Служебното правителство взе решение на днешното си заседание, с което предлага отново всеки следващ транш военна помощ за Украйна да бъде гласувана и ратифицирана от следващия парламент. Това решение беше внесено от служебния кабинет в последното 48-о Народно събрание, но то така и не беше прието.
По-късно от пресслужбата на правителството уточниха заради запитвания на медии във връзка с посещението в сряда (15 март) на еврокомисаря по въпросите на вътрешния пазар Тиери Бретон в България, че на днешното заседание не е бил обсъждан нов договор между България и Украйна за предоставяне на военна помощ и изобщо не е разглеждано предоставянето на такава.
Пресслужбата допълни, че България във връзка с посещението на Бретон, че България има интерес от повишаване на капацитета на отбранителната си индустрия и приветства подкрепата на Европейския съюз в тази насока.
„Но страната ни не се ангажира по никакъв начин с предоставяне на въоръжение на Украйна“, настояват от служебния кабинет.
След посещението си във ВМЗ-Сопот Бретон заяви, цитиран от БТА, че България има дълга история в отбранителната индустрия и е много важен партньор за отбранителна промишленост в Европа. Той обясни, че вече е посетил две компании в страната и му предстои визита в трета такава, където ще се срещна с ръководството.
„Ще се опитам да разбера какво правят, как работят, а също и какво е необходимо, за да се увеличи за нашите европейски държави членки това, което се произвежда тук, в България“, добави еврокомисарят.
Служебният министър на отбраната Димитър Стоянов коментира темата в същия дух, като изтъкна, че „абсолютно манипулативни са твърденията, че се готви ново споразумение за предоставяне на въоръжение на Украйна“.
„Целта е обществото да има яснота какво се предоставя от Българската армия на Украйна, ако въобще се предоставя в бъдеще, и това да преминава през ратификация на Народното събрание“, отбеляза Стоянов.
Междувременно от Министерството на отбраната уточниха за БНТ, че България изнася оръжие за 50 държави, като толкова са издадените разрешения за износ и трансфер на продукти, свързани с отбраната през 2022 г. Украйна не е сред тях.
Военната индустрия е значима за българската икономика
От своя страна заместник-министърът на икономиката и индустрията Ирина Щонова, която заедно със Стоянов придружаваше Бретон при посещението му в производствени бази на ВМЗ в Сопот и Игнатово, коментира, че инвестициите в развитие на специфични и индустриални технологии са начинът за повишаване на конкурентоспособността и иновационния капацитет на българския военнопромишлен комплекс.
© Европейска комисия в България
Според нея подобни инвестиции биха могли да се реализират чрез държавно финансиране или чрез създадената на ниво ЕС цялостна схема за иновации в отбраната. По думите на Щонова чрез нея ще се стимулират страните членки да инвестират в съвместно изграждане на отбранителни способности, съвместно възлагане на обществени поръчки и намаляване на технологичната зависимост на ЕС.
Щонова подчерта значимостта на сектора за икономиката и коментира, че ВМЗ също подготвя инвестиционна програма, която да помогне на дружеството да разшири производството си по НАТО стандарт. Представена бе и продукцията на 155 мм снаряди, които са изцяло по НАТО стандарт.
Стоянов допълни, че увеличаването на капацитета на отбранителната индустрия за произвеждане на повече боеприпаси, необходими за попълването на запасите на страните членки на ЕС и НАТО, е била основната тема на разговорите с Бретон. В отговор на въпрос Стоянов отбеляза, че запасите от определени боеприпаси на страните членки на ЕС и НАТО са на изчерпване и това налага производството на по-голямо количество боеприпаси.
По думите му българската военна индустрия ще може да се възползва от финансирането за това производство, което ще бъде договорено на ниво ЕС, като това е възможност България да има по-модерен военнопромишлен комплекс, произвеждащ боеприпаси. В бъдеще Българската армия също ще се възползва да придобие
модерно оборудване, което използва 155 мм снаряди, увери служебният министър на отбраната.
Брюксел е готов да подкрепи европейската военна индустрия
Междувременно Европейската комисия изрази днес готовност да подкрепи европейския военнопромишлен комплекс, за да се посрещнат нуждите на Украйна от боеприпаси, информира БТА. Киев съобщи, че има нужда от постоянни доставки на 155-милиметрови снаряди, уточни еврокомисарят Марейд Макгинес в изказване пред Европейския парламент в Страсбург.
Уточни, че в ЕС 15 дружества в 11 страни произвеждат такива боеприпаси и Бретон е предприел срещи с всички тези фирми, за да се установи какво е необходимо, за да повишат производството.
Макгинес поясни, че ЕК може да насочи 500 млн. евро за увеличаване на производството на боеприпаси за посрещане на нуждите на ЕС и на Украйна. „ЕС разполага с големи възможности за производство на 155-милиметрови снаряди, стремим се да намалим времето за производство и да увеличим произвежданите обеми“, уточни еврокомисарят.
Въоръжение и боеприпаси ще могат да се обновяват без обществени поръчки
На днешното си заседание служебният кабинет също така реши да направи промени в начина на обновяване на съхраняваните въоръжение и боеприпаси. Освен чрез закупуване на въоръжение и боеприпаси съгласно Закона за обществените поръчки обновяването на запасите от тях да може да се извършва и чрез замяна на наличните с новопроизведени такива, като обновяването чрез замяна да се извършва от държавни предприятия след възлагане от Министерския съвет.
Стоянов коментира това решение, като каза, че то кореспондирало с решение на Народното събрание от декември 2022 г. за обновяване на боеприпасите на Българската армия с изтичащ ресурс. „Ако ние не обновим сега боеприпасите си чрез замяна, т. е. ако не ги предоставим на военнопромишления комплекс, след това ще трябва да закупим нови боеприпаси, а за тези с изтекъл ресурс ще трябва да платим допълнително за утилизация и унищожаване“, посочи Стоянов.
Източник: https://www.dnevnik.bg/
