Най-много се лъже по време на война и на лов. Тази мъдра мисъл се отнася и за икономическите войни.
Откакто режимът на Путин се опитва да съсипе всячески Украйна, вкл. и стопански, фабриката за небивалици бълва всякакви лъжи и страхове. В промиването на мозъци, дирижирано от Кремъл, волно или не участват и едри агробизнесмени, и заблудени дребни фермери, и „патриотични“ политици.
Съсипани и разорени
Докато депутатите спореха за отпадане на ветото за внос на украински храни, в Арбанаси заседаваха недоволни производители на жито, слънчоглед и др.
„Ситуацията, в която се намира целият земеделски сектор, е плачевна. Ще използвам днешната среща, за да призова и потребителите да ни бъдат полезни, защото не може да тровим нацията си. Не може това, което произвеждаме, да го конкурираме с вносни нискокачествени продукти на пазара“, заяви председателят на „Обединени български животновъди“ Бойко Синапов. И заключи: „Производителите са унищожени, а потребителят е смачкан. Това трябва да бъде прекратено.“
Със сигурност има много проблеми, но чак пък апокалипсис…
По повод на вайканията на зърнопроизводителите премиерът Денков обясни, че миналата година браншът е отчел 25% скок на печалбата, а шефът на НАП Румен Спецов цитира точни суми: „За целия сектор това са над 1,8 млрд. лева за юридическите лица и над 600 млн. лева за еднолични търговци и физически лица.“
Тази година цените на житото и слънчогледа са далеч от лудешките стойности от миналата година (заради шока от войната) и огромните печалби няма да се повторят. Но всеки врял и кипял в земеделието знае – има силни години, които помагат да преживее слабите години. Това важи и за реколтите, и за цените.
И с внос, и без – все тая
Защо да пускаме евтиния украински внос, след като нищо не поевтинява, е любима опорка на привържениците на забраната.
Всъщност, ако е вярно, че хлебарите не ползват украинска пшеница, а само наша, както те самите твърдят, ясно е защо не свалят цените. Производителите на слънчогледово олио обаче свалиха цените и това до голяма степен е благодарение на вноса от семе от Украйна отпреди забраната. Иначе сега пак щяхме да купуваме по 8 лв. бутилката Но според овцевъда Симеон Караколев, който се прочу с идеята „най-високото българско знаме“ да се вее на пилон на Рожен, забраната за внос на храни от Украйна дори трябва да се разшири с още 15 стоки – мляко, месо, мед и прочее. И обяснява защо: „Украйна произвежда в различна среда от тази в ЕС – там дизелът струва един лев, да не казвам и какви са заплатите“.
Караколев бърка географията – бърза справка показва, че дизелът струва левче в Русия, а в Украйна е 2.54 лв., почти колкото у нас. Но фактите не са важни, важни са „посланията“. И човекът продължава с бомбастиките: „Вносът на (евтино) украинско мляко е скочил пет пъти от 2021 г. Вие да видяхте поевтиняване на щанда?“ Оттук Караколев като мнозина други от агросектора скача пак на необходимостта от забрана на вноса, т.е. на конкуренцията. Така стигаме до мечтата на българския агробизнес – никой не му се пречка, всички купуват скъпо местните стоки и пеят химни за родното производство. Не търсете логика – няма. Дори хора, пребивавали във властта, говорят откровени глупости
Подъл дъмпинг
Украинските храни се продават у нас на дъмпингови цени, твърдят участници в протеста и пригласящи им политици.
Явно не знаят значението на термина – дъмпинг означава да продаваш дадена стока на цена под себестойността й. Такива неща се установяват от Комисията за защита на конкуренцията – както навремето КЗК уличи някои бензиностанции на Веселин Марешки, че продават горива под себейстойност.
А Украйна отдавна се е наложила като една от житниците на света, вкл. и на Западна Европа, не защото прави дъмпинг, а защото продава качествени храни на добри цени.
Хеви метъл и „Чернобил“
Несъмнено сте чули, че украинските храни са много евтини, защото се третират със забранени в ЕС препарати и не отговарят на строгите евростандарти. В понеделник Българската агенция по безопасност на храните обаче обяви, че от миналата есен са изследвани стотици проби зърна и семена от Украйна и те не „гъмжат“ от тежки метали, радиация и всякакви химии, както твърдят „злите езици“.
Агенцията не даде подробности, но разследващата журналистка Генка Шикерова сподели, че се сдобила с официална информация за проверките на БАБХ в периода октомври 22 – март 2023 г. Проби са взимани от пшеница, царевица, ечемик, слънгоглед. Изследвани са за наличие на пестициди, вредители и тежки метали. Замърсявания няма. В една пратка слънчоглед открили молци.
Шикерова цитира извода на БАБХ: „Всички изследвани пратки за пестицидни остатъци, техногенни гама емитиращи радионуклиди, тежки метали, микотоксини и ГМО е установено съответствие с националното и европейско законодателство“.
„Монсанти и мутанти“
„Украинското зърно всъщност е американско, на фирмите “Монсанто” и “Дюпон”, обясни авторитетно неизвестен бизнесмен, на срещата в Арбанаси. Чудите се откъде знае? Ами от „Възраждане“ вече го обясниха – от парламентарната трибуна депутатът Цончо Ганев разкри „конспирацията“:
„Преди десетина години в украинската рада беше гласувано да се използват ГМО култури и производителят на ГМО култури „Монсанто“ влезе мощно в страната. После бе разрешено международни корпорации да станат собственици на една от най-плодородните земи на Земята – украинската земя. В резултат може би най-голямата международна корпорация “Блек Рок” изкупи огромна част от земеделската земя в Украйна“, обясни депутатът от „Възраждане“..
„Възраждане“ не са оригинални, и батко им Орбан говори същото. Унгарският президент е особено активен в последните дни и обяснява как ЕС всъщност работи за американските интереси, като лансира украинските храни, а пък евтиното жито задръствало Европа и не стигало до бедните африканци.
Службите на ООН периоично докладват какви количества заминават за Африка по хуманитарни и други програми, а ако не са достатъчни, то е защото Русия отчаяно пречи на украинския износ, включително и като бомбардира украински силози и пристанища и блокира търговските кораби. Изключително цинично е да обвиняваш жертвата и да не посочваш истинския виновник за тотално разбъркания световен продоволствен пазар.
ЕС е много чувствителен по темата за ГМО. Затова вносът здраво се контролира, като се изискват всякакви сертификати. Да обясняваш, че Украйна пробутва ГМО храни на Нидерландия и Франция, е доста глупава позиция. Ако някой тарикат пробва да продава негодни и опасни стоки, като го заловят, пускат сигнал по мрежата за общоевропейско известяване, така че всяка държава членка да сложи съответния вносител и разпространител в черния си списък. Вероятно има „пробойни“ в контрола, но това не значи, че масово се внасят опасни боклуци. Колкото до едрия международен земесобственик „Блек Рок“, не знам украинците ли са за жалене, или България, в която и земята, и субсидиите, се владеят от няколко местни „октопода“.
В името на конкуренцията
Оказа се, че в България битуват много извратени представи за нормален пазар. На протеста разни говорители обясняват, че забраните били път към честна конкуренция?!
Венцислав Върбанов, бивш министър на земеделието и настоящ представител на зърнобранша, смая с антипазарна логика: „На последната ни среща в министерството внесохме предложение забраната да остане до края на годината и преработвателите да изкупят българското семе. Цените при нас най-вероятно са по-високи и просто печалбите им щяха да са по-ниски една идея на преработвателите, но това е национално отговорно решение. Има ли логика нашето зърно да стои по складовете, а да купуваме украинско?, попита невинно Върбанов.
А има ли логика заводите за олио да купуват само „златния“ български слънчоглед и после в магазина да плащаме по 7-8 лв. за бутилка, както стана миналата година?
Светлана Боянова, зам. министър на земеделието при ГЕРБ, после съветник на червения агроминистър Явор Гечев, а от пролетта шеф на Българската аграрна камара, също изуми с нестройни разсъждения по темата. „Темата за вноса от трети страни, включително Украйна, е изключително сериозна. Ние се борим за една конкурентна среда и нищо повече. В протеста става въпрос за нещо много голямо – осигуряването на храната на българите. Протестите са за защита на производството, а не за субсидиите“, обясни тя пред БНР.
Да се бориш за конкурентна среда и за „храната на българите“, като забраняваш конкурентен внос? Тази „гениална“ мисъл е трудна за смилане.
А и какво общо има украинският внос с големия български проблем, който съсипва вътрешната конкуренция – порочното разпределяне на агросубсидиите?
В социалните мрежи гъмжи от всякакви данни за големите субсидии за селското стопанство и субсидийните агромилионери. Няколко клана получават 70% от парите. Сред най-известните е холдингът „Октопод инвест“ на Светлозар Дичевски.
„По концентрация на собственост и обработваема земя България е № 1 в целия ЕС. В Чехия и Словакия също има голямо окрупняване, но там са кооперативи, с много членове, а у нас са няколко фамилии“, коментира Тихомир Безлов от Центъра за иследване на демокрацията. „В резултат на разпределението на субсидиите в България се постигна чудовищна концентрация на собственост и дребните на практика са размазани. Земеделците намаляват, защото има едни големи семейства, които просто изтикват всеки“, обясни Безлов.
Но според Светлана Боянова (пред Нова тв): „Няма проблем, че някои земеделци взимат огромни суми субсидии, те ги получават законно“.