Решението на правителството да премести украинските бежанци от хотелите към държавните почивни бази очаквано породи проблеми. Набързо снощи и днес по обед се проведоха два протеста в Слънчев бряг, голямо напрежение има и в другите курорти. Стигна се дори до куриозно барикадиране в хотелска стая. Освен неизвестността, разбираемо притеснение в украинците създаде и факта, че решението бе взето в последния момент – вчера по обед, буквално няколко часа преди изтичане на програмата, по която досега се плащаше на хотелиерите за подслона. След като дълго време се чудеха какво предстои, питаха и никой не им казваше, бежанците изведнъж научиха, че до 15 дни трябва да напуснат хотелите.
Трудно може да се прецени дали напрежението се поражда директно в украинските среди или принос имат и хотелиери, желаещи държавата да финансира нощувки в обектите им (плюс доплащане от самите гости) в месеците извън туристическия сезон. И двете страни силно искат досегашната програма да бъде удължена. Тъй или иначе е факт, че липсата на информация се отрази зле както на бежанците, така и на хотелиерите.
А сцените днес бяха наистина грозни. На някои места сутринта на хората не бе сервирана закуска, защото хотелиерите не знаеха ще бъде ли платена тя от държавата. Или пък украинците бяха карани да си плащат на свободни цени, ако останат и консумират. Едва по-късно днес Министерството на туризма съобщи, че финансирането по досегашната програма се удължава до края на гратисния период, тоест до 15 ноември. Кандидатстването за сумите по този период предстои. „Оставаме на улицата“, проплакаха хората. БНР цитира хотелиерка, която попита: „Как да изведа хората, след като някои от тях се заключват в стаите и не искат да ги напуснат?“. „Детето ми е аутист с психо-неврологично заболяване. При него е много трудно да се адаптира към ново място. Преживяхме ужаса с бомбардировките, децата чуваха всичко. Дойдохме тук, адаптирахме се, а сега отново трябва да се местим. Не знам какво ще правим. Разчитаме да останем“, разкажа жена пред БНТ. „Децата тъкмо тръгнаха на училище, започнаха да учат български. Сега не знам какво ще стане“, добави и друга. Училище, лекари, работа, лекарства… – всичко това е обвито в мъгла при преместване.
Освен това не се знае кои точно държавни бази ще бъдат отворени. По-важното – годни ли са за нормален живот през зимните месеци. При предишния опит за преместване – след 31 май – много украинци останаха недоволни от условията. Парадоксално, но май към момента не се знаят и кои точно ще са базите. Поне хотелиерите идея нямаха накъде следва да отпратят гостите си. Очевидно и зам.-областният управител на Бургас Пламен Янев не знае, защото бе цитиран от БНР да казва: „Трябва първо да станат ясни базите, в които ще бъдат настанени. И след това ще се създаде необходимата организация“.
Ситуацията разбираемо породи гневни граждански реакции. Летят всякакви примери за паника, ужас. „Днес ми се обажда една украинка в паника – с много болна майка на 80 г.– че вчера от хотела, в който се намират, са им казали да напускат още утре! В момента жената чака линейка за майка си, която вероятно ще е хоспитализирана. Не може да се държиш с хората както с неодушевени предмет, да ги местиш като дърва в последния момент“, гласи едно от недоволствата в социалните мрежи
Като цяло проблемът не касае много хора. Според официалната статистика в момента у нас са настанени по програмата 16 130 души. Тоест тия, които са в хотели, са под тази цифра, тъй като част от настанените и досега бяха в държавни бази. Но при интензивност на военните удари украинците у нас може да се увеличат. И никой в момента не знае каква точно грижа ще ги поеме.
Източник: https://www.segabg.com/