнали симптомите на заболяването, но пациентите – по невнимание или по съвет на техните родители и приятели – често спират лекарствата преди края на пълния курс. Ако приемате антибиотици, трябва да спазвате предписанията дори да се чувствате добре и да изглежда, че симптомите са отминали.
Изглежда, че чесънът не предизвиква създаването на резистентни щамове. Европейски учени в края на 70-те години на миналия век тестват сок от чесън срещу десет различни вида бактерии и дрожди. Те откриват, че чесънът е ефективен срещу повечето от тях и че действа срещу образуването на резистентни щамове. В изследване на индийски лекари за употребата на чесън срещу дизентерия учените специално избрали четири резистентни към много антибиотици щама.
Чесънът е ефективен към специфични бактерии, които са известни с това, че развиват резистентни щамове, като staphylococcus, mycobacterium, salmonella и видове proteus.
Вируси
Слабост на конвенционалните антибиотици е, че те не са ефективни при вирусни инфекции. Затова не действат при обикновена настинка и грип. Те се предписват срещу бактериални инфекции, възникнали като следствие на отслабването на имунната система. Антибиотиците също не действат срещу сериозни вирусни инфекции като вирусен менингит, вирусна пневмония или инфекции, водещи до образуването на херпеси. Чесънът, с помощта на съставките си, директно унищожава инфлуенцата, херпеса, едрата шарка, вестикуларно-стоматитния вирус (отговорен за възпаленията при настинка) и човешки цитомегаловирус (източник на вторични инфекции при СПИН). При експеримент на няколко мишки бил инжектиран грипен вирус. На част от животните се инжектирал също и екстракт от чесън. Тези мишки, които получили екстракт от чесън, се предпазили от грипа, докато другите се разболели. Изследователите смятат, че ефектът от чесъна се дължи отчасти на директното му антивирусно влияние и отчасти на стимулирането на имунната система.
Невролози от Шанхайския медицински университет в Китай по време на Първия световен конгрес за значението на чесъна и неговите съставки за здравето през 1990 г. във Вашингтон докладват, че вече почти три десетилетия те прилагат чесън при вирусен енцефалит. Вирусният енцефалит представлява възпаление на мозъка, често причинено от вируси и микроорганизми, което много трудно се лекува с лекарства. Съществуват случаи в лекарската практика (макар и неофициално тествани в клиники), при които на пациентите е бил инжектиран интравенозно екстракт от чесън. При някои от тях чесънът е комбиниран с лекарството амфотерицин Б, което обикновено се предписва при вирусен енцефалит. В докладите с резултатите от тези опити са посочени два случая, при които даже големи дози амфотерицин Б не били ефективни, но при които екстрактът от чесън е „проработил”.
При клиничен опит, проведен в Япония, пациенти с обикновена настинка или вирусен бронхит получили предписание да приемат чесън и последвали подобрения в симптомите. В края на опита почти 90 на сто от участниците смятали, че чесънът е спомогнал за подобрението. Чувството за отпадналост, болките в мускулите и респираторните проблеми изчезнали в най-голяма степен.
Паразити, дрожди и гъбички
В началото на ХХ в. чесънът е използван успешно за лечение на амебна дизентерия в Африка. Следващите експерименти показват, че той е ефективен не само срещу паразитни амеби, причиняващи дизентерия, но и срещу други подобни организми – токсоплазма, криптоспоридия и пневмоцисти. Криптоспоридията и пневмоцистите причиняват инфекции, които са често срещан проблем при болни от СПИН. Чесънът може да бъде добър лек за начало при тези инфекции, тъй като конвенционалните лекарства, използвани за лечението им, могат да имат тежки странични ефекти.
Ако някога сте имали гъбички на краката, знаете колко неприятна може да бъде гъбичната инфекция. Банята с чесън може да бъде много ефективна външно срещу гъбички. Специалистите са установили, че чесънът е ефективен срещу гъбичката Cryptococcus neoformans. Китайски изследователи също демонстрират, че чесънът като интравенозен екстракт може да бъде ефективен при криптококов менингит. Кръвта и гръбначномозъчната течност на пациентите в този опит били с два пъти по-голяма активност срещу гъбичката след третирането с чесън.
ЧЕСЪНЪТ И ИМУННАТА СИСТЕМА. Независимо че чесънът атакува бактерии, вируси и други микроорганизми директно, той стимулира и естествените защитни сили на организма. Допреди тридесет години не се знаеше много за имунната система. След засилването на епидемията от СПИН в глобален мащаб проблемите на имунологията са главен обект на медицинските изследвания. Днес е установено, че имунната система представлява комплексно взаимодействие на клетки във всички части на тялото, които са координирани да предпазват организма от „чужди нашествия”. За разлика от другите системи в организма, като дихателната, храносмилателната и т. н., имунната система не е локализирана в органи или част от тялото. Мозъкът, кръвта, белите дробове, костният мозък, лимфната система, далакът, тимусът, кожата и някои ендокринни жлези – всички работят заедно за изграждането на имунната система.
Имунната система представлява своеобразна „армия”, която защитава целия организъм. „Войниците” от първата линия са белите кръвни клетки. Един тип – Б-лимфоцитите – прилича на малки плаващи фабрики, произвеждащи химични вещества, наречени антитела, които убиват определени микроорганизми. Всяка от тези „клетки фабрики” произвежда вещество само за един специфичен тип микроби. Но веднъж изложен на този вид микроби, организмът започва да произвежда достатъчно клетки за справяне с инфекцията. Определена част от имунната система се активизира при имунизации като тези, които децата получават на дадена възраст срещу сериозни болести. Например при инжектирането на малка част от определен токсин (например дезактивиран полиомиелитен вирус) на здрав човек ще започне активното производство на лимфоцити в организма, които ще продуцират антитела срещу полиомиелитната инфекция. Този механизъм обяснява защо някои заболявания, като морбили и заушки, се прекарват само веднъж в живота.
Други имунни клетки атакуват нашествениците директно. Двата най-важни типа са фагоцитите и цитотоксичните Т-клетки. Фагоцитите са бавно подвижната „пехота на армията”. Те атакуват, обграждат и поглъщат чуждите бактерии, вируси и други частици или мъртви клетки. Ако сте учили биология в училище, може би сте наблюдавали под микроскоп амеба, която поглъща други микроорганизми по същия начин, както фагоцитите. Цитотоксичните Т-клетки, наричани още клетки убийци, са „специалните части” на имунната система. Те не поглъщат нашественика, но го атакуват и отделят отрови в него, които го убиват. За разлика от фагоцитите клетките убийци могат да атакуват много нашественици един след друг. Те са особено важни при атаката на ракови и вирусноинфектирани клетки и следователно са необходими за организма срещу рак и HIV инфекцията, която причинява СПИН.
Чесънът и неговите съставки активират тези три типа клетки. Една от съставките на чесъна – диалилтрисулфидът – директно стимулира действието на макрофагите, а индиректно повишава способността на Б-лимфоцитите да произвеждат антитела. Това е установено при провеждането на лабораторни експерименти, при които чесънът се е анализирал при концентрации микрограм на милилитър, което е еквивалент на щипка сол в сто и петнадесет литра вода. Макрофагите били тествани за активност срещу ракови клетки и клетките, обработени с диалилтрисулфид, били по-активни от обикновените макрофаги. Този ефект не е ограничен само в лабораторни опити.
Д-р Тарик Абдула експериментира с хора, консумиращи по две-три глави чесън на ден (глави, не скилидки!). След като в продължение на три седмици пациентите приемали чесън, той поставил клетки убийци от тяхната кръв в лабораторен съд, съдържащ различни болни от рак тъкани. Клетките убийци на консумиралите чесън убили два и половина пъти повече ракови клетки от тези на хората, които не приемали чесън. Количество от 1,8 г чесън (около половин скилидка) на ден увеличава активността на клетките убийци.
Д-р Абдула експериментира с чесън и при лечението на СПИН, предписвайки на десет пациенти еквивалента на две скилидки чесън на ден за шест седмици и еквивалента на четири скилидки за още шест седмици. Пациентите с упорити инфекции, свързани с хронична диария, кандидоза, генитален херпес и хронична синусна инфекция, се подобрили.
Пресният суров чесън несъмнено има най-добри лечебни качества, тъй като загряването му намалява неговите антибиотични свойства. Чесънът на прах или ароматизираните капсули имат малък (или въобще нямат) антибиотичен ефект. Китайски изследователи установили, че антибактериалните свойства на чесновото масло след двадесетминутно загряване силно отслабват. Други изследователи открили, че чесънът постепенно губи своите антибиотични свойства при съхранение. Много лечебни свойства остават в чая или в сготвения в храната чесън, но антибиотичните свойства се загубват. Най-добре е чесънът да бъде счукан или раздробен, тъй като нарязването на скилидката освобождава химична реакция, при която се отделят мощни антибиотични съставки. Подходящи форми за приготвянето на чесън като антибиотичен лек:
– вино с чесън – няколко скилидки чесън се счукват, заливат се с вино и се оставят да преседят една нощ;
– чеснов оцет – няколко скилидки чесън се заливат с оцет; след като сместа престои една нощ, приемат се малки количества с храната;
– чеснов мед – няколко скилидки чесън се смесват с мед, не е нужно да се добавя вода; приготвеният по този начин чудесен антибиотичен сироп облекчава кашлицата;
– сок от моркови с чесън – три скилидки счукан чесън се смесват със 170 мл сок от моркови; приема се, след като престои шест часа;
– чеснова промивка при вагинални инфекции – смесват се три скилидки счукан чесън и четвърт литър вода; сместа престоява четири до шест часа и се използва за промивка.
Из „Чудодейната сила на чесъна”
