Никакви партийни платформи на леви, десни и прочее нямат такова значение на сегашните избори, колкото отношението към Путин и войната.
Основният въпрос за отстраняването на Борисов и ГЕРБ, който продължава да владее държавата, вече мина на втори план. А според изявление на президента Радев пред журналисти, държавата не е завладяна. С което той потвърждава курса си на негласно взаимодействие с Борисов. Така зачерква и жеста си с вдигнат юмрук и „Мутри вън!”, предизвикан от произвола на главния прокурор, нахлул в президентството да извърши незаконни арести с политическа цел.
Повечето партии на тези избори са анти-Борисов, но са враждуващи и помежду си. Как се подреждат първо по отношение на Русия?
Поне 20% от българските избиратели ще гласуват за партии, които твърдо подкрепят Русия – толкова гласове се събират за „Възраждане“ и БСП взети заедно, според сондажите преди изборите. Вероятно някои са просто твърд електорат, дори да не са съвсем съгласни с подкрепата за Путин. Но гласуват по-скоро напук срещу другите.
Има още русофилски формации, но те са маргинални. Коалицията „Неутрална България” е с водеща партия „Атака” (която в миналото е надминавала и 400 хил. гласа на избори, сега прелели се към „Възраждане”), плюс БКП, ПБК (също комунистическа) и „Русофили за възраждане на отечеството”.
На тези избори, наред с анти-евро и анти-НАТО партията „Възраждане”, се явява нова маргинална формация наречена „България вън от ЕС и НАТО”. Обединява 5 неизвестни партии, сред които „България на труда и разума”, Работническо селска и др. Те са статистическа нула в проучванията, но е симптоматично. Изглежда има недоволни от „Възраждане”.
ГЕРБ официално се заявяват на европейска позиция към Русия, но неофициално е наличен целият инструментариум от борисови шмекерии, с които са доказали, че докато в ЕС гласуват против Русия, могат да работят за нея. Подобно е с ДПС. Тези две партии общо имат към 39% според социологически проучвания за март.
ПП + ДБ, които се очертават като победители на изборите, но без мнозинство, са на твърди европейски позиции по отношение на Украйна и Русия. Те имат около 27% от избирателите, вероятно и повече, доколкото социологическите сондажи на предишни избори винаги подценяваха ПП с между 8% и 4%.
Има няколко партии под прага от 4%,
като „Левицата“, които не са много категорични и ясни в позицията си към Русия. „Левицата”, грубо казано е обединила (Гоце) Първанов – архитектът на „Големия шлем” за газово-петролна прегръдка с Русия, Румен Петков, Мая Манолова, Таня Дончева и др. недоволни от БСП и Корнелия Нинова.
Под чертата е ИТН на Слави Трифонов, който се заявява на натовски и проевропейски позиции, но и те не са показали много категорична позиция към Русия.
Под чертата е и „Български възход“, който има твърдо йезуитската позиция на президента Радев и БСП – ние сме за мир и да не даваме оръжия на Украйна. Което на практика е подкрепа за Русия, защото без външна помощ – финансова, оръжия, боеприпаси – Украйна ще рухне и Русия ще завземе каквото пожелае.
Общо 15 партии и 7 коалиции са регистрирани на тези избори, няма смисъл да се споменават всички (виж тук).
Като основен предизборен инструмент партиите използват плашенето. „Възраждане”, БСП, проруските явни или прикрити поддръжници плашат, че някакви западни сили искат да вкарат България във войната. И президентът Радев плаши със същото.
Проевропейските партии плашат, че искат да ни откъснат от ЕС и НАТО, като слагат под един знаменател с „Възраждане” и БСП, и Радев и др.
В такава обстановка, нагорещена от войната на Путин, никой на никого не вярва.
Позицията на Радев пасва на българския манталитет – дай да не се бъркаме много. Може да се тълкува още като „снишаваме се, докато отмине бурята“. Това е цитат от Тодор Живков, от негова реч през 1989 г., когато перестройката разклати режима. Сега войната може да го затегне, вместо да го разклати.
Какъв е сега режимът? Режим, установен от Борисов през 2009 г. Може да се нарече мутро-милиционерски, доколкото обедини в партия представители на такива съсловия. Този режим сега виси на един пирон, забит точно от тези съсловия – главният прокурор. Той върши беззакония, пропагандни показни арести и обвинения, които съдът после отхвърля, отказва да разследва или замазва явни престъпления или скандални случаи и т. н. И среща твърда подкрепа и от ДПС.
Останалите партии нямат достатъчно мнозинство да се обединят да отстранят този прокурор чрез законодателни промени. И вече не говорят за отстраняването на скандалния Гешев, а за създаване на „механизми за контрол на главния прокурор”. Тоест укрепване на режима, който по-скоро действа като организирана престъпна група, официално структурирана като партия с политически лидер.
Как се подреждат партиите по отношение на
Борисов и създадената от него фасадна демокрация,
зад която той е завладял институциите в своя полза?
ПП+ДБ са основните му противници.
БСП показва известно сътрудничество с ГЕРБ (т. нар. хартиена коалиция и др.), но е способна отново да влезе в коалиция, която изключва ГЕРБ.
„Възраждане” се държи независимо, но не се чуват някакви критични атаки към Борисов, който е основен проблем в държавата.
От партиите под чертата „Български възход” показа, че е готов да стане патерица на Борисов.
ИТН показа, че може да действа в подкрепа на ГЕРБ и Борисов, събориха заедно правителството на Кирил Петков.
„Левицата” няма много ясна единна позиция – докато Таня Дончева и Мая Манолова са критични към борисовия режим, участникът в тяхната коалиция АБВ на Първанов е бил коалиционен партньор във втория кабинет на Борисов.
Това е картината на тези избори. Това са партиите, няма други. Покрит е целият спектър от ляво до дясно, от за и против Русия, от БКП до върли антикомунисти като КОД на Москов и БНС на Боян Расате.
Има и центристки, неутрални като изтупаното от праха НДСВ, или покойното вече ВМРО – пенсионирана патерица на Борисов, разни социалдемократически и зелени издънки.
Политическият спектър е покрит с множество партии вляво, вдясно, в центъра.
И няма откъде да се вземат други, това е излъчило българското общество.
Източник: https://e-vestnik.bg/
