Днес много хора не могат да си представят какво бяха вестникарските войни. През 90-те нямаше Фейсбук, нямаше интернет даже. Към края на 90-те и чак докъм 2006-2008 доминираха вестниците, въпреки че вече имаше онлайн издания.
Когато настъпи новото хилядолетие, вечер по кръстовищата на София седяха едни вестникопродавци, накичени с „24 часа” и „Труд” и шофьорите от преминаващите коли купуваха пресните утрешни броеве, току-що излезли от печатницата. Печатните издания вървяха като топъл хляб. Само около паметника „Левски” имаше 5 павилиона и сергии за продажба на вестници. Днес няма нито един.
„Труд” и „24 часа” печатаха по 200-300 хил. тираж на ден. Времето, когато Блъсков се мереше с Тошев и обратно. Блъсков по-креслив, грубиянски, с тъпото на брадвата. Тошев по-перфиден – все пак е бил шеф на отдел „Пропаганда” в „Народна младеж” и инструктор в градския комитет на партията, дълги години зам.-главен редактор, „по съвместителство” и шеф на отдела за връзки с обществеността на столична община. Обигран в апаратни игри. Тогава по соца е обичайно в номенклатурата да се съвместяват длъжности.
Частният бинзес е друга работа. И двамата си бяха повярвали, че са големи предприемачи, но голямото им предприемачество не трая дълго.
Отъркваха се около новобогаташите. Забогатели далавераджии, банкери, ги ухажваха, заради влиянието на вестниците. Мутрите – също. И на двамата не им липсваха контакти и бизнес отношения с олигарси и мутри. Тошев демонстрираше приятелство с Васил Божков, дори известно време е съдружник с него в някаква фирма. Блъсков с Илия Павлов. И двамата се сдушиха и с банкери. И двамата с вестниците си нападнаха по една банка – Първа частна и Туристспорт банк, с които бяха свързани двамата издатели съответно. Създадоха паника и банките тръгнаха да падат като блокчета от домино. Тогава една банкерка употреби израза: „Муха и банка се убива с вестник” (същото упражнение беше повторено години по-късно с КТБ, като в този случай се включи и прокуратурата).
Двамата медийни императори се отъркваха и с политици, разбира се. Докато вестниците им потънат изцяло в политическия и бизнес пиар.
Ако разлисти човек теченията не вестниците на двете пресгрупи от онова време, ще види безумни за сериозния печат колажи на първи страници, наплевателски заглавия, спекулации със съчинени компромати и записи за приватизационни сделки, в които чрез вестниците политици и бизнескръгове дърпаха конците. Така приватизацията на една голяма компания, например като „Булгартабак”, беше осуетявана неколкократно, докато я продадоха евтино, а българските цигари с утвърдени марки у нас и в чужбина, изчезнаха от вътрешния пазар. А за външния бяха продадени на конкурентни фирми. Само „Булгартабак” да беше…
Тошев и Блъсков се държаха като олигарси, но без покритие, и в съперничеството си и двамата паднаха в лапите на ВАЦ – опитна немска вестникарска групировка. Над 10 години, до 2011, когато ВАЦ се изтегли от България, тя държеше монопол във вестниците. Никаква Комисия за защита на конкуренцията не пожела да ги притесни дори.
Блъсков продаде на ВАЦ всичките си дялове в пресгрупата през юли 1997 г. ВАЦ купи и „Труд”, който тръгна все по-нагоре и постави рекорди по тираж.
От лятото на 1997 г. „24 часа” започна да потъва. Завърналият се главен редактор-основател Найденов започна да гони журналисти от вестника и от август до края на годината напуснаха или бяха уволнени 50 души. 25 от тях основаха вестник „Сега”.
Блъсков направи с някои от избягалите от „24 часа” нова пресгрупа „Монитор”, после пусна и „Телеграф”, после ги продаде на „кашалотите”, както той е наричал пред колеги Ирена Кръстева и сина й Делян Пеевски.
Всичко това е почти забравено минало, което днес малцина от професията помнят и разбират.
В периода на ВАЦ двата най-тиражни вестника „Труд” и „24 часа” имаха стабилен финансов гръб, можеха да бъдат напълно независими. Немският издател неколкократно декларира, че не се бърка в редакционната политика. Но вместо независимост, „Труд” и „24 часа”, всеки в свой стил и методи, обслужваха безогледно политици и финансови интереси. Наричаха ги свитъци от пиар публикации и некролози.
