Правда Великова
Паметникът на Съветската армия да бъде преместен от Княжеската градина, реши преди дни Общинската комисия по образование и култура към Софийска община.
В четвъртък решението беше препотвърдено с огромно мнозинство и от сесията на СОС. БСП демонстративно напуснаха залата, а червената водачка, досущ Раймонда Диен, с червено сeтренце организираше на паважа отвън отстрела на общината с яйца.
Бог да й прости греха, както и хиляди бедни софиянци, които поне по един омлет можеха да си „врътнат“ със залудо строшените яйца.
Яйца и червена боя полетяха към сградата на Столична община…
Решението – скулптурните композиции на фундамента, висок 37 м, да се запазят в музей за бъдещите поколения, а оформлението на цялото пространство около сегашния паметник да се реши с архитектурен конкурс за цялата Княжеска градина, но без паметника.
Позицията на Общинския съвет в София е правилна и трябва да е само първа стъпка към пълното премахване в цялата страна на всички съветски паметници – символи, както и преименуването на всички улици и булеварди, градинки и сгради, носещи руски и съветски имена.
Разпалихме се веднага…, не, не! Не да бъдат съборени и разрушени, а съхранени (макар и с кръв опръскани) на подходящи места, за да пазят историческата памет.
Нима имаме нужда от това абсурдно напомняне, че от 1944 г. Съветският съюз буквално ни окупира, налагайки тежък комунистически режим, от който не успяхме да се отървем цели 45 години, а днес близо още 40 години все още се борим с последиците.
Докато държавите от бившите комунистически страни на Източна Европа се развиваха, скъсвайки с червеното си съветско минало, ние правехме комуни и се редяхме на дълги опашки за хляб и кисело мляко. Дори бившите съветски републики отдавна премахнаха всички символи и наименования, произхождащи от Съветския съюз, ние пак останахме на опашката.
Да не забравяме миналото
На 5 септември 1944 г. СССР обявява война на България, а ден по-късно съветските войски превземат пристанището на Варна. На 9 септември Червената армия преминава река Дунав.
Съветски войници от 3-ти Украински фронт, преминават река Дунав на североизточната граница с Румъния на 8 септември 1944 г., нахлувайки в България, която окупират без да срещнат съпротива и независимо от факта, че страната е обявила война на Германия | Снимка: Национален военноисторически музей.
Въоръжената съветската окупация официално продължава до 1947 г., когато е сключен Парижкият мирен договор. Превземането на България от съветската армия е свързано с повсеместно насилие и пълно узурпиране на властта от Българската комунистическата партия (БКП) на Георги Димитров и Васил Коларов.
Дни след Съветската окупация в страната се установява невиждана тирания. Хиляди са избитите (над 30 000 души) без съд и присъда, десетки хиляди са интернирани в мракобеснически концлагери…, безчет са безследно изчезналите…
Новата ОФ–власт провежда паралелно и насилствена колективизация и експроприация на частната собственост. Интелигенцията и духовниците са поголовно избити, а земята на частните земеделски стопани е национализирана и вкарана по примера на съветските колхози в колониални ТКЗС (трудово кооперативно земеделско стопанство)
Кървавите безчинства се извършват по изричното нареждане на Кремъл, а нашият васален „народен“ режим безпрекословно изпълнява нарежданията на съветския диктатор Йосиф Висариóнович Сталин, избил безогледно МИЛИОНИ РУСНАЦИ.
В същото време България така и не бе призната за воюваща на страната на победителите във Втората световна война, въпреки че под съветско командване във финалната фаза на бойните действия загиват близо 20 000 български войници.
От друга страна обаче, съветската армия от над 600 хил. души на българска територия е изцяло издържана от бюджета на българското правителство и действа като типична окупационна сила, извършвайки „конфискации” на средства, имущества, земи…
Защо да ги премахнем съветските символи?
Паметници и могили се изграждат, за да се засвидетелства уважение. А нима ние като народ може да засвидетелстваме уважение към страна, която е изпратила войски и е окупирала нашата Родина?!?
Окупация с кръв и зверства, въвела еднолична комунистическа диктатура, спряла с десетилетия развитието на България.
Много от нас не познават отблизо и в дълбочина историческите факти. И не сме длъжни. Но в резултат на 45–годишно промиване на мозъците, смятат Съветския съюз и Русия за „братска страна–освободителка“. Всъщност – „братска“ страна – поробителка!
Не бива да забравяме и още един важен факт: Наложеният от Съветите комунистически режим в България беше обявен за престъпен, а символите му забранени.
Тогава защо все още имаме паметници, улици, градинки – символи на комунизма от съветски тип? ЗАЩО?
По всичко личи, че голяма част от нас българите страдат от Стокхолмски синдром – привързват се към похитителите си и не искат да се откачат от тях… А не бива да забравяме, че дори и символична, подкрепата на комунистическите символики и имена е подкрепа на диктаторска държава – още повече агресор, за който човешкият живот не е от значение.
И нападението, и кървавата война на „миролюбива“ Русия срещу Украйна доказват това с още по-голяма сила.
И още нещо – чрез съветските символи–паметници днешна Путинова Русия прокарва десетилетия натрапчивите си тези и теории за „братските народи“, „двойните освободители“, лансира идеологемите „с Русия в сърцето“ и още куп други клишета, объркващи реалността на хората от една страна и развиващи чрез съмнителна фразеология руската имперска хегемония по света.
Тогава какво?
Имаме само едно обосновано, правилно и логично действие – да премахнем всичко, което ни връща и боготвори един от най-тъмните периоди в историята ни.
И така поне морално ще се отърсим от пропагандната демагогия и мръсотия, напоена с българска кръв.
И ще продължим по-силни напред…
ВИЖТЕ ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Окупацията на България от Червената армия
Как Червената армия грабеше България
Смъртта на Сталин и животът на последния „червен император“
Насред протести СОС реши да демонтира Паметника на съветската армия (Обновена)
Назад: БСП започва подписка за запазване на Паметника на съветската армия
