Курсът, който Турция следва във външната политика под управлението на Реджеп Ердоган, също носи специфичен почерк – движи се на зигзаг
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган несъмнено притежава характерен стил, при това не само в управлението. Неговите карирани сака наложиха собствения му почерк в модата и преди няколко години бяха тема на оживени дискусии на дизайнери и стилисти не само в Турция. Неслучайно през 2010 г. той патентова като собствена марка първите букви на името си – RTE. В социалните медии напоследък пък тема на обсъждане стана неподражаемият му стил в играта на тенис на маса, след като наскоро бе заснет да играе първо със студенти, а после и с президента на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев. Необичайният начин, по който турският лидер държи хилката – откъм широката част вместо при дръжката – не отговаря на захвата нито при европейската, нито при азиатската школа по пинг-понг. Това предизвика коментари в социалните мрежи и дори злостни забележки от политически опоненти.
„Както държи хилката, така и управлява държавата“, написа депутатът от опозиционната „Добра партия“ Айтун Чърай в Туитър. Мнозина в Интернет пък определиха този захват като „местен и национален“ – закачка със стремежа на Турция в последните години да замени вноса с „местна и национална“ продукция в отбранителната промишленост и други сектори на икономиката.
Но да оставим настрана тениса на маса. Курсът, който Турция следва във външната политика под управлението на президента Ердоган, също носи специфичен почерк – движи се в зигзаг. През изминалите години страната се оказа практически в изолация, след като развали отношенията си с повечето регионални сили в Близкия изток и значително обтегна връзките със Запада. Сега обаче Анкара рязко пое в обратна посока и се впусна да топи ледовете на всички фронтове. Умелото лавиране на страната по отношение на конфликта в Украйна ѝ набра точки пред ЕС и САЩ. Отделно в последните месеци тя пристъпи към отваряне на нова страница във връзките си със страни като Израел, Саудитска Арабия, Египет, Обединените арабски емирства, а напоследък дори се заговори за възможно помирение с Дамаск.
Турция, която в миналото се славеше като „най-близкия съюзник на Израел в мюсюлманския свят“, сериозно влоши отношенията си с еврейската държава през последните години въпреки силните търговски връзки помежду им. Двете страни поддържат дипломатическите си отношения в посолствата на ниво шарже д’афер от 2018 г. след поредната криза, довела до задълбочаване на напрежението – решението на САЩ да преместят посолството си в Израел от Тел Авив в Ерусалим. След месеци на нагнетявано напрежение през май 2018 г. Турция върна посланика си от Израел и изгони израелския посланик от Анкара. Напоследък обаче двете страни направиха стъпки към помирение – израелският президент посети Турция в началото на март, а по-късно този месец, на 25 май, предстои визита на турския външен министър Мевлют Чавушоглу в Израел.
Прагматизмът взе връх над идеологията и в отношенията с Египет. Анкара прекъсна дипломатическите си отношения след военния преврат през 2013 г. срещу президента Мохамед Морси и отказа да признае Абдел Фатах ас-Сиси за лидер на арабската страна. Впоследствие посланиците на двете страни бяха отзовани за консултации, а след обявяването за персона нон-грата на турския посланик в Кайро последва аналогичен ход от страна на Анкара. Миналата година обаче Ердоган съобщи за започването на контакти между Анкара и Кайро, а наскоро оправда промяната във външнополитическия курс, като подчерта, че Турция няма да спечели нищо, като напълно прекъсне връзките с Египет и Израел.
„Отношенията (на Турция) с Египет трябва да се подобрят. И двете страни са много важни за региона, нормализацията на отношенията е много важна за Източното Средиземноморие“, каза наскоро и турският външен министър в интервю за телевизия НТВ и допусна възможността за назначаване на посланици.
Източник: https://fakti.bg/
