Земеделците излизат на протести, държавата била „некомпетентна“ да сметне загубите им

След няколко дни подгряване зърнопроизводителите обявиха, че от вторник излизат на безсрочна стачка на 80 места в страната, засега без столицата. Прелюбопитен детайл е защо се стига до такава развръзка след като в неделя държавата обеща да им осигури още субсидии, ако докажат загуби за 2023 г. Изненадващо, Националната асоциация на зърнопроизводителите обяви, че в методиката на държавата за изчисление на загубата „липсва компетентна икономическа експертиза“.

„В методиката на подпомагане, която беше представена в МС, липсва компетентна икономическа експертиза, тъй като годишната данъчна декларация за последната година категорично не може да покаже загубите на земеделските производители, които нарастват през последните три години“, се казва в позицията на зърнопроизводители.

Протестът във вторник ще се проведе от 10 до 12 часа. Земеделските производители ще бъдат на улицата, като времето на протестни действия ще се увеличава с всеки изминал ден. Изключение ще има за събота и неделя, когато няма да бъдат затваряни пътища в интерес на гражданите.

Какво обеща правителството?

По-рано в понеделник на пресконференция в БТА зърнопроизводителите разкриха в детайли какви компенсации им е обещал кабинетът „Денков-Габриел“, ако докажат загуба на 2023 година.

„Ставката за подпомагане, която е предложена, е 20 лв./дка, като 10 лева ще се изплатят за първите 3000 декара до 10 март и 10 лева до 30 септември. За площите над 3000 декара – ставката ще е общо 10 лева, от която 5 лева сега и 5 лева до 30 септември“, обяви Илия Проданов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите и бивш съветник в началото на мандата на земеделския министър Кирил Вътев.

Зърнопроизводител от района на Добруджа, пожелал анонимност, обаче коментира пред Mediapool казуса като посочи, че браншът им действително преди години е печелил много, но някои от тях не са спестили печалбите и сега действително са на загуба.

„Много пари загубихме тази година в Добруджа. Пък и другите. Затова е цялата драма. Но 2021 и 2022 г доста захлебихме. Аз заделих резерви и покрих щетите, ще се спася. Но някои изпукаха парите и сега нямат нищо. На шиш са. На моя обем бизнес говоря за шестцифрена загуба, при големите са по много милиони“, каза фермерът.

За какво ще настоява поредният фермерски протест?

Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) настоява МС да преразгледа предложението си, за да се възпрепятстват „масови фалити в българското земеделие“. Наред с това се настоява за ясни гаранции за законодателни промени, поети от лидерите на парламентарните групи, които от своя страна ще гарантират устойчивост на сектора.

Първо, настоява се сектор „Зърнопроизводство“, за пет основни култури – пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, рапица да започне да получава помощ от държавата, покриваща щетите на бранша от войната в Украйна. От текста става ясно, че се настоява това да се случва без доказване на щети и загуби.

Второ, настоява се законодателни промени, чрез които да се случва по-лесно уедряването на земеделските масиви.

Остава искането за най-спорното искане на зърнопроизводителите – държавата да се намесва при определянето на цената на рентата. От години производителите на зърно твърдят, че плащат високи ренти, а в същото време собствениците на земя не спират да алармират как нивите им се заграбват или им се плащат прекалено ниски наеми на годишна база за обработването на земята. Срещу скандалното искане излезе с остра позиция Българската асоциация на собствениците на земеделски земи, която изрично изброи как се гази Конституцията.

Настоява се и за създаване на Закон за браншовите организации в земеделието, Закон за аграрната камара и Закон за селскостопанските кооперативи.

Сред другите искания са определяне на напояването като стратегически национален приоритет. И не на последно място “отстояването на твърда позиция за защита на българското производство при предоговарянето на регламента за либерализирана търговия с Украйна, т. нар. Регламент за автономни търговски мерки (АТМ), като се предотврати повторна заплаха за родното производство на зърнени и маслодайни култури, чрез включване в регламента на защитни мерки, лицензионни режими и квоти за вносните суровини.

Зърнопроизводителите ще протестират и заради екологичните изисквания на Брюксел, произтичащи от Зелената сделка, българската страна да отстоява и изисква на европейско ниво облекчаване на зелените правила в Стратегическите планове за развитие на земеделието и селските райони, в това число и за прилагане за 2024 г. на дерогация от задължителните условия по ДЗЕС 7 Ротация на културите или други практики, целящи за запазването на почвения потенциал като диверсификация на културите и ДЗЕС 8 Минимален дял от обработваемата земя, отделена за непроизводствени площи и характеристики.

Протестът настоява и за реално изравняване на субсидиите и подпомагането за европейските производители.

Протести имаше и в понеделник

Сн. БГНЕС

Там фермерите се опитаха да привлекат вниманието на медиите и обществото като запалиха слама.

„Когато се прави политика в даден сектор, тази политика се прави от политиците в съответните институции“, каза още той, допълвайки, че политиката не трябва да се решава от неправителствени организации.

Той определи като проблем пред фермерите не искани законодателни промени, а безпаричието, натискът на украинските стоки и пълното неразбиране на проблемите на сектора от управляващите.

„Искаме дългосрочна политика, искаме да знаем какво ще има в утрешния ден, в следващата година, в следващите 5 години“, заяви Върбанов.

В протеста се „включи“ и телето Киро, което е едва на 7 дена. Земеделците запалиха слама пред министерството и я изгасиха с мляко.

На протеста има плакати с надписи като „Искам да има хуманно отношение и към фермерите“, „Не на опитите за разделяне на земеделците“, „Лъжите раждат недоверие“ и други.

Представители на протестиращите организации бяха поканени на среща с министър Вътев.

Протестиращите бяха поканени от министъра на разговор, но отказаха да се отзоват.

Зам.-министър: Намерихме виртуални животни във всяка проверена ферма

„Където сме проверили, сме намерили. Навсякъде“ виртуални животни“. Това коментира в понеделник аграрният зам.-министър Александър Йоцев пред програма „Хоризонт“ на БНР.

По думите му проверките ще се увеличат като интензитет. Йоцев допълни, че тази година броят на животните ще намалее именно заради проверките, тъй като от списъците ще бъдат премахнати т.нар. виртуални животни.

Източник: https://www.mediapool.bg/