Изборът на новите членове на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) е бил напълно законен. Това реши окончателно смесен 5-членен състав от трима съдии от Върховния касационен съд (ВКС) и двама магистрати от Върховния административен съд (ВАС). Те отхвърлиха жалбите на Атанас Атанасов, Татяна Жилова и Владимир Вълков, които бяха кандидати за членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от квотата на съдиите, но не бяха избрани, а след това оспориха решението от 26 юни м.г., с което Избирателната комисия обяви новоизбраните членове на ВСС.
Новите членове от съдийската квота, които бяха избрани на 26 юни м.г., са:
- Мария Терзийска – зам.-председател на окръжния съд във Варна
- Явор Колев – председател на административния съд в Пловдив
- Миглена Тянкова – председател на Окръжен съд -Хасково
- Васил Петков – председател на Окръжен съд – Ямбол
- Даниела Александрова – зам.-председател на Софийския районен съд
- Младен Димитров – председател на районния съд във Велико Търново.
Върховните съдии от смесения състав оставиха без разглеждане жалбата на съдията от Районния съд в Луковит Владислава Цариградска, която също оспори процедурата, с мотива, че тя не е била кандидат за член на ВСС и няма пряк и непосредствен правен интерес от обжалване, съобщиха от съда.
Съдиите избраха за свои представители в съдебния съвет само шефове
В решението си върховните магистрати приемат, че изборната процедурата е проведена при спазване на правила, приети от Пленума на ВСС. В хода на производството по оспорване на решението на Избирателната комисия, с което са обявени получените от кандидатите изборни резултати и са определени избраните кандидати за изборни членове на ВСС от квотата на съдиите, не са установени нарушения, които да дават основание за анулиране на резултата.
Защо от един IP адрес са подадени стотици гласове
Съдът се произнася и по въпроса защо от един IP адрес са подадени стотици гласове, като обяснява този феномен на базата на експертиза, като отхвърля съмненията, че е била нарушена тайната на вота. От решението се разбира и че внедрената от ВСС система и начинът на организация на проведения избор са гарантирали тайната на вота на всеки един гласоподавател, избрал да упражни правото си на глас чрез електронно гласуване.
„От приетия по делото одитен доклад, заключението на назначената съдебно-компютърна експертиза и приетите заключения на тройната съдебно-компютърна експертиза съдебният състав приема, че внедрената от ВСС Информационна система за електронен избор гарантира тайната на гласуването, в това число и по отношение на конкретно проведения избор. Този извод се подкрепя от заключението на вещите лица, които са установили, че системата дава възможност за идентифициране на това с кой талон е гласувано електронно, в колко часа, от кой IP адрес и от какъв тип устройство, но вещите лица не са открили информация в системата относно това какъв е резултатът от гласуването със съответен талон“, посочват в мотивите си магистратите.
В решението се допълва и че системата позволява да бъде установено кога е гласувано с определен талон, откъде е гласувано със съответния талон, но не съхранява данни за това как е гласувано.
„Гаранция за липсата на възможност за проследяване на това по какъв начин е гласувано с конкретен талон е фактът, че изключените по подразбиране одитни логове (журнали) на базата данни на системата не са били включвани и съответно не са записвани данни в реално време относно конкретно подаден вот, от който евентуално след проверка на номера на този талон, точния час на гласуване и настъпилата промяна в резултатите да бъде установен подателят на вота“, посочват още магистратите.
Тайната на вота при гласуването за членове на съдебния съвет вероятно не е била запазена
Освен това според решението аргумент в посока, че тайната на вота в конкретно проведения избор не е нарушена, е и фактът, че вещите лица, разполагайки с пълен достъп до системата и работейки по експертизата в период от 3 месеца, не са успели да установят по какъв начин е гласувано с отделните талони. Вещите лица са заявили, че е възможно теоретично да бъде създаден алгоритъм, който по определен начин да реконструира в каква последователност е гласувано и при налични включени логове да бъде установено от тези записи как е гласувано с конкретен талон. Тази теоретична възможност обаче предполага пълен достъп до системата на едно лице, както и наличието на включени логове, които да записват датата и часа на конкретно подаден вот.
Неоснователни са и възраженията, че в изборния процес е констатирана аномалия, свързана с гласуването на множество потребители от един IP адрес.
„Съдът, установявайки, че IP адресите, от които е осъществено гласуване на повече от един потребител, са публични IP адреси на съдилища и съобразявайки посоченото от вещите лица, че обичайна практика е всеки съд да разполага само с един външен IP адрес, макар в него да са налични множество свързани с интернет компютри, счита, че не става въпрос за аномалия в изборния процес“, подчертават магистратите.
Отчитайки заключението на вещите лица, съдът приема, че гласовете на всички съдии, които са избрали да упражнят правото си на глас в сградата на съда, в който работят, са отчетени като подадени от един IP адрес, независимо от факта, че всеки е гласувал през служебния си компютър.
Отчитани са и достъпванията до системата през IP адреса на определен съд и при неуспешно гласуване (неточен URL адрес, неточна парола и други затруднения), поради което те са повече от броя на гласоподавателите. По тези съображения съдът намира, че отчитането на гласуване от множество потребители от единствения публичен IP адрес на даден съд не представлява аномалия и не рефлектира върху достоверността на получените резултати.
В мотивите си съдът посочва и че не е установено по безспорен начин Информационната система за електронен избор на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на съдебната власт да допуска пряко разкриване на тайната на вота в хода на изборния ден, не е налична и административна функционалност, която да позволи нерегламентирано добавяне, изтриване или модифициране на гласове.
Съдебният съвет отказа министерството по е-управление да провери системата му за гласуване
Освен това в решението на съда се посочва, че изборът е проведен чрез информационна система, която преди това е одитирана от външен одитор и не са установени уязвимости, които да нарушават законовите изисквания. Именно в съответствие с целта на закона изборът е проведен чрез информационната система, като по този начин е дадена възможност на по-голям брой магистрати да участват пряко в избора за избиране на членове на ВСС от професионалната квота.
ВСС работи с изтекъл мандат
Висшият съдебен съвет (ВСС) се състои от 25 членове. Трима от тях влизат в състава по право – председателите на върховните съдилища и главният прокурор, 11 се избират от самите съдии, прокурори и следователи и формират т.нар. професионална квота, а останалите 11 – от парламента (т.нар. парламентарна квота). Съветът е разделен на две колегии – за съдиите и прокурорите, които вземат решенията отделно съответно за съдилищата и прокуратурата, а пленумът се събира, за да обсъжда по-голямата част от общи въпроси от значение за цялата съдебна система – имущество, бюджет и финанси и др.
Миналата година магистратите избраха своите 11 представители в съвета. Изборът на някои от новоизбраните членове обаче бе оспорен и това блокираше встъпването им в длъжност. От друга страна, останалите членове трябваше да бъдат избрани от парламента, но предходният състав на Народното събрание дори не започна такава процедура, която по закон продължава от 3 до 6 месеца.
Междувременно Конституционният съд излезе с решение, с което на практика допусна безсрочно продължаване на мандата на Инспектората към ВСС. Макар да става дума за различен орган, чийто мандат също е изтекъл, но преди повече от 2 години, решението беше приложено и спрямо самия ВСС.
