Д-р Маринела Катаринчева
ДНЕС News
Докато политиците, неспирно се карат, а Корнелия Нинова взима мандат и червени рози, грипната епидемия е в разгара си и все по-често става ясно, че в аптеките няма необходимите лекарства и то не само за възрастните, но и за децата.
Червени рози и мандат за ЧРД на Нинова
А за наше злощастие, болестта покосява предимно малките и детските отделения за препълнени. В това време служебният здравен министър Асен Меджидиев обявява, че липсват има–няма… 20 лекарства. Не че и това не е проблем. За болен човек някое от тези 20 лекарства може да е животоспасяващо. Според министъра обаче не е така. И проблемът е почти никакъв.
Това всъщност си е чист геноцид, по отношение на една огромна група хора, и този министър трябва или да овладее кризата, или да си подаде оставката, защото проблемът, се задълбочава с всеки изминал ден, а изпълнителната власт очевидно не се оправя.
Оправданията „В цяла Европа няма лекарства“ вече не минават. Да, факт е, че ключови лекарства свършват и из Стария Континент и дори в Америка. Дефицитът е породен най-вече от нарастващите заболявания, включително така наречената „тройна епидемия“ от Ковид, грип и респираторно–синцитиален вирус (RSV), който причинява бронхиолит. А повишението на производствата се оказва трудно за фармацевтичните, поне към момента.
Но нима това оправдава некомпетентността и невъзможността на българските здравни власти да се справят? Със сигурност НЕ!
Проблемите не са от днес или от вчера. Те се трупат вече 20 години.
Нито едно правителство не положи сериозни усилия да разгледа и преодолее пробойните в здравеопазването и лекарствената политика… И така постигнахме първенство в Европа, но не в добрия, а в лошия смисъл – най-висока смъртност от преодолими заболявания, най-висока детска смъртност, най-висок размер на доплащане от страна на пациента, най-висока смъртност от коронавирус.
Проблемите се трупат ли трупат, а „министри“ като Меджидиев „решават“ проблема с посещение на три аптеки и уверението, че „всичко е наред“. И разбира се виновна е предната здравна началничка Сербезова. Не че няма и тя вина, но все пак 6 месеца управляваше тя.
Меджидиев за липсата на лекарства: Асена Сербезова спря наблюдението на близо 400 медикамента
Сербезова за атаката от Меджидиев: Най-лесно е да се обвини предишният министър
Резултатът – страдаме ние – пациентите, които за зла беда сме и жертвите.
За да си върже гащите, служебният министър постъпи точно по Бойковски – обвини предходните управления и вдигна ръце.
Уважаеми г-н Министър, с едно „аз не съм виновен“ няма да помогнете на родителите, които обикалят аптека след аптека, за да намерят лекарство за детето си или на бабата, която не стига, че е с ниска пенсия, но и няма откъде да си купи точно предписаното ѝ хапче за кръвно и диабет.
Всички знаем, че лекарственият бизнес е много доходоносен и пълни джобовете, освен на фармацевтичните компании, но и на кого ли не. И на партиите, разбира се.
Наясно сме, че ако искаме да си вземем евтини лекарства, трябва да пътуваме до Турция, Македония, Сърбия, Румъния или Гърция. В съседните държави медикаментите са два пъти, дори три пъти по-евтини, отколкото в България, независимо, че са на една и съща фирма, независимо, че разходите за производството и транспорта им са едни и същи. (ВИДЕО)
Къде е проблемът?
Освен в некадърността на здравните власти, които с некомпетентност и безхаберност ни убиват бавно и сигурно, очебиен факт е, че от години никой не се интересува (поне видимо) кой къде и срещу какво изнася лекарствата, предназначени за българския пазар.
Знаем и как периодично изчезват определени медикаменти, знаем и традиционното обяснение на аптекарите – отиват за износ, защото това носи огромни печалби на фирмите… И българите сме оставени… да си мрем.
В момента износът се забранява, ако количеството на дадено лекарство в складовете падне под 65%. Но кой ще контролира като знаем как стои въпросът с контрола…? При такава криза с лекарствата този процент трябва да скочи на 90%, за да може, когато чичо Гошо отиде да си купи аспирин, да е сигурен, че ще го намери.
Драмата с липсата на лекарства е от години и също така от години никой не прави нищо, така че да се справи с нея, защото това е трудна политическа стъпка, която никой политик не иска да предприеме – да спре кранчето на богатите, за да спаси бедните. А в студените зимни месеци, когато е съвсем нормално да има грип и настинка, именно бедните най-много страдат.
Докога? При продължаващата политическа нестабилност, въобще не е ясно.
Знае се само това, което е ясно на всички – българите се стопяваме като нация, не само, защото младите бягат в чужбина, а защото и бавно умираме, и то с благословията на „скъпите“ ни управленци. Печално.
ВИЖТЕ ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
