След двата ареста и десетки схеми „медузата“ Борислав Гуцанов от БСП се измъква безнаказано и от две трагедии със загинали хора. Червеният депутат от Варна, известен с това, че винаги му се разминава, не само е прекарал месеци в ареста за икономически престъпления с милиони левове вреди за държавата, но е успял да се измъкне сух и от две трагедии, приключили със смъртта на млад мъж и млада жена.
В началото на 2013 г. морската столица се раздира от протести, започнали заради високите цени на тока и удобно пренасочени към кмета Кирил Йорданов.
В ранната утрин на 20 февруари пред сградата на община Варна се самозапали българският фотограф, алпинист и застъпник за обществени права Пламен Горанов. На 3 март призори той умира от изгарянията си във Военна болница. Това обезоръжава Кирил Йорданов и той подава оставка.
Това, което не се коментира официално, но се знае от обществено ангажираните приятели на Пламен Горанов е, че той е бил изключително близък със зам.-главния редактор на „Народно дело“ и политически репортер. Изданието тогава и до днес е собственост на Борислав Гуцанов.
Преди това Гуцата е преживял втория си арест с лозунга „От ареста ще изляза кмет на Варна“. Не става, но мечтата му за градоначалник остава.
Пламен не е спал последната нощ в квартирата си, това е установено и от полицията. Според запознати е бил с Веско (от „Народно дело“ – бел. ред.), зависим от наркотици и робски верен на Гуцата.
Много е вероятно въпросният Веско да е внушил на Пламен да направи една демонстрация пред общината, че уж се пали, което да обърне обществените настроения и неговият шеф Гуцанов да седне в стола на Кирил Йорданов.
Имаме поне един свидетел, който твърди, че Веско и Пламен са вървели заедно от спирката срещу общината, пресекли са булеварда и са се качили на стълбите пред общината.
Идеята била Пламен да заплаши, че ще се самозапали, а ако нещо стане, Веско да го покрие с одеялото, което носи и да изгаси огъня.
Пламен изпълнява своята част от уговорката, но Веско бяга, обричайки го на тежки изгаряния и смърт.
На мястото са намерени и одеялото, и плакат с надпис: „Оставка на Киро и всички общински съветници до 17 ч. на 20 февруари 2013 г.“.
Пристигналите на място медици чуват „живата факла” Пламен Горанов да повтаря: „Киро, Киро, днес трябваше да съм в Анталия…“ – ясно доказателство, че идеята със самозапалването му е била вторично внушена и то е трябвало да бъде само заплаха без изпълнение, разказват хронологията от онези дни познати на загиналия фотограф.
Според анализатори полицията изобщо не се старае да установи причинно-следствената връзка и последователността на случилото се, както и да установи замесените в трагедията.
Закъснялото съобщение от Районната прокуратура твърди, че Горанов се е самозапалил след скандал с охраната на общината. Месеци наред не се предприема нищо по установяване на обективната истина.
Във Варна за никого не е тайна, че случилото се не е по волята на Пламен Горанов, а е предизвикано и подпомогнато с действия и бездействия от трети лица.
Мълчанието на прокуратурата, която приключва разследването без обяснения, създава усещане, че е била под натиск.
Само може да се гадае дали и какви сили е впрегнал Борислав Гуцанов, за да не се стигне до неговия работник и да се установи дали той самият не му е заръчал да подтикне Пламен Горанов към самоубийствената демонстрация.
Факт е обаче, че единствен от администрацията Гуцанов се оказва на мястото на трагедията при първите репортажи и дори задига плаката с исканата оставка на общинските съветници – един от които е той.
Източник: https://narod.bg/