Светлозар Дичевски прибрал 250 млн. лв.
В първите дни на септември в Париж е необичайно топло. В един от централните бутици на „Луи Вютон” на ул. „Сен Оноре” в сърцето на града цари треската суматоха. Лично управителят на 5-етажната обител на високия лукс е строил десетина консултанти (скъпата модна марка държи те да се наричат така, а не продавачки – това не е „Лидъл”, все пак) на „специалния” 5-и етаж, предназначен за частно пазаруване само за отбрани клиенти.
За да не се блъскат с обикновените посетители, които си купуват маратонки за по 1000 евро или очила за по 800, магазина им е осигурил специално пространство, където се сервира шампанско „Дом Периньон” (то също е част от империята), хапки с черен хайвер и сьомга, свежи плодове, прехласва се „Уикенд“.
Манекени демонстрират лично пред заявилите посещението си милионери тоалетите от последната колекция на луксозната марка. Така, далеч от очите на „простосмъртните”, избраните си пазаруват дрехите от най-новата колекция.
Най-после дългоочакваните гости от България пристигат. До специалния 5-и етаж ги съпровождат двама здрави чернокожи охранители от бутика. Идват четири дами – типични новобогаташки, натъкмени с крещящо скъпи тоалети на ръба на добрия вкус, но демонстриращи високите им доходи.
Това са съпругите и дъщерите на двама от най-големите зърнопроизводители в България. От години те са сред най-отбраните клиентки на „Луи Вютон”, като купуват на килограм от почти всички одежди в новата есенно-зимна колекция.
Четирите дами правят зашеметяващия оборот от над 250 000 евро за чанти, бижута, палта, дрехи, обувки. Не, няма грешка – сумата е точно такава! Подобни частни шопинги се правят и в другите оазиси на висшата мода – бутиците на „Диор”, „Ермес”, „Баленсиага” и „Прада”.
Общо за тоалети „зърнарските” съпруги и наследнички пръскат над 1 милион евро всяка година. И как иначе – та нали фамилиите им правят стотици милиони левове чиста печалба ежегодно!
Защо протестират зърнарите, защо блокират пътищата, питат се тези дни всички. Казано накратко – за пари, и то за много пари. Те хем настояват за субсидии от Брюксел, но пък в същото време искат и да се запази високата цена на зърното, която вносът от Украйна заплашва да свали.
Иначе зърнарите се кълнат, че мислят за сънародниците си и за техните левчета, които дават за скъпото олио. Случайно или не, но протестите се горещо подкрепят от всички прокремълски партии, а Корнелия Нинова в суматохата направо поиска оставката на… военния министър Тодор Тагарев!
Статистиката е категорична – през последните 10 години 10 най-големи бизнесмени в земеделието са получили над 420 млн. лв. от еврофондовете. Впечатляващо е, че този списъкът не се променя, откакто сме влезли в ЕС, там са все едни и същи фирми, едно затворено общество на избрани производители. Парите при тях текат по две направления: така нареченото- базово плащане на площ и зелените плащания, които се дават за въвеждането на земеделски екологични практики.
Начело в списъка като прибрал най-много пари – около 250 млн. лв. е бизнесменът Светлозар Дичевски, чийто холдинг с показателното име „Октопод” е известен от години на половин България. Господинът притежава пет от десетте фирми, които получават най-много субсидии в страната.
При това Светлозар Дичевски, чийто баща навремето е бил – каква изненада! – агент на ДС, е начело в класациите още от 2009 г. Любопитно е, че през същата тази 2009 г. Европейският съюз дава на България 457 милиона европомощи за земеделие. Те са разпределени сред над 76 000 земеделци. Само че голям брой от тях са взели между 5 и 10 евро помощ, а куриози се споменават случаи на субсидия от 13 евроцента.
Затова пък през 2009 г. пловдивският бизнесмен Георги Цанков, близък до сикаджиите братя Маргини, който днес е извън земеделието, взема 4 726 282 лева. това е най-голямата сума от европарите тогава. Фирмите на Дичевски – „Агро – Светлозар Дичевски” и „Сортови семена Вардим” са на трето и четвърто място, но като съберем цифрите, излизат общо към 8 млн. лева.
Групата на Дичевски е най-голямото земеделско дружество в България, което обработва над 1 млн. дка земя, не само собствено, но и под наем, а „Октопод инвест холдинг“ се управлява от съпругата на господина – Светла и има широк периметър от дейности – ниви, зърнобази, пристанища.
Отличничка още от 2009 г. е и Галина Пейчева-Митева. Тя е дъщеря на скандалния зам.-министър на земеделието Димитър Пейчев, известен още като– чичо Митко, лансиран от царската партия в кабинета на Сергей Станишев.
Той, да припомним, отговаряше за европейските програми във ведомството, а дъщеря му се облажи тогава с над 1,5 млн. лева от Брюксел, като не стана и дума за конфликт на интереси. Младата производителка беше спечелила и евросубсидия по САПАРД за над 1,320 млн. лв. за закупуване на земеделска техника за отглеждане на пшеница.
Галина Пейчева взема най-много пари като физическо лице в онези години. Дори от ОЛАФ тогава подозират, че тя едва ли обработва въпросните земи, дори експерти предупреждават Европейската комисия да бди с двете очи, когато праща пари в София. На свой ред чичо Митко отговаря на обвиненията, че дъщеря му се труди честно и заслужава субсидиите. Твърди още, че лично той нямал нищо общо с бизнеса на предприемчивата си щерка. Да, няма как да не му повярваме!
Още повече, че докато чичо Митко е в министерството и не по-малко трудолюбивата му съпруга Халина Малецка-Пейчева успява да вземе над 1,657 млн. лева. Днес тези пари от пощи от ЕС са стигнали близо 10 млн. лева. Изчислено е, че по онова време изключително работното семейство получава и над 23 млн. лв. по 26 обществени поръчки, като подмяна на водопроводи, изграждане на тротоари, ремонт на улици, доставка на инертните материали и т. н., все по програмата за развитие на селските райони.
Рамо до рамо с министерската дъщеря в усвояването на парите от Брюксел за земеделие е и прословутият кмет-затворник Ценко Чоков от с. Галиче. При него прави впечатление, че субсидиите вървят и докато той излежава присъда в затвора.
Енергичният Чоков ловко е избавил фирмите от името си, като е прехвърлил земеделския си бизнес на подставено лице. При това всичко е направено малко преди КПКОНПИ да посегне към богатството на фамилията. Огромна част от нивите, който Чоков притежава или обработва под аренда, заедно с трактори и комбайни, се оказват в новосъздадената фирма „Хавок”, чийто собственик е някой си Павел Петков.
Той, казват, бил обитател на краен квартал във Враца, и имал сериозни проблеми с алкохола и парите. Какво от това, нали управител на компанията е Спас, синът на Ценко Чоков. При това само Спас има право да подписва документи и да се разпорежда с натрупаните над 2 млн. лева във фирмените сметки. За две години, буквално от нищото, пионката на Ценко Чоков вече обработва 7145 декара земеделски земи край Галиче, а субсидиите от ЕС са 407 884 лева.
Яростен борец срещу вноса на украинско зърно сега е и депутатът от ГЕРБ с висше аграрно образование Гюнай Хюсмен, който владее и контролира земеделието, а и не само, в цяла Разградска област от години. При това като същински феодал се е настанил в кичозен замък в село Малък Поровец, архитектурно чудо на мутробарока.
Гюнай Хюсмен в момента е хем депутат от ГЕРБ, които разрешиха вноса на украинско зърно, хем е протестиращ зърнар. Семейните му фирми са прибрали над 20 млн. лева от 2008 до 2022, като над 11 млн. лева са влезли в „Караджа-Фаг” и още над 9 млн. лв. – в „Северагро”.
При такива постъпления не е изненада, че Гюнай Хюсмен е депутатът с най-скъп автомобил. Бившият областен управител на Разград е декларирал, че има мерцедес за над 319 хил. лв.
Зърнари с изумителни печалби в десетки милиони лева са и братя Иван и Илко Павлови от Генерал Тошево. По образование те са зооинженери и първи арендатори в Добруджа, които започват да наемат земя още през 1990 г., а днес хора от района твърдят, че една трета от Добруджа е тяхна. Славят се и като добри приятели на президента Румен Радев, който винаги се отбива на вечеря в техните чифлици, когато пътува из района.
Нищо, че в стремежа си към печалби братята нямат особени скрупули, когато унищожават гнездовата колония на корморани в района на Дуранкулашкото езеро. Еколози засичат през 2020 г., че всички дървета, където гнездят птиците, са изсечени и подготвени за извозване. При това експертите категорично посочват, че това е дело на братята. Затова пък всичко след това е покрито, а синът на Иван Павлов – Христо, е известен като главния гербаджия в Генерал Тошево.
Не е за подценяване и фактът, че олигарсите Илко и Иван Павлови от години демонстрират голямото си богатство, щедро захранвано и с десетки милиони от Брюксел, с което явно се съобразяват органите на реда и правосъдието в района.
Земеделците от Генерал Тошево днес могат да се похвалят със супер луксозна частна резиденция, редом с дворец на румънската кралица Мария в Балчик! Братята имат и едни от най-скъпите коли в страната, също и яхти, самолети, като първата „Чесна” купуват още през 2000 г., а според мълвата имат и свои палати на Малдивите и дори преди години бетонират и резервата Яйла.
Сред най-големите собственици на земи в България е и Тенчо Шиков, чийто баща Лъчезар Шиков е виден кадър на ДС и БСП. След като се разделя със Столетницата, бащата се прехвърля към движението „Социалдемократи”, които миналата година бяха мандатоносители на „Продължаваме промяната”.
До промените през 1989 г. Шиков е в редиците на висшата партийна номенклатура. Той е руски възпитаник и му е поверено ръководството на военния завод „Арсенал” в Казанлък. След преврата срещу Тодор Живков, Шиков е избран за член на висшия партиен съвет, редом с митични фигури като ген. Любен Гоцев. Става и депутат във Великото народно събрание. Паралелно с това подхваща частен бизнес.
Сред фирмите му е земеделското дружество „Ангора”. Там Шиков е изпълнителен директор, а акционер – скандално прочулата се по време на правителството на Жан Виденов „Евроенерджи”. Близката до Красимир Премянов групировка успява да се забърка в множество банкови афери и сделки с държавата.
Сред тях е и рафинерията „Плама Плевен”, която „Евроенерджи” купува с обещания за огромни инвестиции и възобновяване на работата. Вместо това, рафинерията е окончателно източена от червените другари.
След разразилият се скандал, Лъчезар Шиков се потапя дълбоко, но няколко години по-късно на бизнес фронта изплува синът му Тенчо. За отрицателно време червеният наследник успява да изкупи почти 1 млн. декара ниви. Това го превръща в един от най-големите притежатели на собствена земя в България, веднага след държавата. Към днешна дата цената на декар е над 1000 лева, което прави фамилията Шикови официално милиардери.
Парите за покупките си Тенчо Шиков изкарва чрез мистериозни трансгранични сделки, които според финансисти напомнят за схеми за легализиране на изнесените преди промените „червени капитали”. В основата на схемата е фирма „Ромфарм Компани”, която държи заводи за лекарства в Румъния и изнася илачи за Русия, а печалбите от сделките стигат до сто процента. Това е крайно нетипично за фармацевтичния бизнес, казват експерти. Изкараните в Русия стотици милиони печалби се пренасочват към България, чрез сложна схема от фирми.
Стигнали до „Ромфарм Компани” парите моментално се влагат в покупка на земеделски земи. Освен, че цената на нивите всяка година се вдига, собствениците получават и солидни субсидии на декар от ЕС. Годишно става дума за десетки милиони евро. Земеделските компании на Шикови са взели над 70 млн. лева от Брюксел. Сумата е сравнително скромна, защото младият Шиков не обработва лично земите, а ги дава под наем, но пък прибира солидни аренди. При милион декара и средна аренда от 100 лева, можем да сметнем за какви космически печалби става дума.
Сред най-големите получатели на земеделски субсидии са фирмите „Краси” и „Евроагроимпекс”, които се управляват от децата на търновския бизнесмен Младен Милков. Той е арестуван през 2010 г. в акция „Недосегаемите” заради създадената от него огромна схема за точене на ДДС. Само през 2021 г. наследниците на данъчния измамник са прибрали над 5,5 млн. лева субсидии.
Аферите с помощите за земеделие започват още от времената на предприсъединителните фондове, припомнят експерти и допълват, че тогава парите са раздавани само по политическа линия. Така се създават богати земеделци, които след това се превръщат в мощни арендатори, така наречените зърнари.
В онези години не са една и две историите за побоища и насилие на полето, когато с помощта на местни мутри дребните стопани са заставени да си прехвърлят земите на лица от калибъра на сегашните топ получатели на евросубсидии за земеделие. Другият начин за „окрупняване” на земята са фалшифицирането на нотариални актове, каквито примери има в изобилие от близката история.
През 90-те години и в началото на 2000 г. земята в България в по-голямата си част пустее и е пълна с магарешки тръни. Днес положението е различно, а в опит да се прилапат парите от Брюксел зърнарите декларират, че обработват всеки свободен метър. Дали е точно така, е друга история.
Преди няколко години ЕС въведе ограничение всеки производител да получава максимум 300 000 евро субсидии. Целта е да се спре подпомагането на земеделските картели, който и без това изкарват достатъчно добри печалби, а парите да отидат при малките производители. Зърнарите се изхитриха и набързо раздробиха земите си на десетки фирми, собственост на деца сестра, братя и съпруги.
Тази свързаност е видима, но в земеделското министерство се правят на три и половина и не я виждат. Така България е единствената страна в Евросъюза, която не е приела правила как да се идентифицират свързаните фирми. Така шепа олигарси продължават да прибират огромните пари от Брюксел, а дребните производители с право се оплакват, че едва оцеляват.
За първи път зърнарите заплашиха с трактори през 2012 г., по време на протестите за цената на тока. Тогава обаче се стигна до осветяване на техните „майбаси”. Държавата обаче клекна и дори им осигури нова помощ, извън европейските пари. Бензинът, който използват тракторите и комбайните им с правителствено решение е освободен от акциз.
Това им спестява над 200 млн. лева допълнителни разходи на година. При такива преференции не е случайно, че само за миналата година земеделците са си докарали над 2,5 млрд. печалби, както обяви акад. Николай Денков.
Източник: https://narod.bg/
