По повод т.нар. скандали в Държавната консолидационна компания (ДКК) е наложително да имаме предвид следното аксиоматично положение.
Когато номенклатура, назначена от ГЕРБ на някоя голяма държавна хранилка, каже нещо лошо за някого, идва времето да включим критичната функция на разума си. Първата ни мисъл трябва да е: тия въртят активно меропроятие, т.е. милиционерски номера за очерняне на човек пред общественото мнение. Втората ни мисъл: тия или са откраднали нещо голямо, или го крадат в момента, или планират да го откраднат. Третата ни мисъл: може да става дума за комбинация от активно мероприятие и голямо крадене. Едва четвъртата ни мисъл би следвало да бъде: тия
да не би този път, по изключение, да казват нещо, близо до истината?
Няма как, обаче, изобщо да стигнем до четвъртата мисъл, ако в цялата работа се намеси Сотир Цацаров и неговата чрезвичайна комисия за произволно присвояване на чужда собственост. А именно това стана в дадения случай, когато той подгони прясно уволнената от номенклатурата на ДКК директор Ваня Караганева. Тази намеса се случи в мига, в който номенклатурата се изпусна и спомена кодовата дума „Дунарит“.
Ето тук е заровено кучето. Един от мотивите за уволнението на Караганева е, че се е опитала да придвижи въпроса с „изчезналите 50 милиона“ именно на фирма „Дунарит“. Тези 50 милиона фирмата преведе на ДКК в момента, в който след поредица от сделки на тъмно, свързани с КТБ и партньори на Делян Пеевски, държавната фирма внезапно се сдоби с документ, че тази сума й е дължима и не е платена. Изводът: присвояваме си фирма „Дунарит“, която мафиотски интереси се опитват да откраднат, чрез държавните институции, години наред. Да, ама „Дунарит“ веднага превежда 50-те милиона дълг на ДКК, в който миг тези пари… изчезват. Няма ги. По документи са излезли от „Дунарит“, влезли са в ДКК, но ги няма. И така – от 2017 година.
Ето го голямото откраднато нещо от гореописаната втора мисъл: откраднати са 50 милиона. Очевидно
всеки опит тази кражба да бъде някак осветена се натъква на свиреп отпор от страна на ГЕРБ-номенклатурата.
Този случай, обаче, е далеч по-значим от кражба или активно мероприятие. В него е заровена темата за държавна измяна, пряко засягаща намесилия се в мероприятието Сотир Цацаров.
Преди да извъртят схемата с 50-те милиона, държавните мъже, поставили се в услуга на мафията, се оказват замесени в опит на ГРУ, официалната група за убийства на Кремъл, да убият български граждани чрез отравяне с бойно отровно вещество. Тези български граждани са Емилиян Гебрев, в крайна сметка собственик на „Дунарит“ и ЕМКО, един от неговите директори и неговият син. Това се случва през 2015 година. Три години по-късно същата група руски убийци отравя в Англия семейство Скрипал; заподозряна е в други отравяния из Европа, както и във взривяването на склад за боеприпаси в Чехия през 2014 година. По една случайност, която не е никаква случайност, това мероприятие отново е отработено първо в България, където през 2011 година е взривен оръжеен склад на ЕМКО. Следват взривове в складове на ВМЗ-Сопот и Арсенал-Казанлък.
Докато на територията на Република България върлуват, взривяват и правят покушения руски държавни терористи, главен прокурор е Сотир Цацаров. Под неговото и на Бойко Борисов крило
руското ГРУ ползва нашата територия като своя база за отработването на терористични действия
и за набези срещу други държави. Тогава Цацаров категорично отказва да разследва каквото и да е от горепосоченото, в случая с Гебрев твърдейки, че „се е отровил с неумита рукола“. Тази безпардонна реплика, както и отказът за разследване, беше ясно послание към българската и чуждестранната публика: България е база на руския държавен тероризъм, не ни занимавайте. За всеки случай, за да не останат неразбрани, българските власти платиха за построяването на „Руски поток“, чиято цел е газът на „Газпром“ да може да заобиколи Украйна и така да тя да бъде удушена икономически.
Ето какво чудовище изскочи от глупавото споменаване, от страна на номенклатурата в ДКК, на кода „Дунарит“, както и от спешната намеса на Цацаров. Не става дума само за очернянето на човек, нито – за покриване на кражба на 50 милиона. Става дума за националната сигурност и за съзнателно поставяне на български длъжностни лица в услуга на чужда и враждебна сила.
Целта на какофонията покрай ДКК е именно тази измяна да бъде покрита отново. Защото според Наказателния кодекс въпросът с давността на такива деяния е доста проблематичен…
Източник: https://www.dnevnik.bg/
