Късно снощи с полет от Турция се прибраха и доброволци от сдружение „Национална асоциация на доброволците в Република България“. Те помагаха на колегите си в търсенето и спасяването на хора, предаде БНР.
Бащата на преводачката на групата Бедрие – Юсени Тармазов, чака дъщеря си Бедрие на летището. Тя е доброволец – преводач на групата.
„Виждаме, слушаме – знаем какво е там. Притеснено ни е, но няма как – да помага. Доволен съм, че си идва жива и здрава – не само тя, цялият екип. За съжаление, там мои приятели си отидоха“.
Тармазов си обяснява трагедията със слабо строителство. „Там също явно корупцията е голяма. Отрязали са колони, за да си разширят магазините. А тези колони държат цялата конструкция. Слаб контрол. Може би някои са щели да издържат, ако е имало качествено строителство“.
Благодарността на спасителите към Бедрие не е случайна. Момчетата казаха, че трудно биха се оправили в ситуацията. Самата Бедрие каза, че би се върнала да помага. Но първо иска да види сина си.
„В момента, в който разбрах за земетресението, се обадих и казах, че искам да замина и да помогна с каквото мога. Освен че превеждах, с ръце копаехме. Трагедията е толкова голяма. Бяхме в Антакия, област Хатай. Апокалиптична е ситуацията. Някакъв кошмар. Градът е сринат. Трагедията е много голяма с много загинали. Гледката не може да се опише. Откакто сме заминали на 24 часа си позволявахме да спим по 1-2 часа. Хората ни гледаха като герои, вдъхвахме им надежда. Направихме всичко по силите си“.
Ситуацията, която нашите доброволци описват от районите, не е по-различна от това, което вече се знае. Разрушения, загинали, спасени и въпроси защо се е получило така.
Тодор, който работи като строител, разказа:
„Много некачествени строежи. Бетонът не е здрав. Използван е морски пясък. Намирахме даже мидички вътре – това е недопустимо. Може би това е една от основните причини за толкова много паднали сгради. Бих се върнал“.
Доброволците, които попитахме за преживяното, бяха със свободни професии. И не казаха, че имат нужда от специално законодателство за доброволчеството. Ангел Генов посочи:
„Така го почувствах. Бях сигурен, че ще мога да помогна малко или много“.
