Никой не иска да си играе с Бойко?

ДНЕС News

Коментар на Виктор Верин

На детската площадка на българската политика цари тишина. Деси, Христо, Кирчо, Ахмед и Костя копаят тъжно в пясъка, всеки в своя собствен ъгъл, всеки потънал в своята си игра и със своето виждане за бъдещето.

От време на време при тях идва малката Кори, все неподходящо облечена, но винаги готова да подбутне с крак някой камък и после ни лук яла ни лук мирисала да се отдалечи.

Отстрани тъжно гледа Бойко и старателно си бърка в носа. Нали знаете… от онова бъркане, за което родителите винаги се карат и мажат с люта чушка, дори бият през ръцете, ако някоя норвежка правораздавателна организация не ги гледа. Бойко е самотен, защото никой не иска да си играе с него. Никой вече не му обръща внимание… Не е интересен, игрите му са стари, а децата искат нови и модерни игри.

Нещо повече, доскорошни приятели бавно го изоставят. Скоро и родителите му ще го приберат от детската площадка и той вече никога няма да ги види.

Така би звучало началото на модерната политическа книжка, която българският парламент написа през последните седмици. Народните избраници воглаве с президента и служебния кабинет ни представиха тъжна театрална постановка, от която няма победители.

Парламентарните разговори, рулетки, преговори, договорки бяха само имитация на дейност. Часове след последните парламентарни избори родните политици знаеха какво следва – провален парламент. Фактът, че българският избирател не даде пълна власт на нито една партия би трябвало да е ясен сигнал, че нещо не е наред.

Провалът на първия мандат на ГЕРБ не беше изненада. Колкото и от партията на българския Меси да се опитват да прехвърлят вината на друг, за всеки е ясно, че „експертният“ им кабинет изобщо не е експертен, не е политически неутрален, а добре режисиран и подреден от Вожда в Банкя. По-запознати споделят, че проф. Габровски се е договарял за кандидат-премиерския пост още от лятото.

От ГЕРБ се опитаха да внушат, че са направили всичко възможно, за да сформират правителство и да подадат ръка на останалите парламентарни партии. Жалко, но никой друг освен ДПС не иска да си играе вече с Бойко. Независимо, че завехналият Лидер от Банкя ограничи до минимум медийните си изяви, той продължава да дърпа конците в партията си и неговите думи излизат от устата на Десислава Атанасова, Даниел и Делян, Томислав Дончев, които превзеха телевизии, радиа, информационни сайтове, вестници.

Лодката на ГЕРБ обаче потъва вече втора година и никой не иска вече да поеме отговорност, за да върне партията на Борисов на власт. Затова и по време на гласуването на кабинета Габровски зад професора застанаха вечните политици от ДПС. Те знаят, че какъвто и зулум да направят, избирателите им са в кърпа вързани. Почитателите на партията на Доган гласуват за партията, която „ги пази“ и храни и изобщо не се интересуват дали на власт е Бойко, Асен или Костадин.

Борисов пее лебедова песен. И нито едно дете не иска вече с него да бъде другарче и да си играе. Тъга. И всички знаят – той никога няма да се върне така, както беше преди само няколко години. Вече не е нито модерен, нито актуален. Нито пък млад, мускулест и красив, предизвикващ трепет в женските сърца И партията бавно намирисва и замира… Клиентелата – и тя бяга…

Краят е близо. ГЕРБ не е ГЕРБ… И всички бягат. Кой по-бързо, кой по-бавно. И деца, и възрастни… Всички.